Усвоени са едва 45% от българската програма „Околна среда“ - най-ниският процент в ЕС

Българската Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (ОПОС) е с 45% усвояемост, а това е най-ниският процент в ЕС при средно ниво от 60% за другите страни. Това съобщи Галина Симеонова, и.д. главен директор на Главна дирекция ОПОС, по време на изслушване в парламентарната комисия по околната среда и водите.

Но тя в никакъв случай не бива да се сравнява с програма „Конкурентоспособност“, защото там процедурата по кандидатстване става с няколко клика и попълване на апликационна форма, докато по „Околна среда“ проектите са много по-тежки и обхващат цели региони, каза тя.

Към момента подписаните договори по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са 340 за 3,6 млрд. лева. Плащанията към бенефициентите са около 1,6 млрд. лева. Това представлява 50 на сто от общия бюджет на програмата, обясни Симеонова. Верифицираните разходи са 1,4 млрд. лева, което е 45% от общия бюджет на програмата. Със същата стойност са и сертифицираните разходи, посочи Симеонова. Тя обясни, че по всички приоритетни оси при стартирането на програмата са обявени процедури за общо 4,4 милиарда лева. Наддоговорените средства са около седем процента. От думите й стана ясно, че запасът, който е направен, е с цел покриване на рисковете при отпадане на проекти.

Депутатите се интересуваха най-много от опасността от загуба на средства.

Няма да има прехвърляне на средства от ос в ос, обеща и.д шефът на програма Галина Симеонова

Все още анализираме рисковете от загуба на средства, но със сигурност няма риск от спиране на програмата. Сроковете за изпълнение изглеждат по-скоро оптимистични, но би трябвало да се справим до декември 2023 година. Ще използваме различни възможности като фазиране на проекти, тяхното ускоряване, замяна на едни проекти с други. Но едва като крайни варианти ще разглеждаме възможности за прехвърляне от една ос в друга, а още по-малко прехвърляне към други програми, което трябваше да стане до края на 2021 година. Най-важното е парите от всяка ос да си останат в нея, обясни Симеонова.

Най-тежки са проектите в ос „Води“ на Оперативната програма. Към момента се държи много тесен контакт с бенефициентите – общини и ВиК дружества, защото процедурите по Закона за обществените поръчки се бавят много. Дори изтъкна проект, в който на 85% изпълнение се намират „кокали“, започват проучвания и оценки, а така проектът се забавя. Няколко депутата се вълнуваха от темата за изграждане на пречиствателни станции за малки населени места между 2 000 и 10 000 жители. Но Симеонова изтъкна, че приоритет са проектите за над 10 000 еквивалент жители. Средства са отпуснати за малките проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, но населени места около София са изключение, защото са били възприети като държавна помощ.

Процентът намаляване на загуби ще се вземе предвид при одобряване на проектите

Симеонова подчерта, че няма официален критерий за одобрение на проектите да се приема процента за намаляване на загуби, защото няма унифицирана информация. Но такива показатели ще бъдат така или иначе изискване към бенефициентите, увери тя.

В сектор „Отпадъци“ са договорени 124 проекта и са договорени 111% от бюджета от 1,2 млрд. лева. В процес на изпълнение са 75 проекта, а приключили са 50 проекта, каза Симеонова.

Някои общини много се забавиха с процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за компостиращи инсталации. Когато има избрани изпълнители, изпълнението е сравнително кратко. Възможността да приключим всички проекти е висока, подчерта тя. По отношение на рекултивацията на депа 54 проекта са в процес на изпълнение, но при седем има проекти, защото са нулево изпълнение. Има подписани договори, разрешителни за строеж, само да влезе техника и строител, но процедурите по ЗОП се забавят.

Ако се преодолеят бързо, има 80% шанс да бъдат изпълнени, защото сроковете за изпълнение са сравнително кратки от 6 до 10 месеца, каза Галина Симеонова. Но в никакъв случай програма „Околна среда“ няма да подкрепя депа с изчерпващ се капацитет за изграждане на нови клетки, ние може да помагаме единствено при надграждане на инфраструктурата- рециклиране, повторна употреба и разделно събиране.

Програмата след 2021 г. няма да финансира нови клетки в депата, отговорността е вече на общините

За следващия програмен период ще инвестираме в инфраструктура, която да стимулира разделно събиране, повторна употреба, предварително третиране, за да не се трупат толкова много в депата. Общините имат пълната отговорност сами след това да управляват системите и да не допускат запълването на депата твърде бързо.

В новия програмен период ще има специални възможности за общините за финансиране на площадки за разделно събиране и третиране на строителни отпадъци, съобщи Симеонова.

Новата програма ще финансира площадки за строителни отпадъци, ще финансира и проекти на НПО

Програмата се отваря към бенефициенти организации с нестопанска цел, които да реализират системи за разделно събиране или други системи за намаляване на отпадъците, нови платформи и иновации.

В комисията трябваше да се състои изслушване на вицепремиера по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той обаче не присъства на заседанието заради работен ангажимент. Борислав Сандов ще участва в петъчния парламентарен контрол.