АИКБ с 23 препоръки за Бюджет 2022 г. - подкрепа за бизнеса, за енергетиката, за реформи

Въпреки сложната политическа обстановка, дебатите по приоритетите и политиките, които трябва да бъдат заложени в Държавния бюджет за 2022 г., трябва да бъдат в дневния ред на обществото и по тях да има обществено съгласие, така че при „разплитане на политическия възел“ в ускорени срокове да бъде внесен, гласуван и обнародван. От тази гледна точка Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) представя своите препоръки към Бюджет 2022 г.  с цел осигуряването в неговата структура на финансирането на политики за противодействие на последиците от кризата, създадена от пандемията COVID-19, и последвалата икономическа и енергийна криза, политики за подобряване на бизнес средата, както и възможности за осигуряване на икономически растеж на България. От организацията са представят общо 23 основни препоръки към съставянето и разработването на проектобюджета за догодина.

На първо място, според работодателската организация, в него сериозно място трябва да намерят политики, свързани с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове. Предвид предложенията на Еврокомисията от 30 септември за удължаване на Временната рамка за държавни помощи, чието действие да продължи до средата на следващата година, от АИКБ отбелязват, че България може да продължи с предоставянето на подкрепа на засегнатите от коронакризата компании. Затова, според бизнес организацията, в Бюджет 20200 трябва да бъде предвиден ресурс за прилагане на няколко от съществуващите мерки, но техният дизайн да бъде актуализиран, така че да отговоря най-пряко на потребностите на засегнатите фирми.

От една страна такава е мярката 60/40, чиято цел е да смекчи нарастването на безработицата и частично да предотврати закриването на работни места и съкращаването на заети лица. Според АИКБ обаче нейният модел трябва да бъде променен по подобие на въведената в някои немскоговорящи страни „Kurzarbeit”, чрез която се подкрепят не само напълно затворени бизнеси, но и намиращи се в краткосрочни периоди на ниско натоварване на работниците. От друга страна през 2022 г. трябва да работи и мярка за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия с над 30% спад в приходите от продажби спрямо реализираните през 2019 г., чрез което да се подкрепи ликвидността на българските предприятия.

Според АИКБ в бюджета за догодина трябва да бъдат заложени и адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите цени на електроенергията и природния газ, които от месеци категорично надхвърлят разчетите на КЕВР.

Паралелно с това АИКБ предлага в Бюджет 2022 г. да предвиди амбициозен план за предфинансиране и съфинансиране на проекти, допустими за подкрепа по Споразумението за партньорство, Националния план за възстановяване и устойчивост и останалите европейски инструменти. В тази връзка Асоциацията иска и спешното създаване на Комитет за наблюдение на Плана за възстановяване и Комитет за наблюдение на ползването на финансови инструменти – по технологията на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство. От АИКБ отбелязват, че забавянето на ефективното стартиране на изпълнението на Споразумението за партньорство и програмите към него с почти година, заедно с огромното забавяне на Плана за възстановяване, не може да бъде оправдано по никакви причини, тъй като не позволява вливането в българската икономика и в обществения сектор на жизнено необходими средства, с които страната ни би следвало да разполага в спешен порядък. Поради тази причина е и предложението за въвеждането на механизми за пред- и съфинансиране по тези инструменти.

„В стратегически план АИКБ апелира за изработване на постоянно действащо антикризисно законодателство за подкрепа на заетостта, доходите и ликвидността в българската икономика при настъпване на неочаквани бедствия и кризи, което да е обсъдено и прието с обществен консенсус и което да се активира автоматично при настъпване на кризи, водещи до нарастването на безработицата и да противодейства на закриването на работни места и съкращаването на наети“, се посочва още в позицията на организацията.

