Живодар Терзиев: Новият закон за горивата слага ред в сектора. Става въпрос за огромна индустрия, а не просто за търговия с „дизел”

Контрабандата не е фотогенична, но ако се постигне ниво на сивия сектор до 10 %, то това ще е успех и за бюджета. Сериозното предизвикателство за бранша с оглед на визията на Европа за бъдещите 30 години е свързано с биогоривата и алтернативните горива

Икономика / България
Маринела Арабаджиева
1962
article picture alt description

Господин Терзиев, новият секторен закон, получил популярност като закон за горивата влезе в сила, но остана приемането на Наредбата. Какво е отражението на това забавяне върху сектора ?

Законът за горивата наистина влезе в сила на 28 януари тази година. Издаването на Наредбата се отложи с 6 месеца, но моето лично очакване е, че до края на месец май тя ще бъде обнародвана, което ще даде началото на следващите 3 месеца, в които всички участници на пазара ще трябва да се регистрират и законът да започне да се прилага. Всъщност, именно регистрацията е добрата новина и едно от постиженията на закона - всеки превозвач, всяко предприятие и всеки потребител, разпространител, складодържател, търговец ще се регистрира за това, че превозва, съхранява или търгува с горива. Съответно тези горива трябва да имат ясен произход. Що се отнася до реалността, то към днешна дата аз съм дълбоко притеснен и моя поглед е вперен в министър Караниколов (министър на икономиката б.р.), защото той държи и „палката на диригента, но избира и музиката за оркестъра” с междуведомствената комисия по закона. За съжаление една „къща за гости” направи голяма беля. Към днешна дата ние нямаме ресорен заместник-министър. Не знам да са обсъждани имена. Ние сме в предизбрен момент, което кара правителството, а и всички участници на политическата сцена да са индиферентни към нови назначения. В този аспект моето очакване е Наредбата все пак да бъде обнародвана скоро или поне да бъде пусната за обществено обсъждане (ако има какво да се обсъжда), а в същото време не виждам административно кой ще се грижи за това.

 

Тоест все пак остава една нормативна празнина, която трябва да бъде запълнена от Наредбата ?

Ще бъда малко по-краен. Това, че загубихме четири месеца към края на месец май не промени нищо по отношение на нормативната уредба. В качеството си на председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) видях много малко, да не кажа, никакви реално предложени адекватни промени. С други думи, ще определя тези изминали четири месеца и другите два , които предстоят, като напълно загубено за държавата време. Дали трябва да се направи нещо по закона ? Вероятно трябва, но законът може да се приложи и сега, а след това да се изчистват възникнали проблеми. Това е първи закон за сектора на нефт и нефтопродукти, който безспорно е силен сектор. Трудно можеше да бъде направена всеобхватна норма с всички детайли и безкрайни изключения. Ако днес има някои притеснения, то те касаят дребни изключения и особени потребители, които намират проблем в бъдещето, свързано със закона. Ще обясня защо. През последните години правителството и администрацията в най-различни агенции – било агенцията по приходи , било агенция „Митници“, или други, много често след приемане на много добри закони търсеха причина и начини те да бъдат приложени малко по-йезуитски. В този аспект, проблемите, които се споменават са много по-дребни от страховете на хората. А страховете на хората са: „Какво би станало, ако администрацията прочете закона по друг начин?“. В тази връзка големи и стратегически промени не са необходими.

 

Какво ще е влиянието върху сектора като цяло ?

Ред.

 

Ще изсветли ли достатъчно сектора ?

Ред означа изсветляване. Ако ви кажа, че ще постигнем 95 % процента изсветляване ще бъде несериозно. Ако се приближим до ниво около 10-те процента контрабанда, това ще бъде успех. Не за БПГА. Това ще е много добра атестация за приходните агенции и за бюджета.

 

В този смисъл, разполагате ли като асоциация с някакви данни, особено след въвеждане на всеобщото видеонаблюдение, върху движението на горивата ?

Данните са за това, което можеше да бъде видяно и без видеонаблюдението. Същите факти и обстоятелства в момента се документират с видеонаблюдението. Искам да кажа – контрабандата и начините за организиране на сивия сектор не са толкова фотогенични и толкова лесно разпознаваеми, за да влязат в кадър. Модерните отигравания, модерните начини на разнородна търговия, в това число и сива, не предполагат лесно влизане във фокус и в кадър. Не смятам, че има дълбоки и истински записи на това нещо наречено „контрабанда”.

 

След 2020 г. ще има нови изисквания за биокомпонентите. Какво предстои да се случи в сектора, какво е виждането на БПГА ?

Проблемът с биокомпонентите е основен във визията на Европа за развитие на горивата, за мобилността. Те са в основата за спестяване на въглеродни емисии от една страна, от друга страна – по отношение диверсификация на продукта, който се потребява. Да го кажем по-просто – отделяне от нефта, въпреки че и през следващите 100 години със сигурност ще продължим да си говорим за нефт и нефтопродукти. Ние обаче като отговорни търговци и субекти не само в България, не само в Европа, но и в световен мащаб, повече от 9 години прилагаме и изпълняваме европейските директиви за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в транспорта, и в момента изпитваме някои затруднения, особено по отношение на биогоривата от ново поколение. За тези, които не са част от нашия бизнес това може би звучи витиевато – ново поколение и нови технологии... Целта на Европа е, използвайки горива от ВЕИ или от семена, да не се наруши баланса на изхранване на планетата, на Европа като част от планетата. Затова трябва да се работи и се работи за внедряване, но преди това и за открития, свързани с производства основно около отпадъците, или продукти, които не могат да бъдат употребявани. Ще си позволя да кажа направо – от боклуци. Така например, през следващите няколко години следва да се произвежда биодизел от отпадъци при екарисажи, да произвеждаме биодизел от слама, биодизел от суровини на пречиствателни станции, което ще повиши най-малко цената на производството на този продукт. В същото време ще спомена, че още няма сериозни технологии, които да произведат устойчиво такъв вид продукт. Да , познат е биодизел от водорасли, познат е биодизел от планктон, както и от други така наречени възобновяеми източници. Само ще ви кажа, че в момента основният продукт от ново поколение е биодизел от вече употребено олио – used cooking oil, но това Европа дори не го счита за иновация, за ново поколение.

 

Конкретно какво може да се очаква за сектора в България ?

Ние вече използваме биогорива от ново поколение. България досега имаше срокове, в които й бяха разрешени изключения и прилагане на европейските изисквания със закъснение. Считам, че през следващите години ще трябва чинно, послушно, с пълна съвест и отговорност да прилагаме европейските изисквания и директиви, без каквото и да е изключение. Дали и на каква цена ще бъдат изобретени горива от ново поколение ще покаже бъдещето. Но към настоящия момент ние се движим добре. До 2020 г. ние сме изпълнили целите за възобновяеми източници в транспорта и в този аспект нямаме нови притеснения.

 

Може ли да се каже, че законодателството изпреварва технологиите в сектора ?

Може да се каже. Напълно. Самият факт е директивата за възобновяеми източници, използвани като горива в транспорта. В частност говорим за биодизела и биоетанола. Документът предполага ежегодно увеличаване на количествата на горивата от ново поколение, а такива наистина все още не са популярни. Това означава, че от тази гледна точка сектора е в дефицит. При условие, че най-големите световни концерни, свързани с производство на горива, нямам предвид нефт и нефтопродукти, имам предвид биогорива, не са наясно на каква цена и дали въобще могат да добият такъв вид продукт, при поставените обеми, това си е сериозно предизвикателство и за нас.

 

Какво постигна през тези 20 години Българската петролна и газова асоциация (БПГА) и каква е целта, която ще отстоявате през следващите 20 години.?

Двадесет години за световния бизнес модел и за световното развитие е нищо. За България и за българската действителност 20 години е наистина сериозен период, особено за времето от 2009 г. до 2019 г. Имам предвид присъединяването на България към ЕС, както и ангажиментите, които преди това трябваше да бъдат изпълнени. През тези двадесет години от съществуването си БПГА свърши много, а през последните десет години асоциацията е основен партньор на правителството в разискване на всички проблеми, свързани с опазване на околна среда, с приходи в държавния бюджет, с безопасност. Ние сме основен партньор на държавата, но и държавата е основен партньор на асоциацията по не лекия път, който ни е предначертан от ЕС. В бъдеще не смятам, че трябва само да регистрираме проблемите за решаване. Може би в следващите една, две, три години ще трябва и ние да поставяме свои проблеми за решаване и то изпреварващо от гледна точка на ЕС.

 

Една от темите, които стоят пред БПГА, е свързана с консолидиране на сектора. Консолидиране не по отношение на привличане на нови членове. Да, всеки е добре дошъл стига да има стратегия, да има визия, но в случая става въпрос за консолидиране на сектора, особено след като вече има секторен закон. Самият сектор трябва да е наясно с предимствата от него. Не искам да говорим за големи, малки, средни участници, защото темата е безкрайна. Самите ние сме толкова малки в сравнение със световните компании.... Що се отнася до проблемите на сектора, то те са за всички. Моето лично убеждение е, че участниците, които са извън асоциацията, все още не могат да погледнат по-далече от носа си. Те все още разглеждат бизнеса като колонка, „пистолет“ и резервоар. Това е цялата тяхна философия, а бизнесът с нефт и нефтопродукти днес е много повече, отколкото си представят. Това е гигантска индустрия с огромни инвестиции, с огромно финансово бреме, свързано с тези инвестиции от една страна, и от друга - с ангажимент към бюджетите за всяка една държава, минаващи през акцизите и ДДС. Отделно, огромен брой работници и служители са свързани с тази индустрия. Говоря за индустрия, а не за търговия с дизелово гориво и считам, че въпросите, които се разглеждат на ниво сектор са много по-сериозни и много по-важни. Те, бих казал, са опасни както за Европа, така и за нашата страна, ако не бъдат решени правилно. В този ред и следвайки тази мисъл – да, секторният закон може би поражда страхове, но тези страхове са плод на лично неразбиране. Ще си позволя да дам един съвет на колегите, които са против закона – нека първо го прочетат. Много хора, които през последните месеци се опитват да коментират с мен закона, в края на разговора си признават, че те са се информирали за него от медиите, а не от Парламент и Държавен вестник. Не изключвам възможността и нуждата за дребни уточнения и за допуснати неточности. БПГА обаче не е законотворец и по всеки въпрос, по който и когато сме питани, сме дали нашето обективно мнение. Това че има изключения и хиляди дребни детайли може да бъде решено, но не е предмет на краткосрочно действие и крайна необходимост.

 

В началото на летния сезон обикновено цените на бензиностанциите започват да скачат. Ако утре отново започнат протести как ще реагирате ?

Ако този въпрос ми бе зададен пред месец и половина в качеството ми на член на асоциацията, щях да застана с личното си корпоративно мнение и можехме да говорим дълго за цени. В момента в качеството ми на председател на БПГА мога да говоря за ситуацията на пазара като потребление, удовлетвореност на потребителя, откъм справедливо приложение на законите. Цените не са тема на обсъждане нито в асоциацията, нито и между отделните членове. Лично аз, освен това, повече от три години не виждам сезонни колебания в цените. Според мен те са плод и на журналистически виждания.

За сведение само ще кажа, че сезонните колебания в количествата не са от потреблението на частните автомобили и гражданите, а от сезонното потребление на земеделските производители, индустриалните потребители и тежкия транспорт. Не смятам, че август е най-силният сезон за земеделците или за превоза, защото Европа почива. Това, което чувам през последните години за месец август, заради почивките на морето.....Нека да бъдем сериозни. Ако има повишение – проблемите са геополитически. Проблемите са около австрийската столица, където заседава ОПЕК. Виждате вече четвърти месец има устойчиво покачване, с някои колебания, на международните цени на нефта, разбирайте и на дериватите – дизелово гориво и бензин, изменя се и курсът на долара, който пряко влияе на ценообразуването в България. Затова прогнози не мога да направя. Добрата новина е, цените в България не се промениха драстично с влагането на биодизел от ново поколение от първи април. Като асоциация успяхме да направим достатъчно много, за да преодолеем този удар, разбира се, не без помощта на министерство на енергетиката. Надяваме се, че след четиримесечното покачване да бъдем свидетели на намаление, преди ваканционните дни.

Понеже ме попитахте за реакция към протести ... Реалността през последните пет години в България показва, че протестите винаги са насочени към едно място. Те не са насочени към друг, освен към премиера на държавата и това е според мен чисто субективен момент на опит за влияние на минора, или малка част от обществото, към този, който може да им реши въпросите. Ние няма как да участваме в този процес.

 

Какво да очакваме от конференцията, която организирате във вторник ?

Конференцията е международна. След 20 г. желаем да се похвалим какво сме направили, но и да очертаем следващите десет, тридесет години. В този аспект гостите, които сме поканили и които искрено се надяваме, че ще уважат конференцията, са министри, депутати, разбира се, членовете на БПГА, както и извън нея, но от бизнеса с горива. Най-интересните теми ще бъдат не тези свързани със сивия сектор и не със законодателната рамка. Най-интересните теми ще са свързани с иновациите, с бъдещето на европейската индустрия, потреблението във връзка с мобилността и какви са най-добрите практики за алтернативни горива в Европа. В този смисъл в третия модул, когато ще бъде разискването на тези теми, сме поканили и ще присъстват изцяло лектори от чужбина от най-развитите петролни компании, именно в сектора на алтернативните горива.

 

Въпросите зададе Маринела Й. Арабаджиева

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща