Либерализацията – принуда или възможност?

Анализ на Института за енергиен мениджмънт

Тази наша публикация е провокирана, на първо място, от писмо на Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), в което, на база на погрешна интерпретация на факти, се стига до заключение, че се цели „поредно отлагане на пълната либерализация“ в електроенергетиката. На второ място (което е и по-важното), считаме, че е дошло време да се дискутира до какви последствия ще доведе изтичането на 30 юни 2021г. на преходния период за избор на нов доставчик за стопанските клиенти на ниско напрежение (НН). На базата на което ще дадем и оценка вярно ли е твърдението в писмото, че „е скандално да се иска ново удължаване на преходния период...“.

Да припомним...

Стопанските клиенти на НН са на свободен пазар от 1 октомври 2020 година в изпълнение на законова поправка от юни същата година. Така, всеки един от тези клиенти получи правото да избере един от следните варианти:

Първо, от посочената по-горе дата да е предприел необходимото, за да се снабдява с електрическа енергия от избран от него лицензиран търговец на електрическа енергия. Предвидените процедури (в Правилата за търговия) позволяват смяната на доставчика да става без ограничения - по всяко време, без заплащане на такси, без предварителни изисквания и въпроси, като първа стъпка в тази посока е подписването на договор със съответния търговец.

Второ, стопанските клиенти на НН имаха правото да се възползват и от друга възможност за преминаване от регулиран към свободен пазар, а именно – да продължат снабдяването си с електрическа енергия от досегашните си (крайни) снабдители, но вече на базата на лицензията им за търговец. Техните доставчици с търговска лицензия /ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО/ закупуват, както и останалите търговци, електрическата енергия за своите клиенти по свободни цени от платформите на борсата.

Тоест, небитовите клиенти, които са избрали този вариант, се снабдяват с електрическа енергия по пазарни цени от търговец. Единствената разлика спрямо първия вариант е, че взаимоотношенията в този случай са регламентирани на базата на одобрен от КЕВР типов договор и са еднакви за всички клиенти.

С успешното и без трусове (досега) осъществяване на този процес пълната либерализация на електроенергийния пазар за небитови потребители в България приключи и вече е неоспорим факт-всички стопански клиенти без изключение се снабдяват с електрическа енергия от търговци и по пазарни цени.

Дискусията, на която станахме свидетели през изминалите дни, е предизвикана от приетия в Закона за енергетиката текст за ограничителен преходен/гратисен период, с който се елиминира възможността за използване на втория вариант след 30.06.2021 г., респективно – от появила се информация, че са предложени и се подготвят законови промени, с които се цели удължаване на този гратисен период с още една година - до края на юни 2022 г.

Изискванията на Закона – какво трябва да направят стопанските клиенти до 30 юни?

Когато гратисният период изтече (на 30.06.2021 г., както е по закон) снабдяването на стопански клиенти на НН от крайните снабдители в качеството им на търговци трябва да бъде преустановено. Дотогава тези клиенти би трябвало да са сключили индивидуален договор с търговец на свободния пазар. Ако не - тези клиенти ще бъдат прехвърлени на 01.07.2021 г. автоматично към Доставчик от последна инстанция – лицензия, възложена отново на същия краен снабдител, но по силата на която цените на електроенергията са значително по-високи от пазарните.

Причина за това е, че ролята на Доставчика от последна инстанция е различна от тази на другите доставчици – неговата задача е да осигурява, и то незабавно, с електрическа енергия потребители, останали без снабдяване по определени причини (например фалирал доставчик) за определен период от време, докато тези потребители си намерят отново доставчик на свободен пазар. В контекста на електроснабдяването като незаменима и универсална услуга Доставчикът от последна инстанция има своята специфична и важна мисия, която е далеч от това да служи за принудително наложен масов търговец.

Профил на търсенето – кои са стопанските клиенти на НН, за които се отнася гратисният период

По данни на Института, 7 месеца след промените в Закона и 4 месеца след отпадането на регулираните цени за стопанските клиенти на НН, над 80% процента от тях са останали при крайните си снабдители в качеството им на търговци. Имайки предвид наличието на над 50 лицензирани търговци на електрическа енергия в България, този голям процент показва до известна степен и нивото на заинтересованост и готовност за инвестиции в развитието на този пазарен сегмент от страна на търговците. И това не бива да ни учудва, тъй като по-голяма част от тези клиенти са с годишна консумация в диапазона до 2500 КВтч, т.е. това са стопански клиенти с годишна консумация под тази на едно българско домакинство и с непочасови (неинтелигентни) електромери.

