Как едно емоционално решение на президента Ердоган срина турската лира

Рекордният спад на турската лира на финансовите пазари на 22 март шокира Турция и нейното ръководство. Според експерти, сривът на националната валута на южната ни съседка е отговор на неочакваното и много емоционално решение на президента Ердоган да уволни председателя на Централната банка, който се радваше на международно доверие и се опита да спаси местната валута от колапс, обобщава издавания на арабски и английски език в Лондон ежедневник Rai Al Youm, позовавайки се на други британски издания.

В последните два дни в медийното пространство се задават два важни въпроса, свързани с турската лира: Ще се намеси ли Катар за трети път, за да спаси икономиката и местната валута на дългогодишния си съюзник? Защо е малко вероятно ситуацията да се подобри и кой е отговорен за това?

Управляващата Партия на справедливостта и развитието, водена от президента Реджеп Тайип Ердоган, дойде на власт през 2002 г. и я държи близо 20 години благодарение на икономическите успехи. Въпреки това, изглежда, че този успех е подкопан не само от пандемията, но и от изострянето на вътрешните противоречия между крилата на партията, отцепването на някои от тях, увеличаване броя на външнополитическите противници и обединението им срещу Турция. Според повечето независими турски експерти, другата причина е концентрацията на власт в ръцете на президента.

Рокадата на върха на Турската централна банка

В понеделник сутринта Ердоган чу лоша новина за 17% спад на стойността на турската лира на финансовите пазари. Сривът беше в отговор на решението му да уволни Наджи Агбала, председател на Централната банка, на когото поради опита и независимостта се доверяваше на местно и международно ниво. Агбал подаде оставка след ръководи банката в продължение на четири месеца, което предизвика притеснения сред инвеститорите и хаос на финансовите пазари.

В късния следобед в сряда, 24 март, курсът на турската нова лира се търгува по 7.9289 лири за един щатски долар, след като в края на търговията в понеделник затвори на ниво 8.5 за долар, което е рекорден спад след период на стабилност, подкрепен от уволнения управител на централната банка. По време на неговото управление турската лира се задържаше на ниво около 7.2 лири за долар. Спадът от понеделник все още е неясно дали ще продължи при новия председател на Централната банка Шахап Кавджъоглу – слабо популярен университетски преподавател по банкиране и колумнист, който в последните си статии се обявява срещу повишаването на лихвените проценти в страната.

Възгледите на 53-годишния Кавджъоглу очевидно съвпадат с тези на Ердоган, което е и причината да бъде назначен, смята професорът по икономика Ибрахим Турхан, цитиран от британския делови ежедневник Financial Times.

Обещанията на Ердоган

Лондонският ежедневник припомня, че Ердоган обеща преди време инфлацията на падне под 10% към края на 2022 г. и до 5% към 2023 година, когато му предстоят президентски избори. В момента тя е на ниво от 15.61%.

С уволнението, президентът Ердоган на практика зачеркна политиката на Наджи Агбал, който вярваше, че повишаването на лихвения процент е най-краткият и най-ефективен начин да се поддържа стабилността на националната валута и да се предотврати нейното понижение. Очевидно решението му да повиши лихвените проценти с 200 пункта (19%) и по този начин да противодейства на инфлацията (финансовите пазари приветстваха това) разгневи турския лидер и го предизвика да издаде президентски указ за незабавното му уволнение в петък вечерта (19 март), без никакви обяснения, а указът влезе в сила на другия ден.

Указът предизвика объркване на финансовите пазари и доведе до спиране на търговията на Истанбулската фондова борса в понеделник, поради спад в цените на акциите с повече от 6%. С други думи, назначаването на Шахап Кавчиоглу на поста гуверньор на Централната банка не е изгодно за пазарите и инвеститорите поради липсата на опит и ангажираност с политиките на президента Ердоган, докато последният смята, че не бива да се повишават лихвите като оръжие за борба с инфлацията, която за февруари достигна 15.6%, според официалните данни на статистиката.

Турската лира се е сривала два пъти

- през 2018 и 2019 г., когато и в двата случая ситуацията беше спасена само с намесата на Катар, верният съюзник на Ердоган, както твърди The Economist. И в двата случая това включваше близо 15 милиарда долара бързи инвестиции, които помогнаха да се запази стабилността на националната валутата и да се предотврати нейния срив.

Все още не е известно дали Катар ще се намеси за трети път и дали ще инвестира милиарди под формата под някаква форма в турската икономика, за да спаси лирата, както направи в миналото. Досега липсват индикации, че това ще се случи. Според експерти, ръководството на Катар може да не посмее да предприеме такава стъпка поради неблагоприятните финансови условия в резултат на по-ниските приходи от производството на петрол и газ и високите разходи за инфраструктура за Световното първенство по футбол през 2022 година, както и негативните последици от коронавирусната пандемия за икономиката на Катар, както и за повечето държави от Персийския залив.

Преди четири месеца, когато стойността на лирата рязко спадна и президентът Ердоган инициира оставката на зет си Берат Албайрак като министър на финансите, бързата намеса на Катар беше ограничена до закупуването на акции на борсата в Истанбул за 300 милиона долара. Опозиционните партии обвиниха президента Ердоган, че е продал основите на турската икономика на катарската държава, въпреки че бяха придобити не повече от 10% от търгуваните на фондовата борса в Истанбул акции.

Какво ще направи новият управител на централната банка в Турция

Според прогнозите на повечето икономически анализатори в Турция и в чужбина новият управител на Централната банка Шахап Кавчиоглу, депутат от Партията на справедливостта и развитието, ще изпълни заповедта на Ердоган за намаляване на лихвените проценти, което може да доведе до по-нататъшно спадане на лирата и избягването на чуждестранни инвестиции като катарските преди две години. Всичко това, обаче, ще създаде нови проблеми за турската икономика.

Президентът Ердоган разчиташе на влиятелни икономически умове като Али Бабаджан, бивш вицепремиер и финансов министър, който бе наречен архитект на икономическото възраждане на Турция в началото на възхода на управляващата партия.

Бабакан, обаче, бе принуден да подаде оставка и създаде собствена партия, която в момента е в опозиционния лагер, подобно на колегата си Ахмет Давутоглу, авторът на концепцията за "нулеви проблеми със съседите". Според последните изявления на Бабаджан,

днес турският президент поставя лоялността над опита

Затова и икономическата криза в Турция ще се повишава, а рисковете от ново спадане на лирата се увеличават. В същото време продължава политическата криза, причинена главно от разногласията между Турция и повечето страни от Източното Средиземноморие по отношение на континенталните граници и следователно правата за добив на петрол и газ, обобщава Financial Times.

Икономическите успехи, които донесоха на управляващата турска партия голяма популярна, изглежда са застрашени и всички усилия за реформи изглеждат неадекватни. Междувременно броят на поддръжниците намалява, за разлика от броя на противниците и враговете и затова бъдещето на управляващата партия не изглежда светло в обозримо бъдеще, прогнозира британският делови ежедневник.