880.5 млн. лева бюджетен излишък отчете правителството за август

Бюджетен излишък в размер на 880.5 млн. лева (0,7 % от прогнозния БВП) отчита правителството за август на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа. Положителното салдо се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 125,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 244,6 млн. лева, съобщи пресцентърът на Министерство на финансите.

Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2021 г. са в размер на 33 483,8 млн. лв. или 66,2 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към август 2021 г. нарастват с 4,7 млрд. лв. (16,2 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 4,9 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,2 млрд. лева.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 235,5 млн. лв., което представлява 66,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,2 млрд. лв. (14,0 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,4 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 4 992,3 млн. лв. или 64,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 12 317,3  млн. лв. (67,6 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 8 407,0 млн. лв. (68,5 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 696,7 млн. лв. (65,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 178,2 млн. лв. (73,9 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 008,1 млн. лв. или 81,0 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 917,8 млн. лв., което представлява 64,5 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 5 444,1 млн. лв., което представлява 80,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 804,2 млн. лева.

Разходите

по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2021 г. възлизат на 32 603,3 млн. лв., което е 59,1 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП към август 2020 г. бяха в размер на 27 203,8 млн. лева. Значителният ръст на разходите към август 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за първите осем месеца на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и други.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 844 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до август. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка:  разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

В частта на капиталовите разходи е отразена извършена трансакция през месец юли по възстановяване на средства по държавния бюджет от сметката за чужди средства на МРРБ, която по същество представлява възстановен разход и се отразява в намаление на разходите на касова основа.

Нелихвените разходи са в размер на 31 229,2 млн. лв., което представлява 61,2 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 29 301,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 901,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 26,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 401,6 млн. лв. (61,1 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.08.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 972,4  млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.08.2021 г. е 9,45 млрд. лв., в т.ч. 9,24 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,21 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Още по-голям излишък очаква кабинетът в края на деветмесечието

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на деветмесечието на 2021 г. да бъде положително в размер на около 1 071 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП).

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 37 800,8 млн. лв. (74,8 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 5,4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи, а постъпленията от помощи са близки до отчетените за деветмесечието на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 36 729,8 млн. лв., което е 66,6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 31 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите към септември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за деветмесечието на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 950 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка:  разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към септември 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 094,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към септември 2021 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец октомври 2021 година.