Бизнесът иска финансови схеми, а не грантове, в Плана за възстановяване

Подкрепата за малкия и среден бизнес трябва да бъде предимно чрез финансови инструменти, а не чрез грантови схеми. От една страна първите са много по-ефективни, водят до доста повече привлечен капитал и инвестиции, развиват иновативните модели за управление и носят много повече добавена стойност. От друга страна грантовите схеми са доста по-времеемки, изискват много повече време за привличането на необходимия за даден проект ресурс, а и костват немалко средства на бенефициентите, тъй като нерядко те трябва да наемат консултанти и външни специалисти, за да подготвят добре документите си. Именно поради тези причини финансовите инструменти трябва да заемат основен дял от Плана за възстановяване и развитие на България, който предстои да защити страната ни пред Брюксел. Това става ясно от писмо, изпратено от 13 бизнес организации, обединяващи именно малки и средни предприятия, до президента Румен Радев, вицепремиера по управление на евросредствата Атанас Пеканов, министърът на икономиката Кирил Петков и на финансите Асен Василев. 

Според подписалите се под писмото финансовите инструменти вече са се доказали като по-добре работещ инструмент за МСП, отколкото грантове, особено когато се отнася иновативни компании и такива, които търсят бърз растеж. Също така самите малки и средни фирми предпочитат този модел, заради гъвкавостта, прозрачността, по-малкото бюрокрация и по-добрата конкурентоспособност при оценката на техните проектни предложения. Според тях това е оптималният модел за структуриране на финансов ресурс в полза на развитието на малките и средни предприятия и иновативния бизнес, затова и трябва да бъде приложен в контекста на Плана за възстановяване, който пък от своя страна е изключителен шанс за стимулиране на прехода към повече добавена стойност и експортен потенциал в българската икономика.

В подкрепа на своята теза 13-те бизнес организации дават пример с програмата JEREMIE. От една страна тя се е доказала като осигурила прозрачност, експертност и мобилизирала значително повече допълнително частно финансиране за проектите. От друга качеството й е оценено и от други държави, въвели такъв модел след България (Румъния, Гърция, Унгария). Само за 3 години след началото, по 7 650 фирми са получили финансиране за свои проекти и инициативи, 200 от които са били високо-иновативни стартъпи. Паралелно с това са били подкрепени 157 941 работни места и са били създадени над 3000 нови и високоплатени. 

От бизнес организациите посочват още, че чрез всички финансови инструменти на Европейския инвестиционен фонд у нас, чрез 451 млн. евро публичен ресурс са били привлечени допълнително 991 млн. евро частен. 11 654 малки и средни фирми са получили малко над 1.4 млрд. евро, което представлява над трикратно мултиплициране на публичния ресурс. От друга гледна точка рециклираният ресурс е бил вложен

повторно и се очаква да генерира нови 800 млн. евро финансиране за 10 000 малки и средни предприятия. Паралелно с това след приключване на вложенията на първия рециклиран ресурс, общото финансиране ще стане 2.2 млрд. евро, т.е. близо петкратен ръст спрямо привлечените първоначално средства, който ще продължи да се покачва с повторното рециклиране. В същото време инвеститорите, ситуирани в България, успяват да привлекат допълнителен капитал от международни инвеститори за своя портфейл от компании, при това със значителни суми.

В сравнение с гореизложеното по Оперативните програми по „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (2007-2013), приоритетни оси 1 и 2, и по „Иновации и конкурентоспособност“ (2014-2020), извън помощите по COVID-мерките, общият брой сключени договори по проекти на малки и средни предприятия са съответно 3 119 и 3 366, т.е. общо двукратно по-малко финансирани с безвъзмездна финансова помощ фирми, при в пъти повече публичен ресурс.

От трета страна реализирането на проекти и инвестиции чрез финансови инструменти достига до различната фокусна група, спрямо грантовете, поради подхода на финансиране чрез пазарни финансови посредници, разполагащи с по-широка дистрибуционна мрежа, по-детайлно познаване на пазарните нужди и по-ефективно управление спрямо държавната администрация. Грантовото финансиране се разпределя в по-малко на брой, основно малки и средни фирми. При кредитите и дяловите инвестициите фокусът е върху по-ниския ешелон малък бизнес. От всички 11 654 финансирани фирми, 5 922 са микро-фирми с до 9 служители (50.8% от всички крайни получатели) и само 1 118 са с 50 или повече служители (9.6% от всички), се отбелязва още в писмото.

Бизнес организациите обръщат внимание и на това, че във внесения вече за разглеждане в ЕК План за възстановяване на Румъния, са включени финансови инструменти за подкрепа на малкия бизнес, иновациите и зелените технологии в размер на 900 млн. евро. А Планът на Гърция включва до 5 млрд. евро за управление от групата на Европейската инвестиционна банка. В сравнение с това в Плана за възстановяване на България заложената сума за финансови инструменти за подкрепа на малкия и среден бизнес е едва около 5% от цялата сума.

Писмото завършва с предложение за срещи в Радев, Пеканов, Петков и Василев, на които да бъдат обсъдена важността на финансовите инструменти в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Организациите, подписали се под него са Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, MOVE.BG, Българската стартъп асоциация, Ендевър България, Асоциаацията на българските лидери и предприемачи, Българският център на жените в технологиите, Джуниър Ачийвмънт България, AIBEST (бившата Българска аутсорсинг асоциация), Биотехнологичният и здравен клъстър България, Българската асоциация на софтуерните компании, Sofia Startup, Клъстер Изкуствен интелект България и Българската финтех асоциация.