Депутатите приеха новите цели за рециклиране в промените на Закона за управление на отпадъците

Извън закона остават въпросите за създаване на стимули за местните власти за прилагане йерархията на отпадъка и стимулиране на разделното събиране.

Климат / България
Рая Лечева
1125
article picture alt description

Много цели за рециклиране и малко икономически стимули за изпълнение на тези цели поставят промените в Закона за управление на отпадъците, които депутатите гласуваха единодушно днес. С подкрепата на 84 гласа “за”, о “против” и 3 “въздържал се” народните представители приеха окончателно промените в Закона за управление на отпадъците.

Много цели, малко икономически стимули за рециклиране

Законът въвежда по-високи изисквания за рециклирането на битовите отпадъци. Според закона до 31 декември 2030 г. трябва да достигнем 60% рециклиране на битовите отпадъци. До 31 декември 2035 г. трябва да отделяме 65% от битовите отпадъци. До 2035 г. трябва да депонираме до 10 на сто или по-малко от образуваните битови отпадъци по тегло при положение, че сега основно депонираме. До края на 2020 година например е трябвало да рециклираме не по-малко от 50% от количеството на отпадъчните материали от хартията, пластмасата и стъклото. Според Закона от края на 2020 година ние трябва да сме намалили количеството депониран биоразградим отпадък до 35% от количеството на образуваните през 1995 година отпадъци.

Със закона се забранява изгарянето на разделно събрани отпадъци, както и забрана за депониране на разделно събрани отпадъци освен ако не е най-благоприятния за околната среда вариант.

Очаква се с промените да се засили контролът върху дейността на организациите по оползотворяване на отпадъците и на лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, както и да се ограничат рисковете за околната среда при дейностите с третиране на отпадъци.

В свое становище Българската стопанска камара посочва, че след като се въвеждат финансови стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, за да се създаде мотивация в потребителите за разделно събиране трябва да се помисли за премахване на данъка за физически лица при предаване на разделно събрани отпадъци. Въпреки че не е в обхвата на настоящия законопроект от БСК настояват да се ускори процеса по въвеждане на количеството като основа за изчисляване на такса битови отпадъци. 

Въвеждането на допълнителни изисквания за ограничаване депонирането на битовите отпадъци едновременно с повишаването на целите за рециклиране ще изисква допълнителни инвестиции и последващи експлоатационни разходи от общините за подобряване работата на съществуващите системи за разделно събиране, подчертаха от Националното сдружение на общините в Република България.

Липсват икономически инструменти и други мерки за създаване на стимули за местните власти за прилагане йерархията на отпадъка като от сдружението признават, че е недостатъчна ефективността на системите за разделно събиране и липсват небходимите мощности за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. В становището си на първо гласуване оттам предложиха да бъдат определени задълженията за изпълнение на целите за битовите отпадъци, които попадат в системите за разширена отговорност на производителя на ниво община. НСОРБ коментира, че голяма част от общините рециклират под 50% от количеството на битови отпадъци на тяхната територия, което напрактика означава, че вече са в неизпълнение на законодателството. Според сдружението трябва да се преразгледа също Закона по отношение на налагането на глоби за нарушенията на граждани и фирми, които от своя страна все по-често обжалват общинските наредби за управление на отпадъците.

Започваме разделно да изхвърляме текстила от 2025 година

Законът за първи път въвежда и специфични изисквания за разделното събирането на дрехи и обувки, въвежда се ангажимент за разделно събиране на текстил от 1 януари 2025 година. Според закона общините трябва да сключат договори с фирми за разделно събиране на дрехи като за общините с под 300 000 души трябва да се сключи договор с една фирма, а в общините над 300 000 души с повече от една.

Според закона също така физически лица няма да могат да изкупуват рискови отпадъци от черни и цветни метали, които са обект на най-чести посегателства - елементи на ж.п. състави и кабели. Съществуващите вече пунктове трябва да се приведат според изискванията в деветмесечен срок от влизането на закона в сила. Ако търговецът не успее да направи това, е длъжен да преустанови дейността си.

Законопроектът задължава пунктовете за търговия с цветни и черни метали да бъдат изнесени извън жилищните зони. По данни на икономическото министерството в момента 400 пункта се намират в промишлени райони и отговарят на новите изисквания. Депутатите задължиха търговците да осигурят постоянно видеонаблюдение на площадките. С промените се блокира дейността по събиране и оползотворяване на металните вторични суровини, заявиха днес от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия на пресконференция в БСК.

По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите населени места ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на УС на БАР. Според нея загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща