БЕМФ: Прекратяването на действащите договори между НЕК и КонтурГлобал и ЕЙ и ЕС ще наруши сериозно устойчивостта на ЕЕС на страната

Прекратяването на действащите договори между НЕК и КонтурГлобал и ЕЙ и ЕС може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на ЕЕС на страната, включително изпълнението на графиците за междусистемни обмени, поддържането на необходимия резерв за първично регулиране на честотата, напреженията в мрежата, обменните потоци и ще влоши икономическата стабилност. Това се казва в становище на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) по повод Проекта на План за реформи на електроенергийния пазар в България и адресирано до Дирекция „Вътрешен Енергиен Пазар“ и Генерална Дирекция „Енергетика“ на Европейската Комисия. В становището си експертите настояват за широко обществено обсъждане.

Българският Енергиен и Минен Форум като една от най-големите НПО в България в областта на енергетиката и минералните ресурси силно подкрепя легитимната позиция, открито и многократно заявявана от Министерството на енергетиката, че комплексът Марица изток трябва да продължи работа в дългосрочен план поради ключовото му значение за сигурността на доставките от местни ресурси. Надяваме се, че правителството ще продължи да внедрява правилните мерки в диалог със заинтересованите страни, които ще допринесат за постигане на устойчив енергиен пазар. Същевременно България спазва и регулациите на Европейския съюз за вътрешния електроенергиен пазар и с нашата значителна експертиза ние винаги сме декларирали готовност да съдействаме на Министерството на енергетиката за успешно провеждане на пазарни реформи, които да са от полза за всички засегнати страни и да отговарят на правилата на ЕС.

Със съжаление, обаче констатираме, че Правителството в нарушение на принципа на прозрачност е предложило директно на ЕК за съгласуване съществени промени в Закона за енергетиката, които имат пряко отражение върху основни характеристики на електроенергийния сектор като сигурността на снабдяването, устойчивостта на националната електроенергийна система, работата на въглищните централи и модела на електроенергийния пазар.

Дори до момента не е направен и опит от страна на отговорните институции да проведат обсъждания със заинтересованите страни относно разработване на план за пазарни реформи.

Предвидените реформи би трябвало да бъдат предложени на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, каквито са европейските изисквания поради значителния обхват и очакваното въздействие върху цялостното функциониране на електроенергийния сектор.

Липсва и задълбочен анализ на последствията и отражението им върху търговските и договорните взаимоотношения в сектора, както и сигурността на снабдяването с електроенергия.

Изискването за провеждане на широки и прозрачни обществени консултации е особено важно за цялостното регулиране в енергийния сектор и за защитата на обществения интерес.

Въпреки че част от предвидените реформи в областта на предоставяне на допълнителни услуги, балансиращ пазар и планираните пазарни обединения биха имали положителен ефект върху пазара, планът не засяга други съществени проблеми в сектора като:

доминиращата роля на дружествата от групата на Български енергиен холдинг;

работещи стари мощности, за които публично се изразяват съмнения, че спазват екологичното законодателство;

държавна подкрепа за покриване на дефицита в държавни енергийни дружества;

липсата на решение за натрупания дефицит в държавни енергийни дружества;

липсата на предлагане на дългосрочни продукти и др. Нарушават се легитимните интереси на инвеститори в електроенергийния сектор на страната, без да се предвиждат законови и регулаторни механизми за защита на инвестициите и неприкосновеността на вече сключени договори. Това само по себе си е негативен сигнал към цялата инвестиционна общност и инвестиционния климат в страната.

Негативните ефекти в случай, че направените предложения се реализират, както са предложени ще доведат до възникване на най-малко два големи проблема, които ще се отразят на цялата електроенергийна система в т.ч.:

·Евентуалното прекратяване на действащите договори между НЕК и КонтурГлобал и ЕЙ и ЕС може да доведе до намаляване или спиране на производството от тези електроцентрали, а това от своя страна ще наруши сериозно устойчивостта на ЕЕС на страната, включително изпълнението на графиците за междусистемни обмени, поддържането на необходимия резерв за първично регулиране на честотата, напреженията в мрежата, обменните потоци и други.

·Липсата на тези договори или друг източник на предвидими приходи ще влоши икономическата стабилност и ще застраши устойчивата работа на двете централи.

·Освен това не на последно място прогнозираме влошаване на икономическите показатели на дейността на Мини Марица Изток поради намаляване на добива на въглища, последвано от съкращаване на работни места и свързаното с това влошаване на социално-икономическото състояние на района.

Другото предложение, въвеждане на нов механизъм за покупко-продажба на електроенергия от свободния пазар от крайните снабдители създава риск за финансовата сигурност на всички останали участници на пазара от производството до доставката.

Поради всичко посочено по-горе, включително очакваното влошаване на енергийната сигурност на страната и стабилността на електроенергийната система от прибързаните промени в енергийното законодателство, настояваме, преди каквито и да са решения за промени да бъде проведено открито обществено обсъждане и да се проведе диалог с всички заинтересовани страни и компетентните органи в България.