Фискалните приоритети в края на пролетта
Анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
След дълго политическо говорене от целия спектър за окаяното състояние, в което са намират публичните финанси, дори и служебният министър на финансите потвърди, че това е силно преувеличено. „Няма да има проблем да останем в дефицита от 4,9 млрд. лв., който е бюджетиран. Но трябва да се направи актуализация на бюджета на разходните пера“, обясни той. Това е стар проблем, за който сме писали неведнъж – бюджетната прогноза подценява приходите и надценява разходите, в резултат на което правителството получава своебразна черна каса, от която харчи за каквото поиска без прозрачност и оценка на въздействието, а накрая дори бюджетните показатели са по-добри от прогнозата. Именно това беше и дебатът преди изборите – правителството прави непредвидени, предизборни и популистки разходи, включително от антикризисните буфери в бюджета, които влошават салдото. За момента изглежда, че е вярна само първата част, като рискът от увеличаване на дефицита изглежда силно преувеличен.
След като служебният кабинет направи моментна снимка на състоянието на публичните финанси, вниманието му приоритетно трябва да се насочи в две направления – публикуване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и подготвяне на предложение за актуализиране на бюджета. Да, всички подкрепяме съкращаване на безсмислени бюджетни разходи и програми, прекратяване на злоупотреби, оптимизиране на публични разходи и др., но това е дългосрочна битка, докато двата приоритета имат непосредствено значение за икономиката.
Средносрочната бюджетна прогноза, както и Пролетната макроикономическа прогноза на правителството, са необходими, защото икономическата обстановка продължава да е силно динамична и обект на голяма доза несигурност. Още от началото на пандемията през миналата пролет стана ясно, че прогнозите за икономическата активност са страдат от немалка неточност и бързо се променят (засега към по-добро). Тази тенденция се запазва и през тази пролет, когато наблюдаваме големи корекции в прогнозите на някои институции, например Европейска комисия, ING Think и Международния валутен фонд, и по-малко, но все пак положителни, при други, например Българска народна банка и Economist Intelligence Unit. По-доброто развитие на икономиката, при равни други условия, означава и по-високи приходи в бюджета. Както вече писахме, още през първото тримесечие се наблюдава преизпълнение на годишните цели за увеличение на приходите от ДДС. За първите четири месеца на годината увеличението на големите групи данъчни приходи спрямо изпълнението за същия период на 2020 г. е както следва:
- ДДС - близо 2,8 пъти над годишната прогноза;
- Данък върху доходите на физическите лица – 80% от годишната прогноза;
- Социални осигуровки – 47% от годишната прогноза;
- Здравни осигуровки – 61% от годишната прогноза.
Изоставане продължава да се наблюдава при корпоративния данък и акцизите, но то намалява значително в сравнение с предходния месец, а и при тях има голяма степен на сезонност, т.е. по-добра картина ще имаме едва след като публикуват данните за първото полугодие.
Средносрочната бюджетна прогноза дава прогноза за изпълнението на бюджета за настоящата година, включително идентифицира нови рискове, необходимост от допълнителни или различни разходи и т.н. На тази база може да се подготви предложение за актуализация на бюджета и, ако служебният министър на финансите е прав, тя ще включва не толкова увеличение на очаквания дефицит, а преразпределение на разходите. Независимо че няма действащ парламент, правителството може да подготви актуализацията и да я внесе в първия работен ден на новия парламент; нещо подобно наблюдавахме през 2014 г. По този начин хем ще се сложи край на спекулациите около състоянието на бюджета (които са удобен политически инструмент, но изпращат противоречиви сигнали на бизнеса, обществото и международните партньори на страната), хем няма да се губи време след изборите, хем ще се оптимизират разходи, които могат да се насочат към по-разумна употреба.
Голяма част от информацията от Пролетната макроикономическа прогноза и Средносрочната бюджетна прогноза може да бъде намерена и в Конвергентната програма на страната, но това не променя факта, че два ключови стратегически документа все още не са публикувани. Нещо повече – през изминалата седмица Европейската комисия публикува предложения за препоръки по програмите за стабилност или конвергентните програми на страните членки, от които личи, че тази на България се нуждае от допълнителна работа, която пряко засяга бюджетното изпълнение за настоящата година и прогнозите за следващите.
Така например ЕК очаква свиване на бюджетния дефицит през 2021 г. с 0,2% от БВП, докато Конвергентната програма предвижда увеличение с 2,2% от БВП. Това може да е резултат от много неща, включително подценен икономически растеж, , подценени приходи, включително от Фонда за възстановяване и устойчивост, удължаване на „временните“ икономически и социални мерки (виж тук) и др. Комисията обръща специално внимание на това, че мерките, които намаляват приходи или увеличават разходи за борба с кризата следва да са временни, а не да създават постоянна бюджетна тежест – без източник на финансиране или без компенсиращи мерки. За момента, предвидените мерки за 2020-2021 г. в България отговарят на това условие, смята ЕК.
Не на последно място, комисията обръща внимание, че бюджетната прогноза за 2021 и 2022 г. не взимат предвид финансиране от Фонда за възстановяване и устойчивост, което има отношение както към бюджетното изпълнение, така и към очаквания икономически растеж. В последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост се предвиждат разходи в размер на 0,3% от БВП през 2021 г. и 0,8% през 2022 г. В момента служебното правителство въвежда промени в националния план, които могат да ускорят усвояването на средствата, да променят тяхната насоченост, както и да заложат по-амбициозни структурни реформи.
Тази пъстра палитра от фактори води до редица промени в икономическата и финансовата обстановка в страната, не всички от които са еднозначни. В условия на криза на доверието, повече прозрачност и правилното подреждане на приоритетите може да доведе до силен положителен импулс за икономиката. Това не означава, че разкритията за злоупотреби с публичен ресурс или увеличаване на събираемостта са маловажни теми. Напротив - но, фокусирайки се върху тях, не трябва да забравяме, че докато се борим с корупцията, светът не спира да се върти и трябва да се научим да вършим няколко неща паралелно.