Илия Лингорски: Частните инвестиции в иновации прескачат Източна Европа и отиват в Азия

В историята няма успешен изход от системна и глобална криза без масивни инвестиции в стратегическа инфраструктура, каза Илия Лингорски - член на Борда на директорите на Инвестиционен фонд "Три морета" при откриването на десетото издание конференцията Investor Finance Forum, предаде БТА.
В нашия регион "Три морета" новите страни-членки в ЕС имат сходни характеристики за развитие. Изграждането на свързващата инфраструктура е особено важно за региона, защото той е с 30% от територията на ЕС, 20 на сто от населението, но прави 10 на сто от брутния вътрешен продукт на съюза, посочи Лингорски.
Инвестиционният фонд към Инициативата "Три морета" има за цел да привлече частния капитал - местен и глобален, за да се преодолее изоставането от по-старите членки на ЕС, каза Лингорски. Освен нормалната инфраструктура, има и иновационна, на каквато досега не се обръщаше достатъчно внимание, посочи експертът. Затова в Инициативата "Три морета" се работи по създаването на нов механизъм - иновационен фонд, който да привлича най-вече частния капитал, за да ускори инвестициите. Към държавния капитал, който сега е основен генератор на иновациите, търсим да привлечем и частни капиталови потоци, които сега ни прескачат и се насочват към Азия, уточни той.

Лингорски отбеляза, че инвеститорите се интересуват дали страната ни е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, защото, по думите му, тогава ще се отворят техните портфейли. Другата ни цел е да подпомогнем местните инвеститори, като например пенсионните фондове и социалните инвеститори, да участват в проекти за развитие на инфраструктурата и на иновациите. Това ще мотивира и чуждите инвеститори да дойдат в страната, каза Лингорски.
Новината е, че България минава през втора криза и сме добре, каза Петър Ганев старши изследовател от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това в исторически план не ни се случва често. Обикновено се сриваме, а сега устояваме, без да режем социални разходи и пенсии и бързо се връщаме към възстановяване на икономиката, допълни Ганев. Кризата с пандемията отключи процеси като вдигане на дефицитите, а без шока от пандемията, тези промени във фискалната политика нямаше да се възприемат, каза още Ганев. Европа потъна повече от света, а сега ще расте по-бавно от света. Растежът в ЕС тази година е по-силен, но постепенно ще отслабва. За България прогнозата е, че ръстът на БВП през следващата година ще е по-голям, отколкото през тази - причината ще е ръстът на инвестициите догодина, допълни Ганев.
През последните две-три години от България към чуждите инвеститори излизат предимно негативни сигнали, освен перспективата да влезем в еврозоната, посочи Милен Велчев, бивш финансов министър и изпълнителен директор на ВТБ Капитал. От годините преди пандемията имаше показно отношение от страна на българските регулаторни органи към знакови инвеститори, като например случая с ЧЕЗ, което смрази кръвта на всички, каза Велчев.
Българските политици се провалиха в задачата да се справят с пандемията и нейните последици, каза Велчев. Не може да имаме най-висока смъртност от пандемията и да очакваме инвеститорите да са оптимистично настроени към нашата страна, добави той. Въвеждането на "зеления сертификат" беше правилно, но закъсняло. Сигналите за необходимост от ваксинацията бяха неясни и половинчати, подчерта той. Велчев предложи подпомагането на бизнеса да минава през задължаването на служителите на фирмите да се ваксинират.
Надявам се, че сме на прага на съставяне на парламентарно мнозинство и на правителство, които да спазват върховенството на закона. Нужно е има стабилност поне две-три години и цивилизована политика от страна на регулаторните органи към външните инвеститори, добави Велчев.