Експерти: Политиката в енергетиката на България продължава да върви отзад напред

Изместването на фокуса от основните проблеми в енергетиката продължава. В същото време Планът за възстановяване и устойчивост не е панацея. Не е нов стратегически документ. Той не е оперативна програма. Той трябваше да обедини всички налични стратегически документи за реформи. България продължава да няма ясна визия. Именно липсата на дългосрочна визия е сред една от причините за екстремната ситуация в енергетиката на България.

Никой не обръща внимание на необходимостта от инвестиции в мрежата.

Освен това, на фона на констатацията, че зелената сделка продължава, всяка една от обявените мерки – от хвърлената в публичното пространство дата от 2038 г. за затваряне на мощностите на въглища, до такива, които се отнасят до работещи пазарни механизми (напр. методиката да ДПИ) пораждат съмнения.

Това коментираха в рамките на дискусия с журналисти председателят на Института за енергиен мениджмънт (EMI) Славчо Нейков, членът на управителния съвет Иванка Диловска и главният икономист Калоян Стайков.

Хаотична политика и пропуснат механизъм за капацитет

Експертите не подминаха и ситуацията с високите цени на електроенергията.

Цените се движат в двете посоки (нагоре и надолу, т.е и към повишение и към спад) и това, че има някаква тенденция на по-високи стойности за по-дълъг период от време не означава, че тя ще продължи до безкрай, смята Стайков. Като цяло представителите на Института бяха ясни, че ситуацията с високите цени на електроенергията и газа е временна и през пролетта на следващата година ценовите нива ще се урегулират.

Предприемат се хаотични действия. Пропусната бе възможността за механизъм за капацитет, нещо, което страната трябваше да въведе още миналата година. Така през октомври месец ЕК постави въпроса защо не е въведено понятието „енергийна бедност“, но това не е само просто въвеждане, а цялостно преосмисляне на законодателството. Всичко това трябва да се постави в контекста на зелена сделка, коментира Славчо Нейков като напомни, че проблемите в енергетиката са много и отдавна.

Съобщението на ЕК за преодоляване на ситуацията с цените (от 13 октомври) е с две послание – първото, че мерките на национално ниво трябва да са в съответствие с конкуренцията, второто – зелената сделка продължава, каза той. Коментирайки именно разнопосочните мерки Нейков не подмина и обявеното по-рано обещание на служебния кабинет затварянето на въглищните мощности в комплекса Марица Изток да се случи през 2038 г.

От тази гледна точка (на зелената сделка) виждането на служебното правителство по отношение на работата на комплекса Марица Изток до 2038 г. трябва да бъде обяснено, защото не става въпрос само за административното определяне на дата, обясни експертът.

Защо 2038 г. , а не година след това, или преди това ?

Какво означава 2038 г. ? Как е избрана тази дата и защо не една година по-рано, или по-късно, постави въпрос членът на управителния съвет на ИМЕ Иванка Диловска. Тя припомни анализ на БАН, в който се коментира, че въглищните централи ще преминат към неуправляемо затваряне, ако страната ни не е подготвена с буферни възможности. Така се появява и въпросът дали ще издържат технологично до споменаваната 2038 г. , каза тя.

Проблемът е, че трябва да се намери алтернатива. Затова говорим за механизъм за капацитет, който предвижда централите да работят за съответен необходим период и при това с държавна подкрепа, допълни експертът.

Славчо Нейков призова от своя страна да се разсее заблудата по отношение на това кой изготвя териториалните планове за въглищните региони.

Консултантът работи по техническата обосновка, която да послужи по-нататък държавата да си направи териториалните планове. Работата на българските институции е сами да си направят териториалните планове. Задачата по подготовката на териториалните планове е наша (на институциите) и тя предстои, а политиците, като че ли не осъзнават тази отговорност. В момента на служебно правителство това е трудно, но предстои. Освен това тези териториални планове не засягат само енергетиката, а с в много по-широк икономически и социален обхват, допълни Нейков.

Енергийна политика – отзад напред

Енергийната политика, която се осъществява у нас става отзад напред. Като цяло политиката у нас в енергетиката върви зад събитията и някак си фокусът липсва. Много често си говорим как потребителите трябва да са в центъра на системата, а всъщност постоянно се говори за нови мощности, за енергийни баланси, макар че това става основно на парче, но ако искаме да поставим потребителя в центъра на системата това може да стане единствено с развитие на мрежата, посочи от своя страна Калоян Стайков.

Той оприличи настоящата ситуация с тази от миналия век, когато се електрифицира населението.

