България ще плаща десетки милиони евро годишно данък пластмаса

Страната ни все още се лута в неефективната система за разделно събиране вместо да оцени ползите от прилагането на депозитната система.

Климат / България
Рая Лечева
1515
article picture alt description

От началото на тази година България, както и всички останали страни-членки трябва да внасят в европейския бюджет данък върху пластмасата, той ще се плаща за всички нерецеклирани пластмасови опаковки. Става дума за десетки милиони евро годишно, всеки тон нерециклирана пластмаса ще ни струва 800 евро на тон, коментира  Евгения Ташева от екологично сдружение “За Земята”, организатор на уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”. България ще ползва намаление от този данък заради по-ниския стандарт на живот. Но още по -важното е да се отбележи, че ЕС въвежда нов метод за оценка на рециклираните количества, който ще понижи докладваните резултати с 30%, държави като България, които се водят шампиони в изпълнение на целите за оползотворяване на пластмасови опаковки, ще имат много голяма дупка, защото ще се види много ясно, че не изпълняваме целите за рециклиране като цяло. Като организация се фокусираме върху пластмасовия поток отпадъци, защото той е сравнително най-лесен за разделно събиране въпреки че все още е най-разпространения по дерета на реки, в морето, по плажовете. 

Необходимо е да се смени методиката за определяне на състава на отпадъците в България, коментира Ташева. В момента тя не дава ясна представа за количеството опаковки, което се намира в отпадъците. Дава представа за събраните пластмасови опаковки от организациите по оползотворяване и колко от тях са рециклирани. По този механизъм показваме добри резултати. Но не и по дял на рециклирани пластмасови опаковки от общото пуснато на пазара количество пластмасови опаковки. Тя припомни последния доклад на Европейската сметна плата, според който страните не работят правилно със статистиката за количеството отпадъци, което води до погрешно анализиране на данните.

Фирмите плащат продуктова такса за събирането на тези опаковки, което е разход за тях, но ако те не са събрани разделно, а са изхвърлят на нерегламнетирани места замърсяват околната среда, ако се изхвърлят на сметища са допълнителна такса депониране за общините. А според европейските правила до 2025 г. трябва да събираме разделено 77 на сто от пластмасовите бутилки, а до 2030 г. да надхвърлим 90 на сто.

По данни от 2017 г. в България се изхвърлят средно по 131 пластмасови бутилки на човек, а с депозитната система биха могли да бъдат 25, цитира данните Ташева. Според информацията страни с въведена депозитна система като Германия изхвърлянето на пластмасови бутилки на човек от населението е 10.

Въпросът е, че този данък трябва да бъде обсъден и поставен да дневен ред от парламента, което скоро няма да се случи. Друг важен въпрос е кой ще поеме този данък, според екологичната организация това трябва да са производителите на стоки. Според неправителствената организация най-добрият подход да се справим с неефективната система за събиране на отпадъци от опаковки е да се приложи депозитната система. Тя изисква сериозна първоначална инвестиция и не може да съществува самостоятелно, смятат организациите по оползотворяване на опаковки и бутилиращата индустрия. Според организациите по оползотворяване на опаковки е крайно време да се приложи въвеждането на данък битови отпадъци според количеството изхвърлени отпадъци, което ще стимулира хората да изхвърлят разделно и ще направи системата за разделно събиране по-ефективна.

Депозитната система е свързана с плащане на минимален депозит за бутилката, който се връща на купувача при връщане на бутилката, такса, която и сега влиза в цената на бутилката, но не се връща при купувача, а отива в организациите по оползотворяване за тяхното рециклиране. 

За въвеждането на депозитна система е необходима политическа воля, политическа воля и политическа воля, коментира Саулиус Галадаускас, председател на УС на литовския администратор на депозитната система DESA, за чието създаване първоначалната инвестиция е 5 млн. евро. Дружеството е напълно частна компания на производители и търговци, обединение, в което се включват и най-големите бутилиращи компании като Coca Cola, които гарантират първоначалните инвестици.  Тя се прилага в цялата страна и според участниците във форума е невъзможно да бъде приложена само на общинско ниво, тя има смисъл ако се приложи на национално ниво. Литва вече е изпълнила задълженията си към ЕС за разделно събиране на над 90 на сто от всички пластмасови бутилки.

Според Томи Вихавайнен, директор на депозитната система във Финландия Palpa депозитната система би могла да съществува паралелно с други системи за разделно събиране, защото не всички хора ще си връщат бутилките на мястото, от където са ги купили и трябва да имат избор къде да ги изхвърлят. Palpa e неправителствена организация. Във Финландия върнатите опаковки годишно са близо 2 милиарда или 93% от всички бутилки.  Бутилките и при двете системи се проследяват чрез уникален баркод за всяка една от бутилките. 

В България широкият обществен дебат за необходимостта от такава система още не се е състоял, а предишното правителство нямаше никакво желание да въвежда тази система, коментира Евгения Ташева. Служебният кабинет в лицето на Министерството на околната среда и водите е по-отворен, но това е въпрос, който зависи включително и от Министерството на финансите, трябва да бъде обсъден сериозно и от всички заинтересовани страни. Факт е, че настоящата система за разделно събиране на отпадъци от опаковки не работи ефективно, макар сериозните резултати, които показва, трябва да бъде най-малкото организирана много по-ефективно.

 

 


 

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща