Екоорганизация настоява за конкретни ангажименти от партиите за опазване на околната среда

Настояваме за промени в  “Закона за горите” още в началото на мандата на 45-ото Народно събрание, с които да се спре изсичането на горите в земеделски земи. Тази мярка ще засегне около 4 милиона декара от българските гори, поискаха от инициативата “Зелени закони”. Оттам изпратиха писмо на основните политически сили, с което поискаха да поемат конкретни ангажименти за българската природа. Предложенията обхващат всички сфери, в които “Зелени закони” извършва мониторинг - „Биоразнообразие и гори“, „Енергетика“, „Климат“, „Селски райони“ и „Устройство на територията“. В сектора на горите поискаха ​законодателни мерки за правила за горите върху земеделски земи. В сферата на биоразнообразието държавата да изкупи важни местообитания, на които са наложени сериозни ограничения за интензивно стопанисване или промяна на предназначение и трайно ползване. В устройството на територията трябва да вземат мерки за опазване на Черноморското крайбрежие с временен мораториум за строителство до приемане на ОУП, разваляне на заменките, връщане на дюните на държавата и стимули за природосъобразен туризъм.

В сферата на енергетиката да се представи структуриране и управление на Фонда за справедлив енергиен преход. Според екологичните организации в областта на климата е необходим нов Закон за управление на рисковете от неблагоприятни промени на климата в България. Правителството трябва да представи програма за достъп до вода.

Що се отнася до защитата на биоразнообразието, поискахме държавата да започне да изкупува важни местообитания, частна собственост. Това е практика по цял свят, а в България такава възможност е заложена с линия на финансиране по Националната природозащитна рамка за действие (НПРД), където е планирано да се ползват пари от Оперативна програма „Околна среда“ за изкупуване на застрашени местообитания от „Натура 2000“, които попадат в частни имоти. За момента по тази линия не е изхарчен нито лев, докато конфликтни имоти от „Натура 2000“ са част и от нашумелите случаи на строежи по Черноморието – Алепу, Иракли, Синеморец.

От "Зелени закони" предлагаме следващото Народно събрание да приеме промени в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) за мораториум за строителство в зони А и Б като конкретно временно решение на проблема с презастрояването на Черноморието, докато се достигне до развалянето на заменките и финализиране на общите устройствени планове (ОУП) с екологични оценки. Правителството трябва да върне държавната собственост на морския бряг в съответствие с конституционните изисквания. Необходими са спешни действия по изкупуване на частните дюни и плажове с цел изпълнение разпоредбите на Конституцията (чл. 18. (1) и ЗУЧК чл. 6. (4). Очакваме разваляне на всички сделки за заменки от типа "кон за кокошка", раздали над 20 километра от черноморския бряг, с което държавата ще си върне собственост върху ценни земи, приватизирани с незаконна държавна помощ.

В областта на енергетиката, настояваме партиите да се ангажират с предложение и контрол върху ползването на европейските средства за енергиен преход, което ще бъде ключово задължение на Министерство на енергетиката през следващия европейски програмен период. Важно е средствата от  Фонда за справедлив енергиен преход (ФСЕП)  да се разпределят с участието на регионите 

Поради увеличаващите се рискове за хората, свързани с климатичните промени, смятаме, че е необходим нов национален законодателен акт за регламентиране на практически действия за адаптиране към климатичните промени. Този акт трябва да урежда секторни и междусекторни отношения съобразно специфичните за страната рискове така, че по най-добър начин да се управляват тези рискове. Настояваме разработването на такъв акт - „Закон за управление на рисковете от неблагоприятни промени на климата в България“, да бъде сред първите задачи на следващия Парламент.

По отношение на развитието на селските райони, ключово е ефективното управление на водностопанската инфраструктура в земеделието, без да се застрашават зависимите от задължително водоползване биоразнообразие и човешки бит. За целта трябва да се осъшествят мерки и политики за прилагане на приетата 5-годишна „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиораците и защита от вредното въздействие на водите (2015-2030 г.)”