Това е ситуацията и в момента, когато искаме всъщност да променим самата структура на енергийната система – както от централизирана към децентрализирана, така и от високовъглеродна към нисковъглеродна. Да стимулираме собствено производство, гъвкаво производство, дигитални решения, умни мрежи, просюмъри и т.н. Това става само и единствено с развитие на мрежата. Няма друг вариант. Още не сме измислили вариант, при който да носим тока с кофи, каза той.

Затова основният въпрос, който да се дискутира е този, бе категоричен главният икономиста на института, но по думите му точно той липсва във всички основни документи – както в Интегрирания план енергетика и климат, така и Плана за възстановяване и устойчивост.

Заедно с решаването на европейски и международни проблеми ние си имаме и вътрешни проблеми и особености, на които следва да се обърне внимание, посочи Стайков, като не спести критиките си за недоглеждането.

Управленската визия е фокусирана основно в миналия век в една централизирана система. Ако може да е на разположение на Министерство на енергетиката, което спира и пуска блокове. Видяхме какво става с ТЕЦ Марица Изток 2 – ужким е търговско предприятие, пък трябва да се обади министъра, за да може това търговско предприятие да започне да работи.

По думите на Калоян Стайков, част от наследените проблеми с мрежата са породи потискането на инвестициите. В Интегрирания план енергетика и климат прогнозите са доста странни. Предвижда се през следващите 10 години да се инвестират по-малко средства, въпреки че се срещаме с нови и нови предизвикателство. В новия План за възстановяване и устойчивост единствения проект, който е предвиден е проект на ЕСО. Разпределителните мрежи отново липсват. Това естествено е свързано с увеличаване на цените, но това увеличаване на цените е отложено във времето. Тоест, на политиците не им се мисли сега какво ще стане след два-три мандата, когато не е ясно кой ще управлява.

Пак в този връзка главният икономист на Института за енергиен мениджмънт обърна внимание, че в страната ни и по отношение на енергийната политика – всичко е предпоследно.

Независимо дали става въпрос за нови конвенционални централи, или бъдещето на въглищата, нови ядрени централи, нови ВЕИ централи. Като цяло такава политика не предполага устойчивост, не дава сигурност и ясни сигнали за инвеститорите, които трябва да участват в развитието й, обобщи той.

Енергийния преход е започнал отдавна. Зелената сделка е тук, независимо, че продължаваме да чистим някои детайли и основното притеснение на политиците е като че ли, че няма достатъчно пари. Да де, ама как знаем, че няма достатъчно пари, ако не знаем какво всъщност искаме да направим и ако това, което искаме да направим колко ще струва? Това е един от сериозните проблеми – че като нямаме ясна визия, не знаем колко пари ще ни струва тази визия и съответно не знаем откъде, как ще ги осигурим – дали през облигации, европейски фондове, дългово финансиране и т. н. Инструменти има безброй, няколко фонда може да финансират един и същи проект, но големия проблем е, че когато няма ясна визия всички инвестиции са на парче. Което означава, че средствата не се харчат по най-добрия начин и съответно целите, които сме си поставили и, които в момента не са много ясни не се постигат по най-добрия начин.

Планът за възстановяване и устойчивост не е панацея. Много хора го разглеждат, като че ли ще се излее една манна небесна и всичко ще се оправи в различните страни, но това няма как да стане . Това е единствено инструмент за финансиране на страните членки. Това не е нов стратегически документ. Ако смятаме, че планът ще реши всичките ни натрупани проблеми в енергетиката, социалната сфера, бизнес средата и какво ли още не просто няма как да стане. Този документ трябваше да обедини вече налични стратегически документи и реформи, които се предвиждаше да се правят, независимо през коя година, каза Стайков.

Нещо повече, той припомни, че Планът за възстановяване и устойчивост не е нова оперативна програма и не трябва да се третира по този начин.

Парите се договорят, но пристигат при изпълнение на ясни реформи. Особеното при този план е, че 70 % от средствата трябва да са договорят до края на следващата година, а останалите 30 % в годината след нея, което е коренно различен подход в сравнение с оперативните програми. Проектите трябва да са ясни сега и да се договорят, но от тази гледна точка експертът постави и въпрос за рисковете, които съществуват, ако следващ парламент и правителство имат друга визия.

Реформите трябва да са амбициозни и обвързани с определени цели. Тоест тук не става просто нещо да се промени. Става въпрос за целенасочени различни политики –трансформация дигитализация на енергетиката и т.н . В тази връзка Калоян Стайков даде пример с Планът за възстановяване и устойчивост на Румъния и как планира да извърши трансформацията в енергетиката до 2030 г. като плановете са разпределени така ,че хем енергетиката да работи със съществуващите мощности и в същото време се изградят и нови.

