МАЕ: Правителствата трябва да увеличат подкрепата си за водородни проекти, инвестициите все още са скромни

Правителствата трябва да предприемат бързи действия, за да намалят пречките за по-бързия ръст на нисковъглеродната енергия,  което е от голямо значение за постигане на нетни нулеви емисии от света до 2050 г.  Това заявяват от Международната агенция по енергетика в новия си годишен преглед за водорода (Global Hydrogen Review) Документът изследва какъв трябва да бъде международният напредък в областта на водорода, за справяне с изменението на климата. В него се прави сравнение на развитието в реалния свят със заявените амбиции на правителствата и промишлеността, както и ключовите действия съгласно Глобалната програма за действие,

След няколко фалстарта дойде време за използване на потенциалния принос на водорода за устойчива енергийна система. През 2019 г. при публикуването на доклада на МАЕ „Бъдещето на водорода“ за страните от Г20 (The Future of Hydrogen for the G20) само Франция, Япония и Кореь имаха стратегии за използването на водород. Днес 17 държави имат водородни стратегии, а над 20 правителства обявиха, че разработват стратегии. Намерения заявиха и много компании. Усилията са навременни: водородът ще е необходим за енергийната система с нетни нулеви емисии през 2050 г., заявяват от МАЕ. 

Пътната карта за използването на водород от глобалния енергиен сектор обхваща няколко части. Според Пътната карта от разработката на МАЕ в доклада за постигането на нетни нулеви емисии през 2050 г. използването на водорода обхваща няколко части от енергийния сектор и нараства шест  пъти, с което трябва да отговори на 10 % от общото потребление на крайна енергия до 2050 г. чрез доставки от нисковъглеродни източници. 

Доставките на водород от чисти източници става твърде бавно

Търсенето на водород достигна 90 млн.тона през 2020 г. преди всичко за рафиниране и промишлени приложения за производство изключително от изкопаеми горива, което води до близо 900 млн.тона емисии на СО2. Това все пак е признак на напредък, констатират от МАЕ. Глобалният капацитет на електролизаторите за производство на водород за електричество е усвоено през последните пет години и достига малко над 300 MW до средата на 2021 г. 

Около 350 са към момента проектите в процес на разработка, които биха могли да осигурят на глобално ниво капацитет от 54 GW до 2030 г. Други 40 проекта, които са в ранен етап на развитие касаят капацитет от 35 GW. Ако всички тези проекти се реализират, глобалните доставки на водород биха могли да достигнат над 8 млн. тона до 2030 г. Макар и значително, това все още е доста под необходимите 80 млн., необходими през тази година по пътя към нетни нулеви емисии до 2050 г., според пътната карта на МАЕ за глобалния енергиен сектор. 

МАЕ отбита също така, че водеща по отношение на въвеждането на капацитет на електролизатори с 40 % спрямо глобалния инсталиран капацитет и се очаква да остане най-големият пазар в близо бъдеще особено предвид амбициозната водородна стратегия на ЕС и Великобритания. Плановете на Австралия предполагат, че тя може да настигне Европа след няколко години. Със голям капацитет след няколко години се очаква да разполагат Латинска Америка и Близкия Изток и по-специално Китай. По отношение на китайската страна, от МАЕ коментират, че независимо от по-бавното стартиране, броят на проектите нараства бързо. Амбициите си засилват и САЩ. 

Шестнадесет са проектите за производство на водород от изкопаеми горива със последващо улавяне и съхранение на въглерод (CCUS) , които днес са в процес на експлоатация. Те произвеждат 0,7 млн.тона водород годишно. Други 50 проекта са в процес на развитие и изпълнение и ако се осъществят, годишното производство на водород може да се увеличи до над 9 млн.тона до 2030 г., посочват от МАЕ. 

Канада и САЩ са водещи в производството на водород от изкопаеми горива с CCUS с над 80 % от производството в световен мащаб, въпреки че Великобритания и Нидерландия се стремят да се превърнат в лидери.

Разширяване на използването на водорода

Водородът може да се използва в много повече области от тези, в които се използва днес, констатират от МАЕ. В тази връзка те посочват използването му в горивните клетки за автомобилите. Цената на горивните клетки спадна със 70 % от 2008 г. благодарение на технологични прогрес в този сектор, припомнят от организацията. В тази връзка се посочва, че нараства броят на електрическите превозни средства с горивни клетки (FCEV). Благодарение на усилията на Корея, САЩ, Китай и Япония броят на FCEV нарасна повече от 6 пъти – от 7000 през 2017 г. до 43 000 през 2021 г. , пишат експертите и напомнят, че все пак през 2017 г. е ставало въпрос само за пътнически автомобили. Днес вече  една пета се отнасят и за автобуси и камиони с горивни клетки.  Общият брой на FCEV обаче все още е под очакваните 11 млн. електрически  превозни средства днес. В същото време в доклада се припомня, че в процес на разработка са демонстрационни проекти в железопътния транспорт и корабоплаването. 

Водородът е ключът за декарбоизацията на индустрията. Предприемат се основни стъпки, посочват от МАЕ и изреждат пилотните проекти, сред които първият в света пилотен проект за производство на стомана с използване на нисковъглероден водород в Швеция, за производство на амоняк в Испания, както и няколко други проекта, сред които в областта на производството на стъкло и цимент, които се очаква да започнат да функционират през следващите три години. 

Правителствата трябва да увеличат амбициите в подкрепа на такива проекти, заявяват ясно от МАЕ и косвено констатират, че направените инвестиции предвид иначе амбициозните цели изглеждат все още скромни.

Страните, обявили водородните си стратегии, са поели ангажименти за инвестиции от порядъка на най-малко 37 млрд. щатски долара, а частният сектор – за допълнителни 300 млрд. щатски долара. 

В същото време от МАЕ напомнят, че водородният сектор ще изисква много по-мащабни инвестиции – 1 трлн. 200 млн. долара до 2030 г. за разработването и внедряването  на водорода като част от глобалната стратегия за нетни нулеви емисии през 2030 г.