Американският долар остава стабилен към повечето основни валути за втори пореден ден в четвъртък

Американският долар е стабилен спрямо повечето основни валути, но се понижава спрямо японската национална валута, новозеландския долар и руската рубла по време на търговията в сряда.

Банката на Япония, като част от тримесечната си ревизия, влоши прогнозата си за икономически растеж в страната в близко бъдеще, подчертавайки необходимостта от реформи на пазара на труда и дерегулация за преодоляване на предизвикателствата, породени от намаляващото население в трудоспособна възраст. Сега се очаква БВП през текущата фискална година, която приключва през март 2022 г., да се увеличи с 3.4% спрямо предишната оценка от 3.8%, направена през юли. Очаква се през следващата фискална година БВП да нарасне с 2.9% спрямо юлската прогноза от 2.7%.

В същото време бордът на японската централна запази параметрите на паричната политика непроменени на днешното си заседание.

Индекс на ICE Dollar, който измерва съотношението на щатския долар спрямо шестте основни световни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), е нараснал с 0.04%, докато индикаторът WSJ Dollar, който проследява динамиката на долара спрямо 16 основни световни валути, загуби 0.03%*.

Eврото се търгува на европейските пазари с понижение от 0.025% до 1.1601 щатски долара, след като затвори на ниво 1.1606 долара в края на сесията в сряда.

Единната европейска валута се понижи спрямо японската с 0.23% до 131.770 йени при 132.080 йени в сряда. Доларът спадна с 0.25% до 113.520 йени, след като приключи търгоивята в сряда на ниво от 113.830 йени за един щатски долар.

Американският долар нарасна и спрямо британския паунд с 0.041% до 1.3740 щатски долара, след като затвори на ниво 1,3745 долара в края на предишния ден за търговия.

Главната новина за валутния пазар в Европа ще дойде от Франкфурт, където ще заседава бордът на Европейската централна банка (ЕЦБ). Очакванията на анализатори и икономисти са да не се променят основните параметри на паричната политика. Пазарните участници ще проследят внимателно коментарите на президента на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция след срещата.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн по-рано през октомври изрази съмнения, че лихвите ще бъдат повишени дори и в края на следващата годината, тъй като условието е инфлацията в еврозоната трябва да бъде 2% в средносрочен план. Да припомним, че „Евростат“ отчете ускоряване на инфлацията през септември до 13-годишен връх от 3.4% в Еврозоната, а в целия Европейския съюз нарасна с 3.6%

„Търговците трябва да следят внимателно дебата дали ще бъде удължена програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP) след март 2022 г. и кога ЕЦБ ще започне да намалява изкупуването на активи. И докато много централни банки планират да затегнат паричната си политика, има голяма вероятност ЕЦБ да въведе трета програма за покупка на активи“, прогнозират анализаторите на френската банка BNP Paribas.

След заседанието през септември ЕЦБ не промени обема на PEPP, оставяйки го на ниво от 1.85 трилиона евро, но заяви, че като има предвид повишената прогнозата за инфлацията, Съветът на гуверньорите счита, че темпът на обратно изкупуване на активи по програмата може да се осъществи с по-умерени темпове, отколкото през предходните две тримесечия.

През септември, както се очакваше, ЕЦБ запази основния лихвен процент по кредитите на нула, а по депозитите на минус 0.5%, докато ставката на маржин кредитите остана на ниво от 0.25%.

*Валутните курсове са актуални към 10:00 часа българско време.

** Маржин е покупка на финансови инструменти, извършена от инвестиционен посредник за сметка на негов клиент, при която за заплащане на финансовите инструменти клиентът ползва паричен заем от инвестиционния посредник.