Конституционният съд определи за противоконституционно извънредното законодателство за фалита на КТБ

Искането за обявяването на промените в Закона за банковата несъстоятелност за противоконституционни е на Висшия адвокатски съвет и на практика КС прие почти всички техни аргументи

Икономика / България
3E news
620
article picture alt description

Близо 7 години след затварянето на фалиралата впоследствие Корпоративна търговска банка (КТБ), Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни 7 от множеството разпоредби, които законодателят постфактум създаде в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), за да уреди различните казуси, възникнали с обявената в несъстоятелност банка, съобщи Lex.bg (виж решението на КС тук).

С два от "отменените" текстове на практика се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса КТБ, отбелязва правният портал.

Kонституционните съдии са единодушни (решението, изготвено от докладчика Красимир Влахов, е подписано с особено мнение от Гроздан Илиев, но само по отношение на допустимостта), че това е извънредно законодателство, несъвместимо с основни правни принципи, което е създадено само за една банка.

КС специално обяснява, че оспорените пред него текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на КТБ и отправя сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност.

Според Lex.bg, Съдът прави и друго важно уточнение, че макар с отменените от него разпоредби в ЗБН да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете.

Закон за една банка

КС изрично заявява, че всички изменения са направени заради една банка – КТБ и намира това за недопустимо.

„Тъкмо защото оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те  въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава“, завяват конституционните съдии.

„Шамар“ за БНБ и законодателстване в частен интерес

Решението на КС е „шамар“ не само за законодателя, който грубо е погазил Конституцията заради КТБ, но и за БНБ, обобщава правният портал.

В него се подчертава, че тъй като стабилността на банковата система е от решаващо значение за икономиката, държавата и обществото, на БНБ са вменени задължения за „осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал”. Освен това БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки. Като в решението се цитират доклади на самата БНБ и на международните одитори за КТБ.

„В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор“, заявява КС.

Искането за обявяването на промените в ЗБН за противоконституционни е на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). В него адвокатурата изтъкна на първо място като проблем недопустимото обратно действие на разпоредбите, а за много от текстовете и че са неясни и нарушават принципа за равенство пред закона (с пълния текст на искането на ВАдС можете да се запознаете тук). С решението си КС на практика възприе почти всички аргументи в искането на адвокатите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща