Правилата за REMIT вече са въведени от КЕВР, подобряват се регулаторните практики
В законодателството, подзаконовите нормативни актове и вътрешните правила на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вече са имплементирани правилата за REMIT в съответствие с европейските практики. Приета е и Методика за определяне на санкциите и глобите, която урежда критериите за определяне на имуществени санкции за юридическите лица, участници на пазари за търговия с енергийни продукти на едро и/или глоби за физическите лица при извършени нарушения по REMIT. Това коментира в рамките на онлайн конференция Пламен Младеновски, директор "Електроенергия и топлоенергия" в КЕВР при представяне на резултатите от изпълнението на Проект “Развитие на аналитичния капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране”. По думите му една от целите е била и да се види къде се нарежда българският регулатор спрямо европейските.
Проектът с бенефициент КЕВР и изпълнител Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е осъществен на базата на сключено между КЕВР и ЕБВР споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти в областта на регулаторната дейност.
Сигурна съм, че споделяме сходна визия с правителството и всички заинтересовани страни в този сектор по REMIT, заяви директорът на ЕБВР за България Анка Йонеску като изрази надежда за сътрудничество в бъдеще.
Подготовката за този проект започна още от 2014 г., но в същинската си фаза той се развива след 2018 г. стана ясно от думите на Младеновски и George Vlondakis от ЕXERGIA.
КЕВР се обърна за помощ към ЕБВР за следното: Практическо прилагане на последните законодателни промени относно мониторинга на пазара на електрическа енергия, интегритета и прозрачността, (които бяха подготвени във фаза 1 от Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор). Както и за разработване на регулаторни актове, правила и методики, насочени към подобряване на регулирането на електроразпределителната мрежа и повишаване на аналитичния и техническия капацитет на служителите на КЕВР чрез обучение и други дейности за изграждане на капацитет, каза Vlondakis. Той отчете 6 групи дейности осъществени в рамките на проекта – от технически задачи до правно-регулаторни и такива, свързани с изграждането на аналитичен и техническия капацитет на служителите на КЕВР.
По отношение на резултати от правните задачи, осъществени в рамките на проекта Vlondakis отчете извършения преглед на приложимото национално законодателство и практики на ЕС, свързани с REMIT и препоръките за изменения на Наредба № 3 от 21/3/2103 (лицензиране) за интегриране на изискванията, които са от значение за този процес. Като резултат, както по-рано посочи и Младеновски е и въведената методика за изчисляване на глоби/санкции за нарушения на REMIT (чл. 224г., ал. 3 от Закона за енергетиката)
Сериозно внимание бе отделено и на правилата за сътрудничество между КЕВР и КЗК, КФН, както и за съвместни действия на КЕВР и МВР по отношение на разследвания на нарушения на REMIT и вътрешни правила на КЕВР за извършване на разследвания за нарушения по този регламент от компетентните разследващи експерти на КЕВР. В тази връзка бе посочено и проведеното обучение на експертите по правни въпроси, включващи теми от правомощия на разследващите експерти до категориите доказателства, събирани при разследващи процедури по REMIT: писмени, веществени, електронни и т.н. (дефиниции, обхват, приложимо законодателство и правила за различните процедури за нарушения по чл. 3 и чл. 5 от REMIT и останалите нарушения, и др.). Както и съответната правна процедура и формат за разглеждане на събраните електронни доказателства.
В рамките на частта от проекта, визиращ резултатите от техническите регулаторни задачи Vlondakis обърна внимание на обучителните курсове за регулаторна отчетност при определяне на енергийните тарифи, включително и регулаторното счетоводно третиране на различните елементи. Той се спря по подробно на проекта на правила за подготовка на единна регулаторна отчетност от българските електроразпределителните дружества (ЕРД), включително принципи за разделяне на регулираните и нерегулираните дейности, идентификация на CAPEX и OPEX, и интегриране на отчетността на ЕРД в прегледа и определянето на мрежовите тарифи.
Направен бе преглед на ролята на електроразпределителните дружества в настоящия енергиен преход, защото има голяма разлика с първия енергиен пакет. Сега електроразпределителните дружества имат много по-съществена роля – от интегриране в много по-голяма степен на ВЕИ в разпределителните мрежи до управление на търсенето на мощности от страна на потребителите, посочи Vlondakis. Експертът не пропусна и необходимостта от оценка на разходите CAPEX и OPEX на ЕРД (определяне на предварителната квота за CAPEX, третиране на CAPEX по време на и в края на периода на регулаторен преглед и т.н.), третиране на специфични видове разходи (напр. интелигентни мрежи, резервни части и др.), разграничаване на контролируеми и неконтролируеми разходи, бенчмаркинг и т.н.
Като резултат от техническите регулаторни задачи бе посочена и подготовката на проект на методика за оценка на разходите CAPEX и OPEX на електроразпределителните дружества.
Както и доклад, включващ практиките на регулаторите в ЕС с опит в регулацията на качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването, оценка на предимствата и недостатъците, и конкретни подходи за определяне на различни целеви стойности на качеството за конкретни географски райони на територията на дадено електроразпределително дружество. Също така и подготовка на проект на методика за обвързване на регулираните приходи на мрежовите оператори с показатели за ефективност и качество на услугите.
Пламен Младеновски от КЕВР от своя страна определи като много полезни посочените от Vlondakis мтодики, но по думите му, заради COVID те няма да могат да бъдат въведени веднага през предстоящия нов регулаторен период. Това обаче ще започне да се случва през следващата година. В момента се разглежда възможността за стимулиране на инвестиции от страна на дружествата в смарт мрежите. Целият пазар ще има полза от такива инвестиции, заключи Младеновски.