Кои са политиките за зеленото бъдеще на България след изборите

За спиране на презастрояването по Черноморието, както и за края на въгледобива до 2025 година се обединиха участници от

Климат / България
Рая Лечева
857
article picture alt description

Спиране на безконтролното застрояване по морето и в планинските курорти, как да се случи Зелената сделка в България, какво да бъде бъдещето на въглищата и на замърсяващите индустрии за по-чист въздух и ВЕИ бяха сред най-важните теми в онлайн предизборен дебат, организиран от инициативата „Зелени закони”.  Акцент на разговора бяха също опазването на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, сечите в горите, въпросът със скандалните заменки на гори от 2007-2009 г. и мерките за адаптация към промените на климата и засушаването. В предизборния дебат се включиха 2 от 7 поканени партии, които според социологическите проучвания имат шансове да бъдат част от следващия парламент – това са „Демократична България” и „Изправи се БГ”.

За опазим последните девствени кътчета по Черноморието

Двете формации се обединиха по почти всички теми, свързани с околната среда. Едно от най-важните места за опазване е Черноморското крайбрежие, каза Борислав Сандов от „Демократична България” и съпредседател на партия “Зелено движение”. В практиката досега зелените организации винаги са се справяли с презастрояването казус по казус, но така се изпускаха случаи,  в новото Народно събрание ще е необходим и възможен цялостен подход.  Ако решаваме проблема със застрояването плаж по плаж, няма да смогнем трябва да се вземе решение за цялото Черноморие, каза и Войслав Тодоров от „Изправи се БГ.”

На първо място да се забрани всякакво строителство в зона А по крайбрежието. В зона B трябва също да има известни ограничения, смятат кандидат-депутатите. Участниците дадоха за пример обсъждането на плановете за застрояване на Бяла, където влиза и Кара Дере, едно от малките девствени кътчета по морето.  До 2 април е срокът за обжалване на тези планове и всеки може да го направи, едно от най-важните неща е повече хора да поискат това място да не бъде застрояванo, коментира Зорница Стартиева от „Демократична България”. Предложението е да се изгради зад плажа комплекс от 250 дка. Според Стратиева е много важно обществените обсъждания да стават по максимално прозрачен за хората начин, за да може всички да се включат в дебатите.

Според Войслав Тодоров от „Изправи се БГ” общи устройствени планове и подробни устройствени планове би трябвало да могат да подлежат на обжалване, както и екологичните оценки. Тов аби могло според него да се приложи и за Кара Дере.

Териториите по черноморското крайбрежие трябва да бъдат обявени за  публична държавна собственост в зона A, строителството да бъде забранено, но и да се създаде фонд Натура 2000, който да насърчава екосистемните услуги и много екологични дейности в тези територии. Строителство в зона А, върху дюни, природни паркове и защитени територии да бъде изцяло забранено, подчерта и Войслав Тодоров.

Според Сандов защитените територии трябва да се разширят. Трябва да се ускори процеса на приемане на Плановете за управление на защитените зони. България е една от страните с най-малко защитени територии. България има 5% защитени територии и 35% Натура 2000, ако в защитените територии има по-рестриктивни режими, в Натура 2000 зони не е така. Затова е изключително важно да има яснота за режимите в тези зони, защото в тях могат да се насърчават екологични земеделски практики, туризъм, забраните за строителство за някои са задължителни, но това не изключва редица други икономически дейности. 

Всички дюни трябва да бъдат вкарани в кадастъра вместо това към момента 2/3 от тях са обявени за селскостопански земи. Картирането на дюните трябва да се случи максимално бързо и в него да бъдат вкарани експерти еколози, които да установят състоянието на дюните на място. Държавата трябва да бъде реалният собственик на тези територии, а законът за Черноморското крайбрежие трябва да изпълнява всички свои цели да опазва биологичното разнообразие, да не позволява застрояване, да предотвратява замърсяването и да осигурява безплатен достъп на всички до него. Това напрактика в следващата част на закона го няма. Един от другите ключови приоритети за следващия парламент трябва да бъде изграждането на пречиствателните станции по Черноморието.

Според Войслав Тодоров от „Изправи се БГ”, когато говорим за теми, свързани с екологията трябва да се спре продажбата на публични-държавни имоти, които попадат в такива територии, какъвто е случая с терена на Министерство на отбраната до Западния парк в София.

Решение е обратно придобиване на имоти частна собственост, защото собствениците не могат да използват земите по закон, дюни, морски бряг, зелени клинове в София, каза Тодоров. Това трябва да се направи от държавата, а не от общините, общините нямат ресурса да го направят. 10 млн. лева за отчуждаване годишно в София не са достатъчно, а София все пак е град, който може да си позволи много повече. Борислав Сандов подчерта, че отчуждаването на имоти е много скъпо и няма ка да се случи навсякъде и всички да се изкупят, това трябва да се случва поетапно и приоритетно. Според него в случая със Западен парк единственото решение е теренът да бъде причислен към парка.

