Държавният дълг на България е сред най-ниските в ЕС, до 24.2% от БВП
Държавният дълг в ЕС се е понижил до 90.1 на сто през третото тримесечие на 2021 г. и до 97.7% в еврозоната, сочат данните на „Евростат“
Държавният дълг на Българя е намалял до 24.2% от брутния вътрешен продукти (БВП) през третото тримесечие на миналата година, спрямо 24.7% в края на второто тримесечие, като преди нас е само Естония (19.6 на сто).
В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. съотношението на държавния дълг към БВП в нашата страна също намалява от 25.0% година по-рно. Това показват обявените данни от статистическата служба на ЕС „Евростат“.
В същото време в края на третото тримесечие на 2021 г. съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 97.7%, в сравнение с 98.3% в края на второто тримесечие на 2021 г. В ЕС съотношението също намалява от 90.9% до 90.1%.
На тримесечна база
най-високото съотношение на държавния дълг към БВП в края на третото тримесечие на 2021 година спрямо предходното е било регистрирано в Гърция (200.7 на сто), Италия (155.3 на сто), Португалия (130.5 на сто), Испания (121.8 на сто), Франция (116 на сто), Белгия (111.4 на сто) и Кипър (109.6 на сто), а най-ниското е както посочихме Естония (19.6 на сто), България (24.2 на сто) и Люксембург (25.3 на сто).
Както за еврозоната, така и за ЕС, намаляването на съотношението държавен дълг към БВП в края на третото тримесечие се дължи на увеличение на БВП, докато дългът продължи да нараства поради нуждите от финансиране на мерките на политиката, приети за смекчаване на икономическите последици. и социалното въздействие на пандемията на коронавирус.
В края на третото тримесечие на 2021 г. дълговите ценни книжа представляват 82.7% от държавния дълг на еврозоната и 82.4% от държавния дълг на ЕС. Кредитите съставляват съответно 14.2% и 14.6%, а валутата и депозитите – 3.1% за еврозоната и 3.0% от държавния дълг на ЕС. Поради участието на правителствата на държавите-членки на ЕС във финансовата помощ за някои държави-членки, се публикуват и тримесечни данни за междуправителствените заеми (IGL). Делът на IGL като процент от БВП в края на третото тримесечие на 2021 г. възлиза на 1.9% в еврозоната и до 1.6% в ЕС.
На годишна база
В сравнение с третото тримесечие на 2020 г. съотношението на държавния дълг към БВП нараства както в еврозоната (от 96.6% на 97.7%), така и в ЕС (от 89.2% на 90.1%). Общо 15 страни членки са отчели увеличение на дълга си към БВП в края на третото тримесечие на миналата година, а в 12 страни членки е бил налице спад.
Най-големият растеж на показателя е бил регистриран в Испания (+7.8 процентни пункта), Унгария (+6.5 пр.п.), Малта (+5.7 пр.п.), Австрия (+5.6 пр.п.) и Румъния (+5.5 пр.п.), а Кипър (-6.4 пр.п.), Ирландия (-3.6 пр.п.), Нидерландия (-2.5 пр.п.), Дания (-2.4 пр.п.), Хърватия (-2.3 пр.п.) и Швеция (-2.2 пр.п.) са отчели най-голям спад.
Бюджетeн дефицит
През третото тримесечие на 2021 година съотношението на сезонно коригирания общ държавен дефицит към БВП е бил 3.7 на сто в ЕС и 4 на сто в еврозоната. В България показателят е бил на ниво 3.4 на сто.
През третото тримесечие на 2021 година общите държавни приходи в еврозоната са нараснали до 47 на сто от БВП спрямо 46.8 на сто през второто тримесечие на 2021 година. Сезонно коригираните общи приходи в еврозоната са се увеличили с около 53 милиарда евро спрямо второто тримесечие на 2021 година.
Общите държавни разходи в еврозоната са били 51 на сто от БВП, което е спад спрямо 53, 2 на сто през предходното тримесечие. Сезонно коригираните държавни разходи са намалели с около 14 милиарда долара спрямо второто тримесечие на 2021 г.
В ЕС общите държавни приходи са били 46.5 на сто от БВП през третото тримесечие на 2021 година и са останали стабилно спрямо второто тримесечие на 2021 година. Общите държавни разходи в ЕС са били 50.2 на сто от БВП, което е спад спрямо 52.3 на сто през предходното тримесечие.