Румъния и България на опашката по цифровизация на икономиката и обществото

Въпреки проблемите, които създава пандемията от COVID-19, държавите членки напредват с въвеждането на цифровите технологии в икономиката, обществото и администрацията. Това показва публикуваните днес от Еврокомисията резултати от индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., който се проследява напредъкът, постигнат в страните в ЕС в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги. В по-голямата си част докладите използват данни от първото или второто тримесечие на 2020 г., които дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19. Въздействието на коронавируса върху използването и предоставянето на цифрови услуги и резултатите от политиките, прилагани оттогава, обаче не са отразени в данните и ще бъдат разгледани по-добре в изданието от 2022 г., уточняват от Еврокомисията.

Според публикуваните данни България и Румъния са на опашката по цифровизация в разглежданите области, като нашата страна все пак има лек превес над северната си съседка. Макар да сме на предпоследното място в общия индекс, данните от DESI показват, че все пак има области, в които около средното ниво в ЕС, макар в други все още да изоставаме значително. Най-добре България се представя в сферата на цифровизацията на обществените услуги. От една страна в тази област изпреварваме значително и дори в пъти румънците, а от друга сме много близо до средните нива в ЕС, включително близо до нивата, постигнати от Италия и Франция. Друга сравнително силна страна на България е широколентовата свързаност, макар тук сериозно да отстъпваме на Румъния, а също и на голяма част от останалите държави-членки. Не особено лоши показатели имаме и по отношение на дигиталните способности на обществото. В това отношение от една страна много помага развитието на IT бизнеса в България, но от друга сравнително ниската цифрова грамотност на голяма част от обществото ни тегли надолу. Така че в крайна сметка по този показател сме в дъното на таблицата, а ни изпреварва и Румъния, макар и с много малко по-добри показатели. Най-лошо страната ни се представя по отношение на интегрирането на цифровите технологии, като тук заемаме последното място и показателите ни са най-лоши сред всичките 27 държави от ЕС.

В доклада на Еврокомисията се отбелязва, че въпреки известно сближаване, разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати според DESI остава голяма, макар всички държави-членки да отбелязват напредък в областта на цифровизацията. Но в крайна сметка общата картина е смесена и независимо от тези подобрения, всички държави членки ще трябва да положат усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

По този повод изпълнителният заместник-председател на ЕК с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заявява: „Посланието на тазгодишния индекс е положително. Всички държави от ЕС постигнаха известен напредък в повишаването на цифровизацията и конкурентоспособността, но остава да се свърши още. Ето защо работим с държавите членки, за да гарантираме, че чрез Механизма за възстановяване и устойчивост се правят ключови инвестиции, за да се извлекат най-добрите цифрови възможности за всички граждани и предприятия“.

От своя страна еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон добавя: „Определянето на целите за 2030 г. беше важна стъпка, но сега трябва да постигнем конкретни резултати. Днешният DESI показва напредък, но очертава и областите, в които трябва да отбележим колективен напредък, за да гарантираме, че европейските граждани и предприятия, по-специално малките и средните, разполагат с достъп и използват авангардни технологии, които ще направят живота им по-добър, по-безопасен и по-екологосъобразен“.

От Брюксел уточняват, че индексът DESI за 2021 г. е коригиран, за да отрази основните политически инициативи, включително Цифровия компас за 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие, в който се определя амбицията на ЕС по отношение на дигиталните технологии и се очертават визия за цифровата трансформация и конкретни цели за 2030 г. в четирите основни точки: умения, инфраструктури, цифрова трансформация на предприятията и на обществените услуги.

В „Път към цифровото десетилетие“ - политическа програма, представена през септември 2021 г., се определя нова форма на управление с държавите членки чрез механизъм за годишно сътрудничество между институциите на ЕС и държавите от Общността, за да се гарантира, че те заедно постигат заявените амбиции. В програмата мониторингът на целите на цифровото десетилетие се възлага на DESI и поради това показателите на индекса сега са структурирани около четирите основни точки на Цифровия компас.

Като част от Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки са поели ангажимент да изразходват поне 20% от средствата по своите национални планове за възстановяване и устойчивост за цифрови технологии, като досега те изпълняват или значително надхвърлят тази цел, отбелязват от ЕК.

