Планът за възстановяване и устойчивост да подобри състоянието на околната среда смятат фондации

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) трябва да сближи подобряването на състоянието на околната среда и социалната справедливост в България, около тази теза се обединиха експерти на кръгла маса, организирана от фондациите “БлуЛинк” и “Фридрих Еберт”.

Необходими са повече социални политики и отваряне към човешките права, както и преосмисляне на посланията за това как природозащитата преминава през справедливостта и правата. Така в началото на дискусията политоложката Даниела Божинова обобщи находките от току-що публикувано от двете фондации изследване, на разширяването на зелените политики към човешките и социални права. “Колкото повече се задълбочава климатичната криза, толкова повече се усеща и връзката с други теми като права на жените, на мигрантите, на работниците и други”, добави социалната антроположка Жана Цонева. Двете експертки са сред авторите на изследването.

Водени от тези препоръки, участниците задълбочено анализираха част от проектите, включени в черновата на българския план за възстановяване и устойчивост. България ще получи 12 милиарда лева за изпълнението им, ако успее да го предаде и защити пред ЕС.

“В областта на земеделието планът не се опира на науката или гражданското общество”, отбеляза Борислав Сандов, експерт по биологичното земеделие и бивш зелен депутат в 45-тото Народно събрание. “Ако се реорганизира обаче, планът има потенциал да създаде редица мерки, които да са от полза за хората и природата като създаване на зелени биофилтри покрай речните басейни, компенсаторни мерки за екосистемни услуги и насърчаване на директните продажби и фермерските пазари”, посочи още Сандов.

“В този си вид планът трудно защитава претенциите си да прокарва “зеления преход”, както и да спомага за бързото възстановяване след КОВИД кризата”, коментира Петко Ковачев от Института за зелена политика. Според него целите по линия на климата и енергетиката остават неамбициозни и неадекватно подкрепени с инвестициите. “От това, което виждаме в Плана, не можем да очакваме, че кръговата икономика ще се случи в България”, съгласи се и Николай Сиджимов от Асоциацията на еколозите от общините в България.

“Необходима е системна промяна и по отношение на държавната политика за справяне с енергийната бедност, като единствено приемането на дефиниция за този проблем не е достатъчно”, подчерта Балин Балинов от Грийнпийс България.

Синдикалистите и представителите на зелени организации влязоха в дебат относно сроковете и методите на преструктуриране на заетостта във въгледобивните региони след планираното изтегляне от ЕС от въглищата. Качествените работни места са единственото решение, което означава справедлив преход или “никой да не бъде оставен зад борда”, заяви Огнян Атанасов, национален секретар на КНСБ. “Социалните, екологичните и икономическите истини трябва да се съчетаят до някаква ситуация, в която да сме конкурентноспособни, преди това да сме оцелели”, обобщи Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ “Подкрепа”.
 
“Важно е да използваме възможността да бъде подобрен планът за възстановяване и устойчивост, така че да отрази балансирано както зелените, така и социалните мерки”, подчерта Наталия Димитрова, водещият анализатор на НПВУ от страна на  БлуЛинк. Тя представи основните акценти на Механизма за зелено възстановяване и устойчивост на ЕС и обществения дебат в България по изготвяне на нашумелия български проект за НПВУ.

Пълният текст на изследването на БлуЛинк и фондация “Фридрих Еберт”:
https://www.bluelink.net/files/attachments/expanding-the-green-policy-space-to-human-and-social_rights-in-bulgaria.pdf