За една година МОСВ е платило 220 000 лева обезщетения за нанесени щети от вида кафява мечка
Рекорден брой на нанесените щети от мечки тази година, които се дължат на навлизането на човека в местообитанията на мечките и на климатичните промени, казват от екоминистерството.
От началото на тази година Министерството на околната среда и водите е изплатило 223 000 лева обезщетения за нанесени щети от вида кафява мечка. До началото на септември 2021 г. са изплатени около 128 000 лв. Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов възобнови плащането и вчера са преведени около 95 000 лева.
За тази година нанесените щетите са рекорден брой. До момента в Министерството са постъпили предложения за 160 обезщетения, като все още има преписки, които са в процес на обработка.
За сравнение ще посочим, че през 2020 година има подадени общо 128 заявления за обезщетения за около 105 000 лв.
Големят брой набези се дължи основно на липсата на храна в горите и навлизането на човека, включително с МПС-та в естествените местообитания на мечката, както и на климатичните промени. Нанесените щети са предимно върху селскостопански животни и продукция и пчелини.
„Запазване на биоразнообразието в България е един от основните ми приоритети,“ заяви министър Борислав Сандов. Той изтъкна, че изплащането на обезщетения е един от най-добрите механизми за намаляване на конфликта мечка-човек и в този смисъл е пряка консервационна мярка за опазване на вида.
Предвид спецификата на вида кафява мечка, основна заплаха за нея е бракониерството, но все пак през последните години популацията на вида е относително устойчива.
Тази практика на обезщетяване е оценена като много успешна, както от Европейската комисия (ЕК), така и на различни експертни форуми. Щетите от кафява мечка се изплащат на основание Закона за лова и опазване на дивеча. Тази добра практика се прилага от МОСВ от 2003 г.
Около 90-95 % от щетите се срещат на територията на РИОСВ Смолян. Това се дължи на обстоятелството, че от една страна в Родопите е концентрирана най-голямата част от популацията на кафява мечка, а от друга страна регионът се характеризира със относително малко население, обитаващо села и махали в планината, съответно местообитанието на мечките и хората е споделено. Това неминуемо води до конфликт и ако той не бъде намален, ще доведе до бракониерство.
Сигналите се получават от различни институции, горските и ловни стопанства, РИОСВ, национални паркове, общините, полицията и телефон 112.
Щетите се изплащат въз основа на изготвен от Комисия протокол за установяване на щетата, като оценката на щети се определя на база пазарните цени в конкретния район.
Кафявата мечка е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Европейската директива за опазване на местообитанията (Директива 92/43) изисква строга защита на вида, който е включен и в конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).