Що се отнася до цифровите умения, 56 % от хората в ЕС имат поне основни цифрови умения. Данните показват леко увеличение на броя на специалистите в областта на ИКТ, наети на работа: през 2020 г. в ЕС имаше 8,4 милиона специалисти в областта на ИКТ в сравнение със 7,8 милиона през предходната година. Като се има предвид, че 55 % от предприятията са докладвали за трудности при наемането на специалисти в областта на ИКТ през 2020 г., тази липса на служители със задълбочени цифрови умения също допринася за по-бавното цифрово преобразуване на предприятията в много държави членки. Данните показват ясна необходимост от увеличаване на офертите и възможностите за обучение, за да се постигнат целите на цифровото десетилетие по отношение на уменията (80 % от населението да имат основни цифрови умения и 20 милиона специалисти в областта на ИКТ). През идните години се очакват значителни подобрения, отчасти понеже 17 % от инвестициите в цифрови технологии в плановете за възстановяване и устойчивост, които досега са одобрени от Съвета, са предназначени за цифрови умения (приблизително 20 милиарда евро от общо 117 милиарда евро).

Днес Комисията публикува също така Информационно табло за жените в областта на цифровите технологии, което потвърждава, че все още съществува значителна разлика между половете по отношение на специализираните цифрови умения. Едва 19 % от специалистите в областта на ИКТ и около една трета от завършилите висше образование в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката са жени.

Данните за свързаността показват подобрение на „мрежите с много голям капацитет“ (VHCN), по-специално, че те са на разположение за 59 % от домакинствата в ЕС, което представлява увеличение спрямо миналата година, когато стойността е била 50 % , но все още е далеч от универсално покритие с гигабитови мрежи (целта на цифровото десетилетие за 2030 г.). Покритието на тези мрежи в селските райони се е увеличило от 22 % през 2019 г. на 28 % през 2020 г. Освен това 25 държави членки са разпределили в известна степен 5G радиочестотен спектър в сравнение с 16 държави преди една година. В 13 държави членки има търговско предлагане на 5G, като това обхваща предимно градските райони. Днес Комисията публикува и проучвания относно цените на мобилните и фиксираните широколентови мрежи в „Европа 2020“, покритието на широколентовия достъп до юни 2020 г. и националните планове за широколентов достъп. Следва да се отбележи, че 11 % от цифровите инвестиции в приетите от Съвета планове за възстановяване и устойчивост, (приблизително 13 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предназначени за свързаността.

По отношение на интегрирането на цифровите технологии се наблюдава голямо увеличение на използването на технологии за изчисления в облак (от 16 % от дружествата през 2018 г. на 26 % през 2020 г.). Големите предприятия продължават да играят водеща роля в използването на цифровите технологии: например те използват електронен обмен на информация чрез планиране на ресурсите на предприятията (Enterprise Resource Planning — ERP) и софтуер за изчисления в облак много по-често от МСП (съответно 80 % и 35 % за ERP и 48 % спрямо 25 % за изчисленията в облак). Въпреки това само малка част от предприятията използват модерни цифрови технологии (14 % — големи информационни масиви, 25 % — изкуствен интелект, и 26 % — облак). Тези данни показват, че настоящото състояние на внедряването на цифрови технологии е далеч от целите на цифровото десетилетие; амбицията на ЕС за 2030 г. е 90 % от МСП да имат поне основно равнище на цифров интензитет в сравнение с базовото равнище от 60 % през 2020 г., а най-малко 75 % от предприятията да използват модерни цифрови технологии през 2030 г. Понастоящем само малка част от дружествата използват големи информационни масиви дори в няколко от държавите с най-добри резултати, за разлика от целта от 75 %. Важно е да се отбележи, че около 15 % от цифровите инвестиции в приетите от Съвета планове за възстановяване и устойчивост (близо 18 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предназначени за цифровия капацитет и цифровата научноизследователска и развойна дейност.

В допълнение на данните в доклада DESI днес е публикувано проучване, изследващо приноса на ИКТ към действията за екологична устойчивост на предприятията в ЕС, съгласно което 66 %от анкетираните дружества са заявили, че използват ИКТ решения като начин за намаляване на своя отпечатък върху околната среда.

Данните за цифровите обществени услуги все още не показват значително увеличение на услугите на електронното управление. През първата година от пандемията няколко държави членки създадоха или усъвършенстваха цифрови платформи за предоставяне на повече услуги онлайн. 37 % от инвестициите в цифрови технологии в плановете за възстановяване и устойчивост, приети от Съвета (приблизително 43 милиарда евро от общо 117 милиарда евро), са предназначени за цифрови обществени услуги, така че през следващите години се очакват значителни подобрения. Комисията също така предостави на разположение сравнителния анализ на електронното управление за 2021 г., който представлява проучване на гражданите в 36 европейски държави относно използването от тяхна страна на цифрови обществени услуги.