Кирил Петков: Пари в бюджета има достатъчно, но без актуализацията няма да стигнат нито до бизнеса, нито до медиците

На фона на всички актуални проблеми в държавата и в частност в сферата на икономиката, направихме визионерско интервю с министъра на икономиката Кирил Петков. Зададохме му и резонния въпрос за канадското гражданство, но той отбеляза, че е подал навреме всички документи за отказ от него, че въпросът в момента се разглежда от Конституционния съд и че няма да коментира повече преди да излезе неговото решение. За сметка на това министър Петков обърна голямо внимание на въпросите около актуализацията на бюджета, внасянето в Брюксел на Плана за възстановяване и устойчивост, лиспата на време за изпълнението и на двете задачи, реформите, от които България се нуждае в политически и икономически аспект и др.

Г-н Петков, ако настоящият парламент не успее да формира правителство и бъде разпуснат, какво ще се случи с актуализацията на бюджета, има ли време от днешна гледна точка това да се случи?

Това, което разбрах днес (вчера – бел.ред.), е че най-накрая бюджетната комисия в Народното събрание е започнала работа, което е добре. Сега се надявам и да успее да я свърши. Защото в противен случай наистина е много рисковано България да влезе в следващите няколко месеца без актуализация на бюджета. Това е много важно да се каже, защото имаше всякакви мнения, че едва ли не това е прищявка на служебното правителство. Напротив, реално, ако не се актуализира бюджетът, нямаме никакъв буфер или шанс да посрещнем разходите при потенциална COVID-криза за лекарите на първа линия, например. 430 млн. лв., които са в актуализацията на бюджета и предназначени за бизнеса, също са много важни. Ако нямаме достъп до този ресурс, а не дай си Боже се наложи да се затвори бизнесът заради сериозна вълна от коронавируса, няма да има пари за компенсации. Актуализацията на пенсиите също ще е под въпрос, защото пари има до септември. Няма да ги има и тези 1000 лв. за лекарите на първа линия.

Най-странното в тази динамика е, че ние ще газим по вода, но ще ходим жадни, защото парите са там, има ги в бюджета, в момента им по-висока събираемост от очакваната, но за да бъдат изхарчени тези пари целево, трябва да има оторизация от страна на парламента за тяхното разходване. Реално забраната в момента е да не се харчи по тези пера, защото тези цифри никога не са били включени в стария бюджет. И повечето мерки срещу COVID-кризата спряха в края на април, последните месеци сме вкарвали за актуализацията на пенсиите пари от преразпределяне в бюджета, но и това приключи като възможност. И сега единственото, което можем да имаме, е актуализация. Така че тя е много много важна. Даже сега към нея трябва да се допълни и рискът от бежанска вълна – знаем, че 3 млн. афганистанции има опасност да тръгнат към Европа. И най-глупавото нещо, което може да е налице в този момент, е да нямаме средства да защитим границите си. Така че е много важно този буфер да се създаде максимално бързо и тези допълнителни средства се разреши да се използват. Дали ще се изхарчат, е друг въпрос. Въпросът е да може да се харчат, ако потрябват.

И все пак какъв е крайният срок за тази актуализация на бюджета?

Това трябва да се случи преди да се разпусне този парламент. Сега има надежди за даване на трети мандат за съставяне на редовно правителство, но за мен шансът това да се случи е много малък. Разбира се зависи от президентската институция колко време ще води консултациите между партиите преди да се даде втори мандат, но след това часовникът започва да тиктака и да отброява дните, които са 7. И след това, ако нямаме правителство, шансът да не влезе за гласуване актуализацията на бюджета е много голям. Така че народните представители, дори да не са съгласни с всичко, което е включено в проекта за изменения на бюджета, трябва поне тази част от най-важните приоритети за държавата да бъдат включени в преразглеждането и това да се случи тази седмица.

Какво се случи с новите мерки в подкрепа на бизнеса, които служебното правителство въведе преди няколко месеца?

Ние сме доста доволни от това, което се случи, защото в началото имаше много и всевъзможни критики, че това са заеми за възстановяване. Реално ние нямахме актуализация на бюджета и трябваше да използваме извънбюджетни мерки. И ги вкарахме в тези т.нар. заеми за възстановяване, които не искат обезпечение. В началото се казваше колко ще е трудно, колко ще е страшно, дали въобще ще се използват. А реално към момента по плана, който имахме за тяхното използване, който беше за 5 месеца, вече се случи за 3 месеца. С други думи скоростта, с която се усвояват тези заеми, е по-голяма от тази, която бяхме заложили.