Друга основна точка в предложенията на АИКБ е по отношение на политиките, свързани с подкрепата и запазването на човешките ресурси. От една страна бизнес организацията се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата в период на криза. От там отбелязват, че по принцип подкрепят политиката за ръст на доходите, но тя трябва да е основана на ясна обвързаност с производителността на труда и да се случва при конструктивен социален диалог. Поради тази причина АИКБ предлага договарянето на минималните работни заплати да се извършва на браншово равнище от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Работодателската организация подчертава, че административно увеличение на минималната заплата и минималния осигурителен доход, както и неадекватната на икономиката и производителността на труда политика по доходите като цяло водят до „посивяване“ на трудовите правоотношения, намаляване на заетостта и невъзможност за допълнително нарастване на БВП. Още повече, че МРЗ в България в момента е достигнала 60 % от медианната стойност на работната заплата – което съответства на препоръките на ЕК, отбелязват още от АИКБ.

Работодателите за пореден път се възпротивяват и срещу заплащането от тяхна страна на първите 3 дни от болничните на служителите. Също така, според тях, трябва да бъде премахнато и изискването фирмите да изплащат отпуските на майките, които са в отпуск по майчинство с мотива, че това представлява „отпуск за отпуска“. Настояват и за премахване на т.нар. „клас прослужено време“, които се определят от Министерски съвет и противоречат на принципа „равно възнаграждение за равен труд“.

От друга страна от АИКБ искат да бъде спряно увеличаването на минималната пенсия без това да е съобразено със съответните реални разчети. А също така препоръчват и въобще да бъде премахната минималната пенсия като несправедлива, а да бъде въведена система за определяне на размера на парите за старост, базирана единствено на внесените от работника осигурителни вноски в рамките на трудовия стаж. Друга препоръка към Бюджет 2022 е задържането на нивото на максималния осигурителен доход на сегашните му нива и това да остане така до момента, в който средният за България достигне 1500 лв.

По отношение на политиките в държавната финансова рамка за догодина във връзка със Зелената сделка и кризата в енергетиката, бизнес организацията препоръчва съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда. В същото време да се насърчава въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия. Да се пристъпи спешно и към разработването на актуализирането на Национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г. Паралелно с това да се разработят планове и стратегически национални документи, произтичащи и относими към европейските документи в тази сфера.

АИКБ предлага и създаването на действащ Национален съвет по енергетика, който трябва да бъде конституиран по начин, обезпечаващ както висока експертиза и безспорна репутация, така и независимост от текущите политически процеси и властови проекции. По отношение на енергетиката и нейното управление, включително държавните дружества, бизнес организацията препоръчва и още редица действия, включително преразглеждане на целия модел за пазара на ток и газ с цел обезпечаване на адекватност, ликвидност, прогнозируемост и постигане на устойчиви пазарни цени; развитие на ядрената енергетика; съставянето на пътна карта за извеждане от експлоатация на въглищните централи според приетите вече от страната ни ангажименти пред европейските институции и органи; насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, включително за собствени нужди; минимизиране на бюрокрацията при изграждане на фотоволтаични инсталации до 1MW и съкращаване на процеса на присъединяването им към мрежата; въвеждане на т.нар модел на “smart metering“ при производителите на енергия от ВЕИ по примера на други държави от ЕС, при който неизползваната енергия, влизаща в мрежата, се кредитира по сметка на производителя й и може да бъде използвана от него в друг период; допускането на частни търговски платформи за търговия със „зелена“ енергия; развитие на алтернативни енергийни мощности и системи за съхранение; развитие на националната ни енергийна инфраструктура, в частност и електропреносната мрежа и постигане на пълноценен интегритет с общия европейски пазар; ангажираност и политики на предлагане на природен газ на вътрешния пазар и развитие на газопреносната система и съхранението на синьо гориво; финансова подкрепа за домакинствата за газификация. 

По отношение на ВиК-сектора, АИКБ настоява в Бюджет 2022 да бъдат заложени конкретни мерки за повишаване ефективността и ефикасността на дружествата от бранша чрез стриктното прилагане на Закона за публичните предприятия, актуализиране на „Стратегия за развитие и управление на ВиК 2014-2023 г“, изготвянето на секторен Закон за ВиК, както и привличането на частния сектор в предоставянето на ВиК услугите чрез различни форми на публично-частно партньорство, създаване на нормативна база за осигуряване на свързване на водоснабдителните мрежи между отделни региони, задължително изграждане на пречиствателни станции за всички общини, съответно свързването на техните системи за отпадни води към по-големи регионални пречиствателни станции.

“Създаването на обща управленска визия за развитие на сектора е повече от необходимо и с оглед на факта, че през 2022 г. започва да тече следващият регулаторен период 2022-2026 г., за който ВиК дружествата трябва да предвидят конкретни инвестиции и цели, постигането на които неминуемо ще доведе до повишаване на цената на ВиК услугите. Ето защо е жизнено важно да бъдат разработени конкретни механизми, които да гарантират, че повишаването на цената на услугата ще доведе и до подобряване на нейното качество”, коментират от АИКБ.

От там настояват и за сериозни реформи в сферата на образованието. По отношение на висшето препоръката е поетапно да продължи съкращаването на местата в държавните ВУЗ-ове до 50% от броя на завършващите средно образование, като паралелно висшето бъде приведено към нуждите от конкретен тип специалисти, обуславяни от пазара на труда. Също така висшистите държавна поръчка да бъдат задължени определен период да работят в България. От образователния процес във ВУЗ-овете да бъдат премахнати остарелите и ненужни дисциплини, а паралелно с това образованието за бакалавърската степен да бъде съкратено до 3 години. Същите реформи да се проведат и в средното образование, като то бъде съкратено до 11-годишен период. Да бъдат отпускани стипендии за ученици и студенти, обучаващи се за дефицитни и непопулярни професии, а тези за докторантите да бъдат осъвременявани на 6 месеца според постиганите резултати. Да бъде разширен обхватът на дуалното обучение, включително чрез облекчаване на сключването на договори за обучение чрез работа. При завършването на средно образование да има задължителна матура по математика, а в гимназиалните класове да бъдат въведени летни практики, като в допълнение на това да бъдат съкратени „ненужно дългите“, според АИКБ, летни ваканции.

Работодателската организация настоява да се засили електронното управление в страната чрез предоставяне на множество нови административни услуги по електронен път, както и въвеждането на електронни правосъдие, здравеопазване, образование, киберсигурност, цифровизация на кадастъра, изграждане на единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети, издаване на нови лични документи, съдържащи квалифициран електронен подпис и въвеждането на национални схеми за електронна идентификациq, както за всичко това бъде съставена пътна карта с фиксирани срокове, дейности, изпълнители и отговорни институции. 

Също така АИКБ смятат за подходящо преструктурирането и оптимизирането на бюджетите на някои министерства и ведомства, като в същото време държавните и общински администрации имат определени резерви, които могат да бъдат използвани за тази цел.

Според бизнес организацията данъчните и осигуртелните ставки трябва да бъдат запазени на сегашните има нива като един от основните фактори за насърчаване на инвестициите и за осигуряване на условия за икономически растеж. Също така в Бюджет 2022 да бъдат предвидени и средства за капиталови разходи, които да осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса. Промяна се предлага единствено за такса „Битови отпадъци“, която най-накрая да започне да се определя на принципа „замърсителят плаща“. А по отношение на определянето на всички държавни и общински такси да бъде въведен принципа за разходоориентираност.

От АИКБ отбелязват, че към настоящия момент Министерство на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., както и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., което допълнително затруднява прогнозирането на макрорамката за развитие на българската икономика през 2022 г. „Въпреки това с високо ниво на вероятност можем да смятаме, че икономиката ни няма да се възстанови бързо и по тази причина може да очаквам, че БВП ще достигне и надмине предкризисните нива от 2019 г.  по съпоставими цени едва през 2022 г. Настоящата политическа ситуация е извънредна и особена, тъй като не функционира редовно избрано Народно събрание. Съответно – не съществува парламентарно мнозинство, което да е излъчило и избрало правителство, а предстоят трети по ред за тази година парламентарни избори и действа служебно правителство, назначено от Президента на Република България. Поради липсата на законодателна власт, дори служебното правителство да изработи проект на Държавен бюджет за 2022 г., то той няма къде да бъде внесен и гласуван. Друг е въпросът дали парламентарното мнозинство в едно бъдещо Народно събрание би припознал приоритетите и политиките, заложени в Държавен бюджет, изработен от служебно правителство“, посочват от АИКБ в писмото си.