24.3 млн. лв. бюджетен излишък за февруари отчете Министерство на финансите

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към февруари 2021 г. е положително в размер на 24,3 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 57,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 81,8 млн. лева, съобщи Министерството на финансите.

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2021 г. са в размер на 7 294,3 млн. лв. или 15,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година постъпленията намаляват номинално със 169,5 млн. лв. (2,3 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 5 775,1 млн. лв., което представлява 15,6 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски остават номинално близки до отчетените за първите два месеца на предходната година. Приходите от преки данъци са в размер на 759,7 млн. лв. или 10,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 025,4 млн. лв. (17,7 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 2 170,6 млн. лв. (19,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 805,8 млн. лв. (14,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 37,1 млн. лв. (15,9 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 167,6 млн. лв. или 13,1 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1 822,5 млн. лв., което представлява 15,6 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 1 090,0 млн. лв., което представлява 16,5 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 429,2 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2021 г. възлизат на 7 270,0 млн. лв., което е 13,9 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към февруари 2020 г. бяха в размер на 5 983,6 млн. лева. Ръстът на разходите спрямо същия период на 2020 г. е свързан главно с предприетите социално-икономически мерки за преодоляване на негативните ефекти от пандемията от COIVID-19, вкл. изплатените добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците януари и февруари, по-високите здравноосигурителни плащания, разходи за субсидии по сметките за средства от ЕС. За отчетения ръст на разходите влияние оказва и базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2020 г., увеличените размери на минималната и максималната пенсия от началото на годината, увеличението на възнагражденията в сферата на образованието, държавната администрация и други.

Нелихвените разходи са в размер на 6 828,7 млн. лв., което представлява 13,6 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към февруари 2021 г. са в размер на 6 379,1 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 445,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 48,2 млн. лв. или 7,3 % от планираните за 2021 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 393,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 28.02.2021 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Очакванията за март са за дефицит от 656,5 млн. лв.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по КФП за първо тримесечие на 2021 г. да бъде отрицателно в размер на 656,5 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП).

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 213 млн. лв. (23,6 % от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходата година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 365,8 млн. лв. (3,6 %). Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок – 31.03.2020 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 870 млн. лв., което е 22,6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 551 млн. лева. Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към март 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.