Друг е въпросът, че тези заеми са за възстановяване, а не са заеми за покриване на разходи за затваряне на бизнеси. Двете не трябва да се бъркат. Но мисля, че помогнахме на доста бизнеси с тези заеми. Над 200 млн. реално вече са договорени между банките и малките и средни предприятия, които са участвали в тази програма. И това е повече от очакваното. Сега вкарваме още 100 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР) под същия чадър на програмата за възстановяване, за да имат възможност банките да продължат да раздават такива заеми. А те вече ни звънят и казват, че са им изчерпани лимитите. Това е доказателство, че тази идея сработи.

Можете ли да посочите броя на подпомогнатите по този начин фирми?

Средният кредит, който се дава по тази програма, е в размер на 400 хил. лв. С други думи, ако са договорени, защото не знам дали всички договорени вече са пуснати като средства и ако от 200 млн. лв. ресурс средният кредит е 400 хил. лв., значи, че почти 500 компании са в разговори и договаряне с банките за тези кредити.

Имаме забавяне и по отношение на представянето пред ЕК на Плана за възстановяване и устойчивост. Какъв е крайният срок да го предадем на Брюксел от гледна точка на това скоро да могат да влязат свежи пари от него в българската икономика?

Планът за възстановяване беше преработен и за мен стана много по-добър. Поне това знам за нашите два проекта, на Министерството на икономиката, които са заложени в него. Те станаха много по-пазарни, вкарахме европейски партньор, така че да не може да се краде от тези средства. Имаме много целенасочени начини, по които това да се случи и фокусирахме част от бюджета върху стартиращи или иновативни компании. Така че от тази част аз съм много доволен.

Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов говори вече в парламента няколко пъти и би било чудесно да финализира тези дискусии с народните представители и този план да се вкара в Брюксел. Ако се разпусне парламентът обаче, според мен служебното правителство, иска или не, без чужда подкрепа ще трябва да входира Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК, защото нямаме време за губене. Реално тези авансови средства, които ще са над 1 млрд. лв., които се очакват, трябва да влязат в икономиката ни през тази година. Винаги има мнения, че нещо може да е по-добро или по-ефикасно, но според мен Планът е достатъчно добър, за да бъде подаден в Брюксел и в момента.

Взехте ли предвид по време на преработването му някакви препоръки от политическите сили, които са представени в настоящия парламент?

Аз взех главно препоръки от различните бизнес дискусии. Главните ми срещи бяха с много бизнес асоциации и исках да съм сигурен, че говоря с хората, на които тези пари трябва да помогнат, от една страна. От друга трябваше да включим и инструмент на усвояване, който да гарантира много намален риск от корупция и много намален риск от нецелево използване. И затова включването на партньор за всички тези средства в лицето на Европейската инвестиционна банка, на мен ми гарантира, че независимо кой седи на стола, в който аз съм в момента и кой кого познава, парите ще отидат на правилното място.

Какви биха били вашите препоръки към едно бъдещо правителство?

Със сигурност една от тях ще бъде Планът за възстановяване и устойчивост да бъде входиран в Брюксел, защото може да чакаме много повече, но това ще бъде доста голяма загуба на време. А Планът е достатъчно готов. Второто нещо като препоръка е, че наистина трябва да се внимава с всички тези огромни рискове и да сме сигурни, че този път всичко работи като часовник. В смисъл, че ако наистина настъпи голяма криза с COVID-19, всички тези програми, които ще трябва да се активират, да бъдат направени така, че наистина да помогнат, а не след кризата да идват някакви средства. Третото нещо, което бих препоръчал, е да продължат дейността по изчистване на различните структури, да се следи, че инхаус процедурите, които се случваха, няма да продължат. Също така за компании, като тази в Министерството на икономиката – Държавната консолидационна компания (ДКК), да продължи реструктурирането. С други думи да не загубят инерцията, която вече създаде служебното правителство. А след още няколко месеца тя наистина може да доведе до осезаем ефект и всички тези средства, които изтичаха по най-нерегламентираните начини, да бъдат използвани целево и по най-добрия начин. Ние сме започнали с тези стъпки и просто се надявам да не спрат.

Каква е визията ви за развитието на държавните компании от типа на споменатата ДКК, като Държавната петролна компания и др.?

Европейската комисия ясно ни каза, че не харесва и не толерира много държавни компании от този тип. Донякъде ги разбирам, защото те са квази правителствени – хем са държавни, пък хем се водят компании, имат протекциите като компании чрез техните бордове, пък харчат 100% държавни пари. За мен дългосрочно, а що се отнася до Държавната петролна компания (ДПК) и краткосрочно, трябва да бъдат закрити. От ДПК няма никаква полза. Друг въпрос е, че за резерва от горива, който тя трябваше да поеме, трябва да се направи много ясен обзор какво се случва с него. Проблемите са два. Единият е, че имаме компания, която към момента няма дейност, а се плащат заплати на служителите в нея. Това трябва да се промени със закон. А от друга страна не е ясно къде отиват част от горивата за държавния резерв и какво се случва с тях. Така че по линия и на двата проблема трябва да се действа едновременно.