Никола Вапцаров от „Изправи се БГ” изтъкна, че това, което трябва да се знае за защитените територии е, че в тях има много възможности за икономическо развитие. Той даде за пример алтернативния план на Боян Петров за развитието на ски зоната в Банско. Но липсват хора, които искат да използват тези механизми, посочи той.

Да развалим заменките и да се справим с незаконната сеч

По въпроса със заменките според  „Демократична България” решението е те да бъдат обявени за неправомерна държавна помощ, разтрогнати. Зорница Стратиева каза: „ще развалим заменките, ще защитим териториите, които са обект на замяна”. За партията е важно да се направи нов преглед от независими експерти, защото според Министерството на земеделието, храните и горите парите, които трябва държавата да си върне са 80 млн. лева, а според екологичните организации надвишават 1 милиард лева.

Един от най-основните въпроси за справяне с горската сеч е увеличаване правомощията на горските служители, които да са като тези на горски рейнджъри или полиция вместо да са мними доносници на това, което се случва в горите, каза Борислав Сандов от „Демократична България”. Безконтролно се изсичат гори от властимащи и техните фирми без да има реални наказания. Зорница Стратиева каза, че е изключително важно да се увеличи заплащането на горските служители. 1/3 от България е гора и трябва да я опазваме. Едно от най-важните неща ще е също сертифицирането на горите, за да се насърчи ефективното им стопанисване.

Според Войслав Тодоров от „Изправи се БГ” трябва да се забранят сечите във вододайни зони, да се възстановяват изсечени горски масиви, да се организира масово залесяване за борба с климатичните промени и спомена глобалната цел на ООН да се засадят 1,2 трилиона дървета до 2050 година. Зорница Стратиева допълни, че задължително трябва да бъдат опазени 10% от горите, които са в земеделски територии  и те трябва да станат гори. В момента за да се получава субсидия за пасище, се изсича гората. 

Зелената сделка, замърсяващите индустрии и справедливия преход

Зелена сделката сделка е факт и България е на опашката по изпълнение на целите за кръгова икономика до 2050 година. Чистотата на въздуха е най-голям приоритет и изисква смели действия, необходим е план за справедлив преход за въглищния сектор, план за по-бърза кръгова икономика, намаляване на отпадъците, демонополизация на находища Борислав Сандов от „Демократична България”.

Не може да говорим за това как ще продължаваме да подкрепяме въглищата и няма да се откажем от тях в обозримо бъдеще, допълни той.  Ние трябва да помислим в съвсем кратко бъдеще до 2025 година за преминаване на ТЕЦ на газ и на водород, като газ да бъде само преходно гориво.

България закъсня и се включи миналата година в платформата за справедлив преход, каза Борислав Сандов от „Демократична България”. Не само трябва да направим този преход, но сме икономически задължени, защото няма в противен случай няма да издържим. ТЕЦ в Маришкия басейн трупат над  1 млрд. лева дългове. Държавата  продължава да поддържа въгледобива и огромни количества емисии, до 2020 г. имахме дерогации и можехме да не ги плащаме, но това вече не е така.

Решението е работниците в предпенсионна възраст да получат обезщетения за ранно пенсиониране, а на другите да им бъдат плащани заплати и да им бъдат предложени серия от възможности.  ТЕЦ Марица Изток 2, националният ТЕЦ единствено и само трябва да бъде използван за студен резерв. Това, че един ТЕЦ не работи на въглища не значи, че не може да работи на газ и водород.

Не бива да се допуска обезлюдяване на региона, земеделието е сектро, който трябва да се насърчава, смятат от „Демократична България”. Зеленият водород от ВЕИ трябва да бъде горивото за големи мощности, за малките, включително и домакинствата е изграждане на соларни инсталации на покривите, термопомпи  с лесен достъп до мрежата и висока енергийна ефективност. До 2025 г. да се приключи с въгледобива, България да бъде независима. „Искам да произвеждам ток на покрива си и когато имам излишък да продавам на съседа, а когато аз имам нужда, да купувам от него,” каза Сандов.

Войслав Тодоров изрази ясно тезата, че фондът за справедлив преход от повече от 1,2 млрд. евро едва ли ще бъде достатъчен. Няма да са достатъчни само обучения и преквалификация, тези средства трябва да се използват за трансформация на икономиката, високо платени работни места. В държавните Марица Изток пряко засегнати са 12 000 души и те трябва да бъдат насочени възможно най-ефективно към създаване на нови работни места. В момента правителството планира да връчи тези пари на банките, което не одобряваме, каза Тодоров.  За справедливия преход трябва да се разчита много повече на иновации, не само като се създаде една огромна агенция по иновации. България може да въвежда и да създава нови технологии, които да бъдат все повече се търсят в ЕС, каза Никола Вапцаров от „Изправи се БГ”.

