Кирил Петков: Държавата трябва да прави индустриални зони където искат инвеститорите, а не където има „приятели“

Държавата трябва да създава индустриални зони на местата, където инвеститорите искат да изградят производства, а не там, където управляващите имат „приятели“. Това стана ясно то думите на служебния министър на икономиката Кирил Петков по време на участието му в новооткритата рубрика на Министерски съвет „Властта говори! Открито!“, в която членове на правителството отговарят на живо на въпроси на граждани и журналисти. Според него това е част от решението на проблема за привличане на повече инвеститори и начинът те да не ни заобикалят. Петков даде пример, че в коригирания проект на Плана за възстановяване и развитие на България е бил направен специален фиш, чрез който всеки инвеститор клас А да може да избира мястото, където иска да инвестира, а държавата да има ангажимента да изгради там необходимата инфраструктура, индустриална зона и каквото е необходимо, за да се реализира инвестицията. Тези дейности ще се финансират от специален фонд, за чието управление вече е била привлечена Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), което да бъде гаранция за това, че нещата ще се случват. „Така следващият инвеститор, който иска да направи нещо, което ще отвори 1000 работни места отваряйки завод във Видин, защото му е по-удобно, няма да има нужда да го направи в Пловдив, защото там има по-добра инфраструктура и индустриална зона. Ако решат, че искат във Видин 1000 работници, ще подадат документи към ЕИБ и така парите ще отидат там, както и новата индустриална зона“, обясни Петков. Според него така парите ще работят много по-добре от плановата икономика, която сочи с пръст къде да е следващата индустриална зона. А тя трябва да бъде там, където инвеститорите имат нужда от нея.

По отношение на програмите за подкрепа на бизнеса и възстановяването от последствията от коронакризата Петков отбеляза, че още през май е свършил бюджетът за мярката 60 на 40. За да може да се продължи, Министерството на финансите е трябвало да „отреже“ част от разходите на министерствата. То е имало малка възможност за лавиране, тъй като служебното правителство няма право да предприема разходи извън одобрения за годината бюджета, а актуализация не е била възможна тъй като няма парламент. Така с малкото възможно лавиране и вземане от някои харчове на министерствата Асен Василев е успял да намери средства, за да продължи мярката 60 на 40, както и добавката от 50 лв. за пенсионерите, обясни Петков.

При така стеклата се ситуация с бюджета единственият вариант пред служебния кабинет да продължи подкрепата за бизнеса е бил да се премине към гаранционна програма за кредити, каквато бе създадена и която не раздава средства, а гаранции. И макар да има вече много компании, които са кандидатствали, междувременно се е оказало, че голяма част от пострадалите от коронакризата фирми не могат да получат облекчените заеми, защото имат задължения към държавата, а при това положение банките не им отпускат кредити. За да се реши проблемът, по идея на шефа на НАП Румен Спецов се работи по оптимизация на новата програма за подкрепа. Целта е част от гарантираните кредити да могат да бъдат използвани за погасяване на задълженията към държавата. По този начин фирмата вече няма да има такива дългове, държавата ще си получи дължимите й пари, обясни Петков. И допълни, че вече се водят преговори с банките, които са партньори на програмата.

Икономическият министър съобщи още, че финансовият Асен Василев ще предложи на Народното събрание да актуализира бюджета за тази година и да заложи 400 млн. допълнителни средства за подкрепа на бизнеса. Така държавата ще има необходимите й средства за септември, октомври, ноември и декември, защото се очаква трета и дори четвърта вълна на COVID-19.