По отношение на ДКК, според мен в дългосрочен план такива шапки не трябва да съществуват. А активите на ДКК да се „качват“ директно към ресорните министерства. Това ще бъде и в линията на това, което вижда Европейският съюз за преструктурирането у нас. Но за мен най-важното е да сме сигурни, че няма да се случват непрозрачни дейности под тези държавни дружества, които реално не провеждат обществени поръчки и през тях изтичат милиони. Видяхме го при „Автомагистрали“, видяхме го в ДКК... Така че това не трябва да се повтаря отново, затова тези компании трябва да се преструктурират и тези активи да отидат директно към отговорните министерства. Няма нужда от такива холдингови структури, които само намаляват прозрачността на действията на държавата.

Планът за възстановяване ли трябва да бъде моторът за нашата трансформация към по-зелена, по-иновативна икономика или това трябва да бъде застъпено по-сериозно от управлението на страната?

Планът за възстановяване са просто едни допълнителни средства в правилната посока. Но не може за всичко да разчитаме на този План. Това все пак са 12 млрд. лв., които не са толкова много пари, колкото изглеждат, като се разделят по всичките възможни сектори. Затова Планът за възстановяване плюс промяната на екосистемата за иновации, дигитализация и зелена енергия трябва да работи в паралел с преструктурирането и на министерствата. Аз неведнъж съм казвал, че това министерство трябва да бъде дори преименувано на Министерство на икономиката и иновациите, да включим Агенцията по иновации, която е нова структура, в състава на това министерство. Трябва да се създаде координация с Министерството на образованието, с ББР, с Плана за възстановяване, с Агенцията за малките и средните предприятия, с Българската агенция за експортно застраховане, с Агенцията за инвестиции. И тези звена, когато се координират заедно, могат да бъдат истинският двигател за обновление на българската икономика, да стане тя по-иновативна, по-зелена. Така че много е важно тези отделни инструменти да не работят сами по себе си, а да бъдат координирани заедно. И това става с преструктуриране. А не както досега е било – всяко от тях да си е отделна губерня. Те трябва да са части на един двигател.

По време на срещата в София по инициативата „Три морета“ иницирахте създаването на един иновационен фонд към нея. Как той би помогнал по-конкретно на българската икономика, на нашите фирми?

По темата дори вчера (онзи ден – бел.ред.) имахме дискусия с полската банка за развитие. Този фонд е едновременно добър за българските стартъп компании, ако приемем, че бъдещето на България отчасти е базирано на тях, но е добре и за самата инициатива „Три морета“. В момента във фонда на тази инициатива има капитал за инвестиции в размер на 1 млрд. евро, който е за всичките 12 страни в нея. А в същото време са заложени проекти за много милиарди. И реално има голямо несъответствие между парите, които ги има в този фонд и надеждите на тези 12 държави. Най-малкото по отношение на тази магистрала, която трябва да свърже територия от нашата страна до Северна Европа, ние не можем да построим и 100 км от нея с тези средства. А много по-целево би било в тази инициатива „Три морета“ да направим старъп компании, които имат повече от една страна като акционери. С други думи предприемачи от всичките 12 страни да се събират заедно и да правят стартъп компании и този иновационен фонд да ги финансира. Иначе казано, ако мога да си помечтая, бъдещият Skype да бъде създаден от тези 12 страни в някакво съотношение, като оставим развитието му на пазара, но да има средства за създаването му. Защо това е важно? Защото за стартъпите не ни трябват такива големи бюджети. Ако отделим по 20 млн. за всяка от страните, тогава ще говорим за общо 240 млн. евро. А с такава сума, ако направим стартъпи, които са продукт на няколко от държавите, шансът да имаме кооперация между тези страни, шансът да имаме млади хора, които работят заедно, шансът да имаме стартъп конференции в региона и шансът да не изгубим най-умните си хора, които да не излизат от региона, би сработил отлично. И най-вече, когато говорим за „Три морета“, друго си е да се каже, че знаем за какво е тази инициатива, защото едни 20 млн. евро са инвестирани в български компании, стартъпи, а не някъде в Латвия, примерно. Така че има много идеи за това, полската банка за развитие също застава зад тази идея. И сега направихме едно предложение, което ще публикуваме сред 12-те страни и се надяваме да имаме резултат, т.е. да се каже, че започва структурирането на такъв фонд за иновации.

Подготвя се и новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за новия програмен период. Смятате ли, че по някакъв начин в нея трябва да бъдат променени подходът или приоритетите, по които ще се осъществяват проектите?