Приниципите на Зелената сделка са ясни и категорични за намаляване приоритетно с 1,5 градуса по Целзий покачването на годишните температури. Учените твърдят, че 2 градуса не са достатъчни за ограничаването на температурата . А България използва 6,5 пъти повече енергия и ресурси за производство на единица продукт, генерира 6,5 пъти повече отпадъци и 3,9 пъти повече от средното ниво за ЕС. Според Сандов България трябва да заложи на масивни публични и частни сгради със собствени енергийни източници, висока енергийна ефективност и умни мрежи. Държавата продължава да осигурява социални помощи за дърва и въглища за замърсяване на въздуха. Продължава да позволява изгаряне на отпадъци в индустриални предприятия.

Глобите за индустриалните предприятия са само 50 000 лева, предприятията ги плащат и продължават да замърсяват. Те сами правят изследвания за замърсяване, а държавата само приема и се включва само когато замърсяванията са вече очевадни. Принципът на самоизследване трябва да бъде прекратен, коментират от „Демократична България”.  „Изправи се БГ” се обяви категорично срещу изгарянето на отпадъци. Войслав Тодоров посочи за пример изгарянето на вносни отпадъци в Девня, включително на опасни и против разширяването на завода. Немислимо е да правим икономика от изгаряне, коментира Тодоров.  Той посочи, че в момента Столична община депонира отпадъка в Хан Богров като го кръстила дейносттва рекултивация, но вместо да бъдат засадени 80 000 дървета, то продължава да се ползва за депониране.  Партията се обяви срещу изгарянето на боклук в центъра на София с изграждането на инсталацията за изгаряне.

Да се създаде единен портал за концесионните процедури, за да бъде процесът максимално ясен, да има строги задължения и контрол, защото проблемът със златодобива и замърсяващите индустрии е както във всички други сфери, свързан преди всичко с корупцията, предложи Никола Вапцаров.

Това е тема, която трябва да борят всички политически формации не само в сферата на околната среда.

Средства по оперативна програма „Околна среда” за чистота на въздуха и намаляване загубите на вода

Основният приоритет на „Демократична България” в сферата на околната среда е чистотата на атмосферния въздух и в програма „Околна среда” 2021-2027 година. България не само диша мръсен въздух, а на прага да бъде глобена за несправяне с мръсния въздух и всеки от нас ще плаща от данъците си. Той коментира факта, че планът за чистотата на атмосферния въздух на горна Оряховица не е бил одобрен за финансиране, не защото има чист въздух. Всички общини трябва да бъдат подпомогнати в усилията за опазване чистотата на въздуха. През зимата в градовете трябва да има забрана за отопление на въглища и изгаряне на отпадъци, нужно е да се спре паркирането в зелени площи, защото това създава много повече прах, улиците трябва да се мият не само два пъти годишно. Нова данъчна политика за възрастните и ниско екологични автомобили предлага „Демократична България”.

Двете политически формации, които участваха в дебата се обявиха и за конкретна политика за адаптация на селското стопанство към промените в климата предвид факта, че съвсем скоро ще влезем в Средиземноморски климатичен пояс. Ново изграждане на язовири и напоителни системи не е решение. Необходимо е възстановяване на горите, възстановяване на по-сухоустойчиви стари сортове и нови подходи, насърчаване на малките стопани,  които създават пермакултурни стопанства и затворен цикъл на водата. Според Зорница Стратиева търябва бързо да се изготви система за ограничаване на инвазивните видове и изместват местната флора и фауна, в оперативна програма „Околна среда” трябва пропорционално да с еотделят средства за биологично разнообразие. Според Войслав Тодоров е необходимо умно управление на язовирите вместо да се наливат 500 млн. лева за ремонти, 1 млрд. лева за създаване на ВиК холдинг, който да прави ремонти на същите язовирни стени.

Един от основните приоритети в сектора на водите трябва да бъде намаляване загубите на вода, за в Шумен и Хасково загубите достигат 85%. Всички населени места трябва да имат достъп до вода.

Процедурата за добив е порочна, за всяка концесия трябва да се правят обществено дискусии и обсъждания. Държавата е оставила 50 хвостохранилища  на произвола на съдбата, предприятията нямат ангажимент за тяхното обезвреждане.

Дори и да не бъдат част от управляващо мнозинство, представителите на двете формациище ще търсят широко мнозинство по най-важните теми за околната среда. Много от политиките са разписани в регламенти, просто трябва да се изпълняват и да се намират бързи решения.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща