Кризата с цените може да влоши енергийната бедност на милиони европейци

Цените на енергията скочиха до небето през последните месеци, увеличавайки опасенията, че милиони европейци ще трябва да избират между плащането на сметките и това да сложат храна на трапезата тази зима.

„За съжаление, най-уязвимите ще бъдат принудени да плащат цената за нестабилността на нашата енергийна система от изкопаеми горива“, коментира Марта Майърс от Friends of the Earth, екологична неправителствена организация.

„Трагедия е, че в един от най-богатите континенти в света едно от четири европейски домакинства тази зима трябва да направят избор между отоплението на домовете си и това да поставят храна на масата“, каза тя, цитирана от Euractiv.

Около 31 милиона европейци живееха в енергийна бедност и не бяха в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли, според данни на Евростат, цитирани от Европейската комисия в нейния доклад за състоянието на енергийния съюз за 2021 г.

Въпреки това мнозина казват, че този брой може да e по-висок, тъй като в цяла Европа няма обща дефиниция за енергийна бедност, което затруднява оценката на мащаба на проблема.

Съвместният изследователски център на Комисията изчисли през 2019 г., че 50 милиона души живеят в енергийна бедност – почти 20 милиона повече от последните оценки на ЕС.

Майърс предупреди, че този брой може да нарасне до 80 милиона поради текущата криза на цените на енергията, съчетана с въздействието на здравната криза.

Европейската комисия призна риска от нарастваща енергийна бедност в неотдавнашния си инструментариум от предложения за подпомагане на държавите-членки на ЕС в справянето с високите цени на енергията.

„Докато неотдавнашните покачвания на цените засягат всички, енергийно бедните и домакинствата с ниски и по-ниски средни доходи са най-засегнати, защото харчат значително по-висок дял от доходите си за енергия“, посочва ЕС.

Въпреки че степента на енергийна бедност варира в различните страни, изследователите казват, че продължаващото покачване на цените на енергията се влошава от кризата с COVID-19, която тласна някои домакинства по-близо до ръба.

„Това, което бихме могли да очакваме, е влошаване на съществуващата енергийна бедност – това сочат данните, които имаме във Франция“, каза Камил Дефар, научен сътрудник по енергийната политика на ЕС в Института Жак Делор.

„Видяхме, че няма по-голям брой бедни хора, но най-бедните стават по-бедни поради кризата с COVID-19. Мисля, че бихме могли да очакваме потенциално подобни резултати поради енергийната криза“, каза тя.

Още преди пандемията един от всеки пет души в ЕС е бил изложен на риск от бедност и социално изключване – или около 110 милиона души, според председателя на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

В цяла Европа държавите въведоха мерки за облекчаване на въздействието на цените на енергията, които се покачиха през лятото и до средата на есента прераснаха в международна криза.

В краткосрочен план решенията включват временни данъчни облекчения и еднократни плащания на домакинства с ниски доходи, за да им се помогне да плащат сметките си за енергия. Испания, Франция, Италия и Гърция въведоха подобни мерки, за да помогнат на уязвимите домакинства.

За да насочи националните правителства, Европейската комисия представи т. нар. набор от инструменти през октомври, които страните могат да използват за справяне с кризата. Той включва краткосрочни и дългосрочни решения за облекчаване на натиска върху домакинствата и малкия бизнес „без да вреди на вътрешния енергиен пазар на ЕС или зеленият преход в средносрочен план“.

Държавите-членки на ЕС също имат достъп до 10,8 милиарда евро допълнителни приходи, генерирани от схемата на ЕС за търговия с емисии, които са натрупани от началото на годината, посочи Комисията.

„Няма ограничение за това колко от тези средства може да се използват за защита на уязвимите домакинства“, каза еврокомисарят по енергетика Кадри Симсън.

Перманентна криза?

В дългосрочен план решението, предложено от Брюксел, е да се намали зависимостта от вносни изкопаеми горива чрез увеличаване на пестенето на енергия и на възобновяемите енергийни източници в домашни условия в енергийния микс на Европа.

„Единственото дългосрочно средство срещу шокове в търсенето и нестабилност на цените е преходът към зелена и по-ефективна енергийна система, базирана предимно на местни източници“, каза Симсън, добавяйки, че вятърната и слънчевата енергия „продължиха да предоставят най-достъпната електроенергия на пазара по време на кризата”.

Въпреки това, енергийният преход ще отнеме време и някои предупреждават, че нестабилността на енергийните пазари вероятно ще остане висока, защото зеленият преход ще създаде повече несигурност за петрола и газа.

„Ще има дългосрочно увеличение на цените на енергията поради екологичния преход“, каза френският министър на икономиката Бруно льо Мер, който прогнозира, че това ще бъде „един от основните политически въпроси за следващите години“.

Клод Турмес, министърът на енергетиката на Люксембург, използва подобни термини по време на неотдавнашен пресбрифинг в Брюксел. „Въпросът е дали ще има повече волатилност на енергийните пазари по пътя към c неутралност в дългосрочен план“, каза той пред журналисти. „И това е нещо, което не е напълно изненадващо, тъй като инвестициите в изкопаеми продукти са по-малко сигурни в средносрочен и дългосрочен план и така маржовете на безопасност на тези пазари вероятно са по-малки.

Потребителските групи посочват, че енергийната криза разкри някои от противоречията на зеления преход: докато изоставянето на вноса на петрол и газ стана още по-спешно, защитата на потребителите от колебания в цените ще става все по-необходима по време на прехода.

„Това, което се случва сега ни отваря очите, щом става дума за зеления преход“, посочи Елс Брюгеман от Euroconsumers, организация с членове в Белгия, Италия, Португалия и Испания.

„Някои твърдят, че тази ситуация няма да продължи след пролетта на 2022 г. Но вероятно ще се случи отново, особено като вземете предвид зеления преход. Ще се нуждаем от много повече гъвкавост по отношение на резервния газ в случай на недостиг на възобновяема енергия. И с навлизането на повече възобновяеми източници в електрическата мрежа, не е изключено тази ситуация да се повтори“, каза тя.

Прекратяване на енергийната бедност в световен мащаб

Енергийната бедност не е проблем само в Европа. На глобално ниво една от целите на ООН за устойчиво развитие е да осигури достъп до „достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички“, включително значително увеличаване на количеството възобновяеми източници в световния енергиен микс.

През последното десетилетие има значителен напредък, като броят на хората без достъп до електричество спадна от 1,2 милиарда на 759 милиона. Делът на възобновяемите енергийни източници също се е увеличил от 16,3% на 17,3%.

Но има още много какво да се направи, за да се постигне чист енергиен микс за световното население.

„Енергийна революция, основана на възобновяеми източници и енергийна ефективност, е спешно необходима не само за ускоряване на икономическия напредък и развитие, но и за намаляване на емисиите, които бързо затоплят нашата планета“, се казва в доклада на ООН за достъпа до енергия.

Докладът предупреждава, че енергийният сектор все още е доминиран от изкопаеми горива, които представляват 73% от емисиите на парникови газове, причинени от човешката дейност. Те трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 г., за да се избегне увеличаването на честотата на екстремните метеорологични условия, разселването на населението и недостига на храна и вода, се казва в него.

„Тъй като правителствата започват да определят пътя за излизане от здравната криза, сега трябва да гарантираме, че всички страни имат шанса да бъдат част от енергиен преход, който се възползва от възможността за значително подобряване на благосъстоянието на хората и планетата“, пише в доклада на ООН.