Петков: ББР отказа без аргумент да даде информацията за кредитните досиета на Одитния комитет

Българската банка за развитие (ББР) е отказала да даде информация за кредитните досиета на Одитния комитет, назначен от служебния министър на икономиката Кирил Петков. И това не е било подкрепено с никакви аргументи. Това обяви той пред медиите на брифинг.

„За съжаление Управителният съвет на ББР вчера отказа към Одитния комитет да предостави информация за кредитните досиета. Цитирам: „Информацията за кредитните досиета е готова, но няма да ви я дадем“. За мен това е нарушение на Закона за независимия финансов одит, чл. 108, ал. 3. Ще сезирам БНБ, която до момента е била абсолютно коректна към този процес и се надявам с техните контролни функции, в максимално кратък срок – бих се радвал да е в рамките на деня, Одитният комитет да има достъп до информацията за кредитните досиета както законът го позволява. За да може да разгледа всички кредитни досиета, които са от голям обществен интерес“, каза Петков. И допълни, че се надява БНБ да упражни правата си като контролен орган и да накара Управителният съвет на ББР да заработи както изисква законодателството.

Министърът отбеляза, че се надява въпросният отказ да се дължи на „някаква импулсивна грешка“ от страна на ББР и че това повече няма да продължи. „Защото законът изисква Одитният комитет да има достъп до тази информация“, категоричен е Петков. Който добави, че той, като принципал на банката, няма право да я накара да направи нещо.

Служебният министър отбеляза, че всяка банка има Одитен комитет. Целта му е да одитира дейността й като цяло и да може да дава обобщени данни към принципала без да нарушава Закона за банковата тайна. „Това е инструментът една банка да бъде контролирана и да има кой да следи дейността на управителите й, за да сме сигурни, че дейностите им са правилни“, отбеляза още Петков.

В същото време той обяви, че състоянието на ББР е много стабилно и това не трябва да се подлага на съмнение. Като допълни и че проблемът с отказаната информация за кредитните досиета не трябва да се смесва с темата за стабилността на банката. „Тя даже е с прекалено голяма ликвидност. Искаме да разберем само дали тези кредити се използват целево, при какви условия са дадени, какви са обезпеченията по тях. Аз, даже като принципал, нямам право на цялата информация. Но бих се радвам да сме сигурно, че кредитите са дадени по пазарен начин, че условията са правилни, че обезщетенията са дадени. Аз искам тази банка да заработи перфектно до края на мандата на служебното правителство“, каза още Петков.

По отношение на предложения нов устав на ББР, който да сложи таван върху отпусканите кредити от 5 млн. лв., който обаче още не е влязъл в сила, икономическият министър заяви, че се надява това да стане бързо и да не се използват „процедурки за протакване и забавяне“ на крайния ефект“. Отбеляза и че самата БНБ е казала, че за това има срок от 10 дни. Според Петков обаче такъв срок в закона няма. И че единсвтеното нещо, което от ББР трябва да направят, е да представят на Централната банка документа за одобрение.

Петков отново подчерта, че новият устав трябва да влезе в сила максимално бързо, за да имат всички малки и средни предприятия равен достъп и права до кредитирането от ББР. Според него баката е отличен инструмен за подпомагане на малките и средни фирми да излязат от кризата. И именно това е била целта му, заедно с финансовия министър Асен Василев.

Междувремемно от ББР обявиха официално, че започват да прилагат тавана от 5 млн. лв. още преди новият устав да е влязъл официално в сила.

„На основание чл. 230, ал. 3 от Търговския закон решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след одобрение от страна на БНБ и вписването им в Търговския регистър.

С цел прозрачност и до приемане и вписване по надлежния ред на проекта за промени в Устава на Банката, предложен от министъра на икономиката, ББР ще спазва изискванията, предложени в новия документ, като кредитирането ще се ограничи до експозиции към един клиент или група свързани клиенти, чийто размер не надхвърля сумата от 5 000 000 лева”, се посочва в съобщението на ББР. В него се уточнява още, че това ограничение няма да се прилага за кредитни институции.