Защо българските граждани не могат да обжалват Общите устройствени планове и каква е връзката с околната среда

Парламентът прие в сряда окончателно промените в Закона за устройство на територията. Така депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев, който върна закона за повторно разглеждане. Какво означава този законопроект за гражданите и околната среда?

За наложеното от президента вето призоваха от Камарата на архитектите в България, Асоциацията на парковете в България и още редица други неправителствени организации. Един от спорните въпроси е възможността за съдебно обжалване от граждани на общи устройствени планове. С новия Закон за устройстов на територията (ЗУТ)  обжалването трябва да се направи в срок от 14 дни и то само от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, но не и от всички граждани. Аргументите на ГЕРБ са, че и досега гражданите не са имали възможност да обжалват устройствените планове.

Това противоречи на подписаната от България Орхуска конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Според приетия вече закон жителите извън преките граници на засегнатите имоти няма да могат да обжалват устройствени планове. Общите устройствени планове (ОУП) задават рамките, в които ще се развива общината като цяло, като изрично се извършват и две оценки (за съвместимост с мрежата "Натура 2000" и за Въздействие върху околната среда и водите (ОВОС).

Приетите изменения в ЗУТ вместо да решат проблемите с неприлагане на Орхуската конвенция по отношение осигуряване на достъп от гражданите до екологиочно правосъдие и чиста околна среда, България продължава сериозно да ги задълбочава, коментират от Асоциацията на парковете в България в своите мотиви за вето на промените.

Това поставя под риск страната ни да бъде първата, която ще е с изключени права от нея. Експертите от Асоциация на парковете в България представят няколко основни проблема в законопроекта. Измененията на закона превръщат кметовете, главните архитекти, експертните съвети към тях и частни фирми в органи по прилагането на ЗООС и ЗБР, в нарушение на изискванията на директивите за екологична оценка, ОВОС и за Натура 2000. Измененията на закона създават условия за някои планове и инвестиционни предложения да не подлежат на процедури по Екологична оценка/ОВОС и оценка за съвместимост. Измененията на закона за пореден път не изпълняват решението на Орхуската конвенция, че ОУП, ПУП и някои разрешения за строителство трябва да могат да се обжалват от гражданите по линия на тяхното право за здравословна околна среда.

Освен това измененията на закона утежняват ситуацията с наказателната процедура срещу България за неспазване на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, улеснявайки строителството на сгради, невключени към канализацията на населените места, вместо да го спре, коментират от неправителствената организация.

Природозащитната организация обръща сериозно внимание, че приемането на закона в този му вид ще лиши българските граждани от правото на чиста околна среда и достъп до екологично правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове, както и разрешения за строеж, одобрени в нарушение на екологичното законодателство.