По-малък дефицит предлага финансовият министър при актуализацията на държавния бюджет за 2021 г.

В подготвената от Министерство на финансите актуализация на държавния бюджет за 2021 година е предвидено дефицитът да бъде намален с 0.3% от БВП – от 3.9 на сто в действащия бюджет до 3.6 на сто, въпреки че предлаганите разходите са повече, но и приходите са повече. Това стана ясно по време на третия Обществен съвет към министъра на финансите, който се проведе днес, и е посветен на проекта за актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

В приетия в края на миналата година държавен бюджет за 2021 година са планирани 47.569 млрд. лева приходи, но според разчетите на финансовото ведомство се очакват повече приходи в размер на 2.091 млрд. лева. В същото време и разходите са повече с 1.808 млрд. лева – от 52.483 млрд. лева до 54.291 млрд. лева.

„Актуализацията на бюджета за 2021 г. е направена на база на очакваните повече приходи за тази година и за да може Народното събрание да определи как те да бъдат похарчени – не „на тъмно“ или с ин хаус възлагане, а в полза на хората“, заяви министърът на финансите Асен Василев още в началото на презентацията за актуализацията, която съдържа подробности относно приходите и разходите.

За да се стигне до този вариант с повече приходи, се дължи отчасти на подобрената икономическа среда, както и поради по-добрата събираемост, която НАП и Агенция "Митници" реализират, подчерта финансовият министър Асен Василев. От тук нататък следва дискусия в Тристранния съвет за сътрудничество, което е планирано за следващия понеделник, след което правителството ще внесе законопроекта за актуализация на държавния бюджет за приемане в Народното събрание.

Министър Василев съобщи, че заради подобрената икономическа среда и заради по-добрата събираемост от НАП и Агенция „Митници“ очакваме приходи с около 2 млрд. лева над предвиденото. По думите му, на база на тези приходи в повече, Министерството на финансите предлага да се увеличат разходите с 1.8 млрд. лева, които да се използват за осигуряване на социалните плащания, за актуализация на пенсиите, за пълно осигуряване на здравната система при евентуална тежка Ковид-криза и за подкрепа на бизнеса в условията на такава криза.

От къде ще дойдат приходите

Допълнителните приходи от 2.09 млрд. лв. представляват 4.4% ръст на приходите спрямо плана за 2021 г. и 12.1 % спрямо изпълнението през 2020 година. Очакваните приходи са от: приходи по Държавния бюджет, вкл. от данъци (1.333 млрд. лева); приходи в Държавното обществено осигуряване – здравно и социално (230 млн. лв.); приходи в НЗОК (105 млн. лева) и по Плана за възстановяване и устойчивост - от ЕС (424 млн. лв.).

Къде ще отиват разходите

При актуализацията на бюджета, предложението за разходите от 1.807 млрд. лева са предназначени: 575 млн. лева повече за социални разходи; 430 млн. лева допълнително за подкрепа на бизнеса; 335 млн. лева за разходи в здравеопазването, вкл. и COVID-кризата; 231 млн. лева за други разходи, които се налага.

Министър Василев предлага да се възстанови Фондът за бедствия, който е бил изразходван още първите 4-5 месеца на годината.

Предвидени са и разходи за избори, тъй като разходите за президентските избори са били използвани за вторите парламентарни избори. Разходите за изборите се предвижда да бъдат в два тура, плюс допълнителни бюлетини за избори за парламент, ако се наложи. По думите на финансовия министър, в предлаганата актуализация е заложен „сценарий“ за провеждане на избори 2 в едно – едновременно, президентски и трети за годината парламентарни. И тъй като заради Brexit, вноската в ЕС е увеличена, затова и се предвиждат допълнително 103 млн. лева за тази вноска.

Социалните разходи реално са 440 млн. лева. Служебният финансов министър уточни, че специално за здравеопазването и социалните разходи, това са от разходите от държавния бюджет, но там има и приходи от НЗОК от 105 млн. лева, които са в допълнение към тези 335 млн. лева. Същото се случва и със социалните разходи, където също има приходи.

Заложена и е актуализация на пенсиите, както и дофинансирани на всичките програми, така че да няма недофинансирани социални програми. Асен Василев обясни, че след актуализацията на пенсиите, ако има пенсии, които са под линията на бедност, ще се даде такава надбавка на тези пенсионери, така че да няма нито един пенсионер под линията на бедност.

Служебният зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев уточни, че става въпрос за лицата над 65-годишна възраст, които са с придобито право на пенсии, а не за всички пенсионери. Това не се отнася за получаващите социални пенсии.

От разходите в актуализирания бюджетен план 575 млн. лева са предвидени за допълнителни социални разходи. Предвидено е повишаване на коефициента за стаж от 1,2 на 1,35, минималната пенсия да се увеличи от 300 на 340 лв, а максималната – от 1440 на 1500 лв., а социалната – от 158 на 170 лв. „Новото е, че се въвежда надбавка за пенсионерите, които са с доходи под линията на бедност. Ефектът от това е, че към момента 43 % или около 907 хил. пенсионери са под линията на бедност, а с приемането на актуализацията този процент пада на нула. Това се случва за първи път, поне през последните 30 г.“, обобщи министър Василев. Надбавката ще се плаща по критерии, които ще се определят от МТСП на пенсионери, които нямат други източници на доходи.

Подкрепа за бизнеса

В актуализацията са предвидени 430 млн. лв. за безвъзмездна помощ за най-пострадалите от пандемията. 335 млн. лева са предвидените допълнителни разходи за здравеопазване, 231 млн. лева са за други разходи. Заложени са също 133 млн. за двата тура на президентските, както и вноската за ЕС – 103 млн. допълнително, заради преизчисляването, свързано с Brexit. Дофинансирани са и всичките програми, свързани с Kовид-кризата.

„Тази година растежът на БВП е леко подобрен, спрямо последните прогнози за страната, коефициентът на безработица е заложен такъв, какъвто е, а инфлацията е 2 %, според индикациите за нея до края на годината. На базата на тази макрорамка е предложената актуализация на бюджета за 2021 г.“, обясни финансовият министър. Според него, не се налага поемането на допълнителен дълг през годината, като ще се поеме дългът, заложен в бюджета за 2021 г. – даже малко по-малко.