Германия и Белгия се подготвят да затворят ядрените си реактори въпреки енергийната криза в Европа

Германия възнамерява постепенно да прекрати всички свои ядрени реактори до края на следващата година, докато Белгия реши да затвори съществуващите си централи до 2025 г. Този ход се очаква да увеличи използването на изкопаеми горива, поне в краткосрочен план, и идва на фона на продължаващата енергийна криза в Европа. Тук са и плановете на ЕС да признае ядрената енергия като нисковъглероден енергиен източник.

В Германия три ядрени реактора с общ капацитет от около 4,25 GW трябва да бъдат изведени от експлоатация до края на тази година, а останалите мощности, общо около 4,3 GW, до края на 2022 г.

Поетапното спиране на ядрената енергия в страната започна след катастрофата в атомната централа Фукушима в Япония през 2011 г. Общият инсталиран капацитет на Германия за производство на електроенергия е за 218 GW.

В краткосрочен план ядрената енергия ще бъде заменена от електроцентрали на изкопаеми горива и внос, но това трябва бързо да бъде компенсирано от ускореното разширяване на възобновяемите енергийни източници, сочат данни на икономистите от Германския институт за икономически изследвания (DIW), цитирани от Clean Energy Wire (CLEW).

В Белгия обаче има друга политика – там съществуващите реактори трябва да бъдат спрени съгласно закон, приет през 2003 г. Правителството възнамерява и да инвестира в нови ядрени технологии, което може да доведе до отваряне на по-малки и модерни централи в бъдеще, сочат доклади на експертите.

За разлика от Германия, Франция планира изграждането на нови ядрени централи и настоява ядрената енергия да бъде включена в списъка на ЕС с нисковъглеродни технологии. Френският доставчик на електроенергия EDF наскоро обяви, че четири ядрени реактора ще трябва да останат изключени в резултат на спешна поддръжка, което означава, че електроенергийната система на страната ще работи с намален капацитет до средата на януари.

Ръстът в разходите за природен газ, съчетан с прекъсванията на АЕЦ във Франция, ключов износител на електроенергия, наскоро избута цените на електроенергията в Европа до критични нива от над 400 евро/MWh в някои страни. Според експерти тези цени вероятно ще се появят отново на хоризонта, но след празниците и при едно сериозно застудяване на времето.

Очаква се Европейската комисия скоро да разкрие рамката за зелена таксономия на ЕС - списък с енергийни източници, признати за устойчиви и допустими за държавни инвестиции.  Очаква се списъкът да включва както ядрената енергия, така и природния газ като преходно гориво в усилията за декарбонизация.

Комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон наскоро беше цитиран да заяви, че блокът трябва да удвои производството си на електроенергия през следващите три десетилетия и че това няма да е възможно без ядрена енергия. Той каза също, че ядрената енергия и природният газ ще помогнат на ЕС да постигне целите си за климата, като отбеляза, че газът, макар и да не е идеално гориво, все пак е по-добър от въглищата.