Работим за държавата до 20 май

Близо 140 дни работим за държавата през 2021 г. Въпреки тежкия удар на пандемията, през тази година консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. Очакваният размер на брутния вътрешен продукт на страната за 2021 г. е 124,5 млрд. лв., което означава, че средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лева, посочва Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. Това означава, че Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, което е най-късната дата за "данъчна" свобода през последните над 10 години, отбелязва икономистът.

Според него, пандемията е нанесла своя удар върху бюджета. Преразпределението се е увеличило, като през 2021 г. се очаква консолидираните приходи да достигнат 38,2 на сто от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период - от 2013 до 2018 г. - приходите са в рамките на около 35-36 на сто от БВП.

По думите на Ганев нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това, според икономиста, се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно - значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква да достигне 4,9 млрд. лв. през 2021 г. Ганев отбелязва, че само въпросните 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за "отработване". Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците - макар и отложено в бъдещето, коментира икономистът и допълва, че последните получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв.

Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода - 20 май 2021 г., включва всички приходи, в т.ч. "приносът" на европейските данъкоплатци.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи, отбелязва Ганев. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна, смята икономистът. Наличието на различни разходни мерки в отговор на кризата е преди всичко благодарение на данъкоплатците, които са понесли пълната тежест на пандемията, допълва той.