Прогноза на ЕК: БВП на България ще нарасне с 2.7% през 2021 г. и с 4.9% през 2022г

БВП на България ще нарасне с 2.7% през 2021 г. и с 4.9% през 2022г. Това е записано в Зимната икономическа прогноза на Европейската комисия от 2021 г.

В есенната си прогноза от миналия ноември ЕК очакваше по-голямо свиване на българската икономика с 5,1% през 2020 г. Тогава Комисията заложи и малко по-слаб икономическия растеж от 2,6% през 2021 г. и от 3,7% през 2020 г.

Пандемията от Covid-19 доведе до сериозна загуба на доходи от чуждестранния туризъм, които са около три четвърти от общите доходи в туризма, подчертават от Комисията и допълват, че БВП за миналата година е спаднал с 4,9 на сто.

Оттам очакват вътрешното потребление да остане по-ниско през първата половина на тази година, като се има предвид продължаването на карантината.

Евентуалното отваряне на икономиката се очаква да даде тласък на потреблението и инвестициите през втората половина, посочва още ЕК.

Комисията очаква износът постепенно да се възстанови от второто тримесечие нататък, но чуждестранните туристи ще започнат да се завръщат едва през третото тримесечие на годината.

От Комисията обаче подчертават, че тук има сериозен риск заради сравнително ниския процент на ваксиниране в нашата страна и разпространението на заразата в сравнение с други туристически дестинации.

Има риск и от обществените инвестиции, тъй като не е взето предвид приложението на плана за възстановяване и устойчивост.

ЕК очаква, че инфлацията, която е спаднала до 1,2 на сто миналата година, ще се увеличи до 1,7 на сто през тази и до 1,8% през следващата година

Европа продължава да се бори с пандемията от коронавирус. Новото нарастване на броя на случаите, заедно с появата на нови, по-заразни щамове на коронавируса, принуди много държави членки отново да въведат или да затегнат противоепидемичните мерки. В същото време стартирането на програмите за ваксинация в целия ЕС дава основания за предпазлив оптимизъм, е посочено в документа.

В зимната икономическа прогноза от 2021 г. се предвижда икономиката на ЕС да нарасне с 3,7 % през 2021 г. и с 3,9 % през 2022 г.

Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки и се прогнозира, че и темповете на възстановяване също ще се различават значително.

Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. За България  очакваната инфлация е 1.7% през 2021г. и 1.8% през 2022г.

Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.

Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и следователно до по-ранно и по-силно възстановяване.

Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване.

Прогнозната инфлация ще продължи да бъде ниска

В прогнозата се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 0,3 % през 2020 г. на 1,4 % през 2021 г., преди слабо да намалее до 1,3 % през 2022 г. Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените. През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции — особено в Германия — както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г., с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти, се очаква инфлацията отново да намалее. 

Високата степен на несигурност и значителните рискове се запазват

Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.

Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и следователно до по-ранно и по-силно възстановяване. В допълнение, NextGenerationEU — инструментът на ЕС за възстановяване, чийто основен елемент е Механизмът за възстановяване и устойчивост, би могъл да стимулира по-голям растеж от прогнозирания, тъй като предвиденото финансиране в по-голямата си част все още не е включено в тази прогноза. 

Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване. Има риск също така кризата да остави по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало и финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата.

Повече информация:

Зимна икономическа прогноза на ЕК от 2021 г.

Зимна икономическа прогноза от 2021 г.: светлина в края на тунела въпреки трудната зима