НСИ ще събира информацията за хранителните отпадъци в България

Админситрацията отхвърля варианта за отчитане данните за отпадъците с проверки на място в заведенията и ресторантите.

Климат / България
Рая Лечева
1156
article picture alt description

Изпълнителният директор на Националния статистически институт ще събира и предоставя до 31 май на всяка година по електронен път на министъра на околната среда и водите данните за образуваните количества хранителни отпадъци. Това прие в сряда Комисията по околната среда и водите на последното си заседание вчера чрез допълнение на приетия Закон за чистотата на атмосферния въздух. Чрез него се създава параграф 4 от допълните разпоредби на Закона за отпадъците. Така с промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух се изменя и Закона за управление на отпадъците. Предложението е на народния представител Красимир Богданов от “Обединени патриоти”.

Текстът е мотивиран с необходимостта да се регламентират отговорностите по отношение на събирането на данните за хранителните отпадъци.

Според промените информацията за количеството образувани хранителни отпадъци от първичното производство, ресторанти, кетъринг и др. да бъде събрана чрез статистическо наблюдение по методика чрез статистически данни на НСИ.  Другият вариант е да се прави чрез преки замервания на място, извършени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и/или на Министерството на земеделието и храните (МЗХГ).

Това означава вменяване на нови задължения, и допълнителна админинистративна тежест за бизнеса, от друга страна министерството не може да обработва статистически данни, обясни Александър Иванов, главен експерт в дирекция „Управление на отпадъците“ в МОСВ. Най-лесният вариант е да извършват методологични статически оценки на НСИ, а ние ще ги докладваме на Европейската комисия, коментира експертът.

Целта е ЕК да обобщи данните от държавите членки и подготви нови за цели за хранителните отпадъци.

В мотивите за приемане на текста се описват по-подробно и двата възможни метода за събиране на информацията. Прилагането на първия метод- чрез задълбочени преки измервания количествата хранителните отпадъци (физическо разделяне на фракциите, поддържане на регистър) на място в първичното производство, пазари, заведения за бързо хранене, ресторанти, кетъринг и други е приложим е неработещ, тъй като това предполага осигуряването на огромен човешки ресурс от страна на МОСВ и МЗХГ, респективно регионалните звена на министерствата, вменяване на нови компетенции, както и ще представлява прекомерна административна тежест върху бизнеса, особено в усложнена епидемиологична обстановка от разпространението на COVID -19 у нас.

Метод Б предвижда събиране на данните да бъдат обработени по линия на регламента на статистиката, което е в компетенциите на НСИ.

В случай, че е необходимо да бъдат извършвани нови или допълнителни статистически наблюдения от НСИ, разработване на методики и др. , които изискват допълнителен капацитет и ресурс, трябва да бъдат предвидени финансови средства. Това може да бъде предвидено в Националната програма за намаляване загубата на храни или да бъдат разписани конкретни мерки, които да бъдат включени в Плана за дейността на НСИ за 2022 година.

Ако не се разпределят правилно ангажиментите на национално ниво, България няма да може да започне навреме измерването на количествата образувани хранителни отпадъци по цялата хранителна верига, което ще доведе до неизпълнение на задължението си като държава членка на ЕС да докладва данните до средата на 2022 година.

Предстои промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух да бъдат окончателно гласувани на второ четене в пленарна зала.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща