69 процента у нас разчитат Планът за възстановяване да ни измъкне от кризата, само 41 на сто вярват на държавата за харченето на парите
Българите искат основен приоритет на ЕС да са мерките срещу бедността и подкрепата за икономиката, европейците – борбата с климатичните промени
Голяма част от хората в България гледат с надежда към Плана за възстановяване и устойчивост, който според тях ще ни помогне да излезем от кризата, причинена от COVID-пандемията. В същото време обаче доста по-малък е делът на българите, разчитащи на ръководството на държавата, че ще харчи парите целесъобразно. Това става ясно от резултатите от последното изследване Евробарометър. В същото време настроенията у нас леко се различават от тези за Евросъюза като цяло. Сравнено с нас по-малка част от европейците разчитат толкова много на Плана за възстановяване, а в същото време изпитващите доверие към правителствата си, че средствата ще бъдат използвани правилно, са малко повече отколкото в България.
Вероятно поради тези причини и у нас много повече хора искат по-голяма прозрачност и по-строг контрол върху харченето на средства по програмата NextGenerationEU, отколкото в останалата част на ЕС.
По-конкретно на въпроса „Проектите в рамките на NextGenerationEU ще помогнат ли за преодоляването на икономическите и социалните последствия от пандемията?“ 20% от българите са съгласни напълно, а други 49 на сто са по-скоро съгласни. Или общо оптимистите по отношение на Плана за възстановяване у нас са 69%. На фона на това в ЕС като цяло са точно 50 на сто, като по-малко от нас са и пълните оптимисти, и умерените.
В същото време пълно доверие на властите, че ще използват средствата по Плана целесъобразно в България имат 11% от запитаните, докато в ЕС са с процент по-малко. До голяма степен доверие към държавата по този въпрос у нас изпитват 30 на сто от гражданите, докато в Общността като цяло те са 34%.
За повече прозрачност и по-строг контрол на харченето на парите у нас се обявяват 89% от хората. Сред цялото население на ЕС тези хора са 85 на сто. В тази връзка трябва да се отбележи и че българските граждани, които смятат, че ЕС трябва да отпуска средства само на държави, в които властите зачитат върховенството на закона и демократичните принципи, са повече спрямо останалите европейци. У нас категорични или по-скоро категорични по този въпрос са общо 85% от населението, докато в ЕС с 4 на сто по-малко.
Доста по-сериозни са разликите между българите и останалите европейци по отношение на това на какво трябва да се обръща повече внимание в политическо отношение в бъдеще и по-конкретно от страна на Европейския парламент. Докато у нас близо половината население, по обясними причини, смята, че основен приоритет трябва да са мерките за справяне с бедността и социалното неравенство, както и мерките за подкрепа на икономиката и създаването на работни места, то в ЕС като цяло гражданите посочват основно една тема – борбата с климатичните промени. Тя трябва да е водеща за Европарламента според 43 на сто от европейците, докато същото мнение изразяват едва 28 на сто от българите. За мерки срещу бедността и социалното неравенство се изказват 47% от хората у нас, докато за едва 32 на сто от европейците те трябва да са приоритет. Приблизително по същия начин стоят нещата и по отношение на въпроса с подпомагането а икономиката и разкриването на нови работни места. В ЕС като цяло 31% от населението иска те да са сред приоритетните политики, а у нас този процент е 43. Друго нещо, което прави впечатление, е темата за здравеопазването. Според 40 на сто от българите тя също трябва да е сред основните приоритети в политиката на Общността, докато в ЕС такова мнение изразяват 27% от хората.
Мненията на българите и европейците се разминават още и по отношение на въпроса дали се върви в правилната посока, но като цяло оптимистите навсякъде са по-малко от песимистите. Според 24% от хората у нас страната ни се движи в правилната посока, а малко повече – 31 на сто, споделят това мнение в останалите държави-членки на Евросъюза. Точно на обратното мнение обаче са 44% от българите и 48 от другите европейци. По отношение на това накъде върви ЕС като цяло, оптимистите са малко повече и у нас, и в останалите държави-членки. Интересното е, че в личен план хората у нас, които смятат, че се развиват в правилната посока, за разлика от самата България и Евросъюза, са много повече – 40 на сто. На същото мнение са 36% от европейците. Развитие в негативна посока в личен план виждат 17 на сто от българите и 21% от европейците. Преобладаващото мнение навсякъде обаче е, че не се върви нито в едната, нито в другата посока.
Традиционно българите са по-големи оптимисти от европейците по отношение на цялостното си мнение за ЕС. Напълно положителна и по-скоро положителна оценка за Общността дават 62% от българите. Същите мнение споделят общо 43 на сто от европейците. В същото време обаче отрицателните мнения са приблизително еднакви – 18% от българите и 19 от европейците гледат по-скоро отрицателно или напълно отрицателно на ЕС. Проучването Евробарометър показва и че българите продължават да имат по-голямо доверие на Евросъюза, отколкото на собственото си правителство.