7 млн. дка земи и гори са собственост на ловните концесионери

Около 7 милиона декара земи и гори (6,4 % от площта на държавата) са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми за последните 20 години, съобщиха в свой анализ от инициативата “Зелени закони”. При липсата на обществен контрол ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана, чрез непрозрачно обсебване и ползване на публичните ресурси (гори, дивеч, сгради) за сметка на държавата, чрез нагласена приватизация на сгради и т.н. Процесът на обсебване на горите, ловните територии и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии, твърдят от организацията. 

Причната за анализа на организацията са зачестилите сигнали на туристи, колоездаи, мотористи, гъбари и ловци от цяла България, свързани с феодализирането на българските гори от ловни олигарси. 

В Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) са предвидени три типа процедури за отдаването на ловни територии за срок до 15 години – отдаване на ловностопански райони на ловни дружинки, отдаване на дивечовъдни участъци в горските стопанства на частни фирми и т.нар. договори за съвместна дейност с частни фирми в ловните стопанства.

Отдаване на ловностопански райони на ловно-рибарските сдружения

Преобладаваща част от ловните територии в България е обособена в ловностопански райони, в които стопанисването на дивеча се извършва от местните ловно-рибарски сдружения. Ежегодно сдруженията по договор заплащат на държавата около 1 лв. на хектар под формата на вноски за стопанисване и за ползване на дивеча. Отделно имат задължение да извършват и определени инвестиции, включващи защита от бракониерство, засяване на фуражни култури, подхранване на дивеча и т.н.  Основен проблем при ловностопанските райони са спорадичните конфликти на терен между ловците и останалите ползватели на гората, дължащи се на временното ограничаване на достъпа в дните, в които се провежда лов. Проблемът е разрешим чрез повече прозрачност, но държавните горски стопанства, които са отговорни за контрола върху ловните дружинки, не виждат икономически интерес в това, тъй като вноските на ловните дружинки не постъпват в бюджета на стопанствата, а в този на Изпълнителната агенция по горите.

Отдаване на държавни дивечовъдни участъци в горските стопанства (т.нар. ловни концесии)

Част от ловните територии в държавата, извън тези попадащи в ловностопанските райони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни участъци (ДДУ). Част от тези участъци се управляват от държавните горски стопанства, но преобладаваща част от тях се отдават чрез конкурс, в който могат да участват както частни юридически лица, така и държавните ловни стопанства и ловно-рибарските сдружения. Отдадените към момента участъци са с обща площ 4,3 милиона декара или 1/10 от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми. Сред най-големите концесионери, закоито информират от “Зелени закони”  са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и ред други юридически лица, зад които се крият други български олигарси.

Този голям интерес към дивечовъдните участъци се дължи на възможността за ефективно ограничаване на публичния достъп и налагане на тотален контрол в огромни по площ горски територии с помощта на „законови инструменти“ като изграждането на ловни огради и заповедите на Регионалните дирекции по горите за ограничаване на достъпа под предлог „защитата на ловностопански съоръжения“ и „здравето на хората“ (т.е. да не бъдат отстреляни „по случайност“). Ограниченията се налагат и чрез бариери, забранителни табели, видеонаблюдение и жива охрана. Несъмнено има и участъци, в които фирмите са на почтени ловни деятели, полагащи безкористни грижи за дивеча. Този механизъм за налагане на контрол върху ловните територии и дивеча е толкова атрактивен, че средните нива на заплащаните годишни вноски за стопанисване и ползване на дивеча достигат 10-20 лв./ха, или над 10 пъти повече от цените, които заплащат ловните дружинки.

Основна причина за безконтролното завладяване на горите от частни лица чрез отдаването на дивечовъдни участъци се дължи на липсата на прозрачност по отношение на договорите и проверките на институциите, както и тотална липса на съгласуваност с останалите заинтересовани страни при изграждане на ловни огради или ограничаване на достъпа, което не дава възможност за обществен контрол и предотвратяването на злоупотреби. 

Още по-голям проблем се явява и член 36л (4) от ЗЛОД, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Негативните случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики.

Договори за съвместна дейност между ловни стопанства и частни фирми

Най-голямата тайна в ловните среди (а следователно и схема) обаче са договорите за съвместно изпълнение на дейности по чл. 9 от ЗЛОД, въз основа на които държавните ловни стопанства „споделят“ с частния партньор всички инвестиции, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството. Чрез такива договори е феодализирана площ от близо 3 милиона дка, което е близо 7% от всички горските територии в България, като управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България вече е в ръцете на известни ловни богаташи като братя Ангелови (ДЛС Витошко), Валентин Златев (ДЛС Паламара и ДЛС Росица), Цоло Вутов (ДЛС Витиня), Румен Гайтански (ДЛС Искър), Емил Димитров (ДЛС Шерба), Фуат Гювен (ДЛС Арамлиец), Тодор Батков (ДЛС Кормисош), Тихомир Трендафилов (ДЛС Тракия), Делян Пеевски в 2 две ловни стопанства в Родопите и т.н. 

Липсата на прозрачност създава възможности за скриване на приходи от частния партньор с цел ощетяване на ДЛС при разпределението на приходите, както и за завишаване на разходите на частния партньор с цел изкуствено задлъжняване и ощетяване на ДЛС. Всичко това води до извода, че чрез договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени, твърдят от “Зелени закони”.

Първи индикации за безвъзвратната феодализация на ловните стопанства

Повече публична информация има за процеса по приватизация на ключови ловни сгради в държавните ловни стопанства. Според предоставената от МЗХГ справка в периода 2016-2020 г. вече са приватизирани или е направен опит за приватизацията на ключови ловни хижи, ловни домове и други ловностопански сгради в ключови стопанства като ДЛС Паламара, ДЛС Черни Лом, ДЛС Арамлиец, ДГС Шумен, ДЛС Извора и други.

С продажбата на тези сгради на практика вече е отворена вратата за безвъзвратна феодализация и на следващ етап вероятно приватизация на ловностопанската дейност в тези стопанства. Това лишава стопанствата от възможността да използват ловните бази за екологичен туризъм и образование, каквато трябва да е целта на една публична администрация. Въпреки че продажбите на имотите са чрез публични търгове, най-често тези търгове са формални и предопределени, тъй като купувачите им са лица, които не само имат договор със съответното стопанство за ловностопанската дейност, но и са с толкова голяма икономическа мощ, че на практика нямат конкуренти. Така например, ловната хижа в ДГС Шумен - ДДУ „Ивански“ е продадена на концесионера на участъка "Автомагистрали Черно море" АД, а ловните и административни сгради в ДЛС Арамлиец са продадени на фирма Фортера АД на банкера Фуат Гювен (собственик от 2010 г. и на имота под сградите), свързан с концесионера в стопанството „Ловни хълмове“ ЕООД.  

Препоръките на специалистите

Процесът на обсебване и феодализация на горите и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност на всички договори и документи, свързани с отдаването, управлението и контрола на ловните територии, смятат експертите на зелената инициатива.

Приоритетно е прекратяването на най-порочната схема на феодализация на българските гори и ловни територии чрез прекратяването на договорите за съвместна дейност. За защита на частната инициатива алтернативата е обособяването на държавни дивечовъдни участъци в някои от ловните стопанства и отдаването им по реда на чл. 36 (1) от ЗЛОД, доколкото това няма да попречи на стопанствата да осъществяват независимо основната си обществена мисия - увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на генетичния фонд. На следващо място трябва да бъде обсъдено създаването на оптимални конкурентни условия и приемането на едни и същи правила при отдаването на всички ловни територии в страната. 

Изцяло трябва да бъдат пренаписани и правилата за създаване на ловни огради за интензивно стопанисване на дивеча и правилата за временно ограничаване на достъпа до ловните територии, така че да се гарантира спазването на правата и интересите на всички заинтересовани страни.

Пълният анализ за българските гори и земи под контрола на ловните концесионери може да видите ТУК. 

Първият анализ на Зелени закони по темата може да видите ТУК