Понеже направихме доста сериозни промени в Плана за възстановяване и устойчивост, това вкара малко стрес в системата. Защото измествайки голяма част от грантовото финансиране към инструментите за финансиране, много хора го видяха като драстична промяна. В самата оперативна програма, въпреки че ще гледаме пак да направим така, че по-малко средства да бъдат под риск от корупция, което ни е основна тема, като цяло няма да са талкова агресивни промените в нея. Защото, докато Планът за възстановяване е за един път и според мен това ни дава шанс да пробваме нещо ново и по-агресивно, при оперативната програма ще бъдем сравнително по-стандартни, ще бъде както е била досега, но с новите изисквания на Европейския съюз. Просто ще искаме да го измислим малко по-добре, така че по-малка част от средствата да са под риск от корупция. Защото въпросът с корупцията не е кой седи на стола, а как е направена програмата, за да е по-трудно това да се случва. Така че в тази област ще има някакви промени, но няма да са толкова агресивни като за Плана за възстановяване, където имахме много сериозни разговори със съществуващия бизнес, с профсъюзите, за да променим първоначалната идея.

Към момента имаме ли вече някакви реални действия по инвестицията на Next.e.GO в Ловеч?

Да, те работят с огромна скорост. Вече е проектирана самата фабрика, структурирана е площадката. Те не искат да загубят нито ден и доколкото знам се движат с по-голяма скорост отколкото очакваха. Мисля, че целият им проект ще бъде готов до края на годината, така че да започнат бързо етапът на строителство през следващата година и това, което се очакваше да се случи за две години, се надявам да стане за година и половина.

Когато обявихте тази инвестиция, споменахте, че са получени други стотици писма за инвестиционни намерения. Имаме ли шанс по някои от тях да стигнем до такава инвестиция или поне подобна?

Да, наистина имахме 600 писма за намерения. Това бе на базата на една друга програма, едно състезание между търговските ни аташета. И сега имаме един отбор, който се опитва да види кои от тях можем да материализираме. Истината е, че тази лека нестабилност, в която се намира страната ни, чуждите инвеститори я наблюдават и внимават, за да видят точно какво ще се случи накрая на тези вътрележки. Но като цяло се работи, знаем, че са истински тези фирми, приоритизирахме ги кое е най-близо до реалността и кое по-далеч. И този отбор от време на време ме кани да водя директни разговори с част от фирмите, за да видим кое може да се случи. Следващата хубава инвестиция, освен на Next.e.GO, беше тази на „Макском“ в Пловдив. Там, според мен, също съществува много голяма възможност, освен самото производство на велосипеди, да привлечем и техни доставчици. Защото когато си № 1 по доставки на електрически велосипеди за Европа, много по-сигурно можеш да привличаш доставчици, като им кажеш, че техният най-добър клиент ще е до тях. Всъщност точно така работи привличането на инвестиции. Всеки бизнес иска да продава. И ако можем да привличаме доставчиците на клиентите, или погледнато от другата страна, ако доставчикът в България е ключов, то неговият клиент също ще дойде в България. Може да се работи също по линията на добавената стойност.

Малко сме се разсеяли през последните две седмици, защото непрекъснато трябва да ходим до парламента, за да се обясняваме по всички казуси. Но като цяло действаме.

Имаше предложения към Вас да останете като министър и в редовно правителство. При какви условия евентуално бихте се съгласил?

Ангажиментът, който поех, беше към служебното правителство. И условията за него бяха много ясни: агресивна атака срещу корупционните модели, които съществуват в България; пълна свобода на действие; избор на екип, както под мен, така и на моите колеги. С други думи това е екипна игра, така че трябва хем да има цялостен екип, хем приоритетите да са в посоката, в която ние вярваме, че трябва да се случат, хем да има пълна свобода на действия след като тези приоритети вече са формирани. Всъщност тогава с президента именно това направихме – договорихме кои са общите ни виждания и от там нататък, под тази рамка, имахме пълна свобода на действия. И мисля, че доста неща направихме за толкова малко време.

А бихте ли проявил интерес да се присъедините към някакъв нов политически проект и на какви условия, евентуално, трябва да отговаря той?

Истината е, че точно в този момент да се говори по тази тема не е добра идея. Нека да видим какво ще се случи със съществуващите партии. Нас ни подхвърляха като имена не веднъж даже в съществуващите партии. Не искам да продължа да бъде обект на спекулация. Под една или друга форма, амбицията ни е, видяхме че може да се прави разлика, когато човек си даде енергията и времето, и ще продължим да го правим. Дори и да не сме във властта по никакъв начин, вече знаем какво да гледаме, къде да следим, ако има връщане назад към старите модели, да сме част от гражданското общество, но вече с малко повече знания. Така че под една или друга форма ще бъдем част от политическия живот. Но не е задължително да е като част от някаква политическа формация.