КНСБ настоява средната работна заплата да бъде над 2400 лева през 2025 година

КНСБ настоява средната работна заплата да стане 2450 -2560 лева през 2025 г., а минималната - 1239 лева, съобщи лидерът на синдиката Пламен Димитров на онлайн пресконференция, цитиран от БТА.

Искането е заложено в Меморандума за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г. на КНСБ. Меморандумът залага приоритети в пет ключови области за развитието на страната. Документът ще е предмет на обсъждане при предстоящи срещи на синдикалната организация с политическите партии преди изборите. Срещите ще започнат още през следващата седмица.

Как да нараства средната заплата

Идеята е средната работна заплата да расте ежегодно поне с 12,5 процента, а минималната - с поне 17,5 процента. Това включва и 10 процента ежегоден ръст в бюджетните системи и 15 процента ръст на заплатите във всички агенции, които работят на терен.

Искането е на фона на допускания, че брутният продукт ще расте в реално изражение ежегодно с не по-малко от 3,5 процента, като номиналният ще надмине 5 процента, а инфлацията ще е около 2 процента средногодишно. При този сценарий БВП още тази година приближава 125 милиарда лева.

От КНСБ са изчислили, че това ще струва на бюджета около милиард-милиард и двеста милиона лева на година.

За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Документът ще постигне друга политика по отношение на минималното възнаграждение, то ще достигне 50 процента от средната работна заплата за страната.

При този ръст на доходите поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г., а минималната работна заплата ще достигне "заплатата за издръжка" към 2025-2026 г.

Пред политиците КНСБ ще поиска темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по паритет на покупателна способност, които гарантират достигане на нива 60 на сто от средноевропейските през 2022 г. и 67 на сто през 2025 г., обобщават исканията синдикалистите.

15 на сто ръст на пенсиите всяка година

От КНСБ предлагат и годишен темп на прираст на средната пенсия в размер на 15 на сто. Според синдикалистите, този темп е напълно постижим, като по този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39,4 на сто към 2020 г. при очаквано съотношение 44,8 на сто към 2025 г.).

От КНСБ отново поискаха реформиране на данъчната система. Икономистът Любослав Костов посочи, че синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15 процента данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 на сто.

Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата, анализират от КНСБ.

Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 98 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2026 г., работещите на средна работа заплата биха спестили на годишна база общо 1176 лв., са изчислили от синдиката.

Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на минималното възнаграждение, допълват от КНСБ в меморандума. Така през 2022 г. на месец ще се спестяват 67 лв., а в края на периода през 2026 г. - по 127 лв. на месец, или общо 1524 лв. на година.

Увеличаване на обезщетенията

КНСБ предлага средното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 26 лв. на ден на 70 лв. на ден до 2025 година (от 573 лв. месечно на 1 477 лв. месечно в края на периода). Това представлява ръст от 257 на сто за период от 4 години. За тази цел ще бъдат необходими общо средства в размер на около 1 млрд. лв. допълнително за периода до 2025 г, каза на онлайн пресконференцията изпълнителният секретар на КНСБ Ася Гонева, която представи исканията на синдиката по отношение на обезщетенията, заложени в меморандум за социалното и икономическото развитие на страната, който ще бъде обсъждан с партиите преди изборите.

От КНСБ предлагат аналогичен подход и за нарастването на минималното обезщетение за безработица до 2025 г. То трябва да нарасне от 264 лв., колкото е в момента на месец (12 лв. на ден), до сума, която да е равна на 60 на сто от установената минимална работна заплата за страната. Това означава, че към 2025 г. размерът на минималното обезщетение за безработица трябва да бъде - 743 лв. на месец (35 лв. на ден). Разходът за тази политика трябва да нарасне от 66,5 млн. лв. до 188 млн. лв. до края на периода (общ прираст за целия период - 127 млн. лв.).

Подобен ръст трябва да претърпят и разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 г. възраст, което за да запази сегашното съотношение към минималната работна заплата за страната, но към предлаганите от КНСБ нива, следва да бъде почти удвоено като размер - от 380 лв. да стане 730 лв., а разходът за него да нарасне съответно от 230 млн. лв. в настоящата година до 442 млн. лв. през 2026 г. Така общите разходи трябва да нараснат с 212 млн. лв. до края на периода, са изчислили от КНСБ.

Събирайки необходимите допълнително средства за ръст на обезщетенията за безработица и ръст на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г., ще са необходими допълнително 1,34 млрд. лв., сочат анализите на синдиката.

От КНСБ припомнят, че допълнителните средства за целия период по функция "Социални помощи и обезщетения", е в размер на 2,3 млрд. лева.