Изследване: България губи годишно до 60 хил. работоспособни в предпенсионна възраст

България следва неблагоприятните демографски тенденции в Европа и света, но поради интензитета и спецификата на процесите, се нареждаме сред първите места по загуба на население и застаряване на работната сила. Ежегодно работната сила намалява с 40-60 хил. души. Това стана ясно от думите на д-р Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите по време на пресконференция за представяне на резултатите от проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Той стартира в края на 2019 г. като бенефициент е Българската стопанска камара (БСК) и е осъществен в партньорство с КНСБ.

Томов допълни, че през последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. у нас 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са били икономически активни. Томов подчерта също, че значителна част от хората в трудоспособна възраст (предимно над 40 г.) са с хронични заболявания. Най-разпространени са артериална хипертония (22%), хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ (10%), диабет (8,2%). „Хората с хронични заболявания и близките им, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения в достъпа до пазара на труда или с оставането им на работа. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване“, отбеляза експертът.

Една от водещите цели на проекта е насърчаването на здравословен и продължителен трудов живот - процес, който обхваща всички възрастови етапи от жизнения цикъл и включва съобразени с възрастовото многообразие политики и мерки за: оценка на риска; управление на безопасността и здравето; адаптиране на работните места; превенция на увреждания, рехабилитация и създаване на условия за връщане на работа.

„Оползотворяването на „сребърния човешки капитал“ изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите“, смята Томов. Поради тази причина от БСК ще настояват за няколко основни мерки. От една страна е необходимо осъверменяване на трудовото законодателство. От друга са нужни ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50-годишна възраст. Трета полезна мярка би била въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници. Също така е добре да се въведат данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 години. Държавата би могла да се включи и чрез съфинансиране от на менторите в предприятията. Не на последно място е необходимо и нормативно регулиране на секторните квалификационни фондове.

От направените в рамките на проекта анализи става ясно също, че на пазара на труда в България присъстват 4 специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите. „Традиционните модели в управлението вече не работят ефективно. Всяко поколение държи на определен вид стимули и условия в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин. Управлението на многообразието не е предпочитане на едно поколение пред друго, а използване на силните страни на всяко поколение в интерес на работата“, категоричен е Томов.