Американският стартъп Helion Energy даде старт на строителството на седмия прототип на импулсна термоядрена електроцентрала с името Polaris
Американският стартъп Helion Energy, който се занимава с разработката на термоядрени енергийни технологии даде старт на строителството на нов комплекс в град Евърет, щата Вашингтон, където ще бъде разположен прототип на термоядрен реактор от седмо поколение под името Polaris. Строителството на обекта, на който ще се произвежда гориво на основата на хелий-3 се планира да бъде завършено в началото на 2022 година.
Междувременно General Fusion и Канадската ядрена лаборатория ще си сътрудничат в разработката на методите за извличане на тритий за използването му в търговски термоядрени електроцентрали.
Компанията заявява, че новия комплекс в Евърет ще ускори усилията й за създаването на първата в света търговска жизнеспособна термоядрена електроцентрала. Компанията разработва икономически ефективна електроцентрала с нулеви емисии, използвайки патентована технология за импулсен термоядрен синтез без възпламеняване. Helion твърди, че нейната термоядрена електроцентрала ще осигури „гъвкава, мащабируема, достъпна цена за базова мощност, отваряйки нов път към пълно декарбонизация на производството на електроенергия“.
„С тази инсталация Helion ще се доближи до целта си – преодоляване на „террмоядрената бариера“ и ще даде тласък на света за края на ерата на изкопаемите горива“, заявява основателят и генерален директор на Helion David Kirtley. „Компанията пусна дълбоки корени във Вашингтон, провеждайки тук през последните осем години изследвания и разработка на технологии с безпрецедентни последствия за промяната на начините на получаване на енергия в света“.
„Вашингтон трябва да се гордее с това, че е дом на водещи световни пионери, разработващи достъпни решения за чиста енергия, заявява от своя страна губернаторът Jay Inslee, който определя намерението за комерсиализация на технологията като крайъгълен камък.
Helion твърди, че подходът на компанията към термоядрената енергия се различава от другите основни подходи по три начина. На първо място тя използва импулсна термоядрена система, която помага за преодоляване на най-трудните физически проблеми, прави термоядрената инсталация по-малка, отколкото при другите подходи и дава възможност за регулиране според нуждите на изходната мощност.
Второ, разработваната от компанията система е построена за директно получаване на електроенергия, докато другите термоядрени системи нагряват вода, за да създават пара, която да въртене на турбина, която губи много енергия в процеса. Трето – като гориво се използват деутерият и хелий-3, което позволява системата малка и ефективна.
През миналия месец Helion стана първата частна компания, която съобщи за повишаване на температура от 100 милиона градуса по Целзий в своя шести прототип на ядрен генератор Trenta. Компанията заяви, че достигането на тази температура е важен етап от инженерна гледна точка, тъй като тя се смята за идеалната температура на горивото за работата на термоядрена търговска електроцентрала. Компанията съобщи също така, че прототипът Trenta неотдавна е завършил 16-месечна изпитателна кампания, изпълнявайки почти 10 000 мощни импулса.
Технологията за извличане на тритий
От своя страна подходът на компанията General Fusion към магнитно-инерционния синтез (MTF) предполага инжектиране на водородна плазма с сфера от течен метал, където където се компресира и загрява така, че да се получи термоядрен синтез. Топлината от сливането на водородните атоми се прехвърля към течния метал.
General Fusion планира да демонстрира своята MTF технология на пилотната инсталация Fusion Demonstration Plant (FDP), която ще бъде построена в UKAEA Culham Campus недалеч от Оксфорд във Великобритания. Очаква се, че EPD е увеличена със 70 % версия на търговска експериментална инсталация да започне работа през 2025 г.
Демонстрационната инсталация ще създава условия за термоядрен синтез в „подходяща за централата“ среда, но няма да се използва за производство на електроенергия.
Демонстрационното съоръжение ще произвежда един плазмен импулс на ден и ще използва гориво от деутерий, докато търговската експериментална инсталация ще използва гориво от деутерий-тритий и ще произвежда един плазмен импулс на секунда. Неутроните в реактора, от своя страна взаимодействат с покриването на течен метал върху вътрешната стена на термоядреният реактор, генерирайки повече тритий.
General Fusion обяви, че ще работи с Канадската ядрена лаборатория (CNL) за определяне на най-перспективните подходи за управление на трития в термоядрените енергийни системи – в частност над процеса по извличането на тритий от течен метал за осигуряване на неограничен запас от тритиево гориво за използване в термоядрените централи. Дейността ще е в рамките на Канадска инициатива за ядрени изследвания.
General Fusion твърди, че подходът й, заключаващ се в максималното използване на съществуващите промишлени технологии като пневматичните бутала и скъпите лазери означава по-достъпна верига на доставки, което улеснява производството и мащабирането в сравнение с другите технологии. Компанията заявява, че целта й е да реализира пълноценна търговска термоядрена електроцентрала в света до началото на 2030-те години.
По чужди източници, както и https://www.linkedin.com/