Няма манипулации на пазара. Няма нужда от втора енергийна борса. Въпросът е какво ще се случва с БЕХ

Предстои ни критичен зимен период на високи цени на електроенергията, но през пролетта ситуацията ще се успокои. Едва ли е необходима някаква основополагаща промяна на политиката, коментира Иванка Диловска като обясни модела на работа на борсата и в частност моделът „пазар ден напред“. По думите й, да, има постигнати високи цени, но трябва да се прецени дали са краткосрочни трусове или системни. В тази връзка направи съпоставка с подобни ситуации от 2013 г. Сега, през 2021 г. обаче сме в огледална ситуация с допълнителни фактори – високи цени на въглеродните емисии, липсата на вятър. Моделът предвижда една цена за всички производители в даден времеви отрязък и се определя на базата на подадените оферти. При високи цени това изглежда несправедливо, но всъщност този модел е добър, защото създава доверие в инвеститорите, носи устойчивост на пазара, което е от полза за всички участници.

Диловска представи и алтернативен модел, предложен за анализ от ACER, но по думите й той няма да получи подкрепа на инвеститорите.

От голямо значение за борсовите цени са СО2 емисиите. При вдигане на цената на въглеродните емисии с 10 евро (за тон), борсовата цена на електроенергията трябва да се увеличи с 13 евро (за тон), заради емитирането на СО2. Именно това според нея е проблемът, върху който трябва да се съсредоточи в бъдеще оператора.

В Европа, по думите на Диловска мерките са насочени към подкрепа на потребителите, разбира се, основно енергийно уязвими. Това обаче не става с мерки срещу производителите, а чрез намаляване на данъци и такси, мерки за социално подпомагане, пазарни интервенции (единствено в Испания). В тази връзка тя посочи, че в страните от ЕС 35 % от фактурата за електрическа енергия на потребителите съставлява такси, данъци, ДДС, 30 % са мрежовите такси, 35 % - енергията. В момента на кризата в европейските страни се прибягва до намаляване на ДДС, други такси и пр.

Единствено в България има мярка насочена към подпомагане на индустрията. Такова подпомагане като в България с 50 лв. за MWh никой в Европа не е предприел, каза тя. В този аспект експертът припомни, че от 2015 г. всички национални приходи от продажбата на емисии се използват за намаляване на цените на електрическата енергия (цена задължение към обществото). В резултат цена задължение към обществото намалява от 36 лв. за MWh през 2016 г. до 7 лв. за MWh през 2021 г., в това число добавката за ВЕИ от 23 лв. за MWh от 2016 г. е станала на 0 лв. през 2021 г. Очакваните приходи за 2021/2022 г. са 1,6 млрд. лв. Предвид представените данни Диловска бе категорична, че „изпреварили сме дори прекомерно Европа“. По думите й предвидена от правителството помощ от 50 лв. за MWh е дори редно да бъде одобрена от Европейската комисия.

Няма манипулации на българския пазар. Не е нужна и втора борса за ток, а да се помисли трябва ли да съществува Българския енергиен холдинг, защото там е финансов лабиринт, в който не е ясно кой на кого какво дължи. Не знам какво точно ги тревожи в правилата, каза Диловска.

По думите й, не правилата за търговия са проблема. Няма фундаментални фактори за промяна на правилата. Проблемът според нея са СО2 емисиите от централите. В същото време експертът допълни, че ако нещо трябва да се променя, то това може да е в модела и то да стане на европейско ниво. Тези цени ще ни научат да пестим, сподели още тя.

Благотворно влияние върху цените би имало пазарното обединение с Румъния от гледна точка на подобряване на конкуренцията, увеличаване на броя на участниците, а оттам и върху ценовите нива.

Пълната либерализация на електроенергийния пазар или казано иначе излизането на битовите потребители дори не е започнала, а енергийната криза поставя и този процес под въпрос, независимо, че трябваше да се случи до 2025 г., стана ясно от коментара на представителите на Института за енергиен мениджмънт.
Проблемът е още по-широк, тъй като страната ни не разполага с такъв широк капацитет от търговци, които са необходими за бита и са значително по-различни от тези, които работят с бизнеса. Моделът е различен, той предвижда възможности за предлагане за година, две, три напред. Освен това България и технически не е възможно да осъществи либерализацията, тъй като за такъв процес са необходими интелигентни, умни електромери, които да могат да отчитат почасово потребление, а потребителите да се ползват от възможностите им, обобщи Иванка Диловска.