Очевидно е, че моментът за пазарна „среща“ между стопански клиенти на НН и търговците на доброволна и взаимноизгодна база все още не е настъпил.

Това означава, че 200-250 хиляди предприемачи със скромен бизнес, за които участието на пазара на електрическа енергия със сигурност не е тема номер 1, ще бъдат „наказани“ за тази си пасивност и незаинтересованост и от 01.07.2021 г. ще получават енергия на по-високи цени от Доставчик от последна инстанция. И как това допринася за либерализацията? Основната идея на либерализацията не би ли трябвало да е овластяване и ползи за потребителите?

Допълнително трябва да е ясно, че въпреки големия брой, пазарният дял на тези клиенти е незначителен – приблизително 1% от общото небитово крайно потребление в страната, което означава, че те не представляват заплаха за създаване, респ. злоупотреба с пазарна сила, каквото опасение се изразява в цитираното писмо.

Пълна либерализация – европейското разбиране

Във Великобритания, страната с 20-годишна история и с пълна либерализация на електроенергийния пазар на дребно, все още значителна част от клиентите не са сменяли своите доставчици и продължават да се снабдяват с енергия от тях по тарифи, отразяващи пазарните цени и предмет (за някои ценови продукти и по усмотрение на регулатора) на специфични ограничения.

Този тип доставчици „по подразбиране“ (тоест, историческите доставчици от регулирания пазар) са типични за много европейски държави и тяхното съществуване се мотивира от факта, че електрическата енергия не е стандартен продукт, респективно и електроенергийният пазар е доста по-различен от стандартните продуктови пазари. Електроснабдяването е универсална услуга и затова е задължително да са налице защитни механизми, които да гарантират неговата достъпност и непрекъснатост.

В тази връзка е важно също да се знае, че в много юрисдикции, към стандартните класификации на защитени клиенти попадат и тези, които не са сменили своя първоначален/исторически доставчик и не проявяват желание да предприемат такава смяна. Презумпцията е, че липсата на интерес към подобна смяна индикира за недостатъчна атрактивност и зрялост на съответния пазар на дребно и/или за недостатъчна атрактивност на съответния клиент за търговците на енергия. По тази причина, най-малките стопански клиенти (както и домакинствата) са тези, които и най-дълго остават на регулирания сегмент за електроенергия (напр. Франция).

Така че, както по същество, така и на база на европейската практика и разбирания, отново стигаме до извода, че пълната либерализация на пазара на дребно за небитови клиенти е неоспорим факт от началото на октомври 2020 г. и че снабдяването на най-малкия и уязвим български бизнес чрез търговската лицензия на крайните снабдители е изцяло в контекста на теорията и практиката на процесите на отваряне на електроенергийните пазари.

Това би трябвало да разсее изразените опасения, че удължаването на гратисния период ще отложи пълната либерализация на стопанските потребители. По простата причина, че тя вече е приключила.

Нещо повече, ако досега все пак говорим за небитовия сегмент на електроенергийния пазар, на който се очаква, че функционират активни, грамотни и предприемчиви български граждани, да не забравяме, че процедурата за подобно принудително „освобождаване“ предстои и за битовите потребители в следващите няколко години. И ако общият брой на малките стопански клиенти на НН, според доклада на КЕВР до Европейската комисия от 2020 г., е 505 463, то битовите клиенти са 4 513 355. 

Предложение

На базата на информацията и мотивите, изразени по-горе, смятаме, че:

- Трябва да отпадне принудителното прехвърляне към ДПИ от 01.07.2021 г., като тези клиенти имат винаги възможността и правото да си намерят друг доставчик на свободен пазар, включително - да бъдат активно потърсени и привлечени от такива доставчици. Съответно – трябва да се направят необходимите промени в Закона за енергетиката, в т.ч. да се заличи текстът за преходния период.

- Предвид предстоящата либерализация на пазара на дребно и по отношение на домакинствата, да се промени прилаганият досега подход, при който значими реформи във енергетиката се осъществяват чрез директни и фрагментарни промени на законодателството, без сериозни анализи, оценки и дискусии на експертно ниво и със заинтересованите страни. От страна на КЕВР да се инициира изработване и обсъждане на пътна карта за тези предстоящи сложни процеси, чрез което да се подпомогне избирането на оптимален и ефикасен път и създаване на необходимото доверие към пазара.