Бизнесът поиска нов Закон за енергетиката и цялостна реформа на сектора
Подобряване на бизнес климата и бързо решаване на проблема с кадрите, поискаха още от АИКБ
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) ще окаже пълна подкрепа на правителството при създаване на нов Закон за енергетиката. Реформите в енергетиката си остават един от важните приоритети на бизнес-организацията през тази година. Това стана ясно по време на срещата на представители на АИКБ с вицепремиера по икономическата и демографската политика Марияна Николова и министъра на икономиката Емил Караниколов.
Целта на новия Закон за енергетиката е да се въведе пълна либерализация на пазара, както и приемане на балансирана Национална енергийна стратегия до 2030 г. Освен това АИКБ ще настоява за отговорно пазарно поведение на компаниите от Българския енергиен холдинг и засилване на контрола от КЕВР срещу пазарните злоупотреби на Българска независима енергийна борса. Бизнесът ще настоява и за прекратяване на държавата помощ за двете американски централи в комплекса "Марица Изток". Припомняме, че договорите именно с двете централи бяха преразгледани преди две години и бизнеса тогава нямаше нищо против тези контракти.
На срещата бяха обсъдени възможностите за взаимодействие по част от приоритетите, които АИКБ определи за свои ключови през 2019 г. Другите важни сектори за АИКБ освен енергетиката са подобряване на бизнес климата, ускорено решаване на проблема с недостига на човешките ресурси, план-приема в професионалното и висшето образование и възможностите за подкрепа на Регионалните иновационни центрове.
По думите на вицепремиера Марияна Николова единствено чрез общи усилия на държавата и работодателите може да се подобри бизнес климата в страната. Тя призова за предприемане на общи мерки за намаляване на бариерите пред инвеститорите в България, както и за продължаване на общите усилия за реформиране на важни сектори за страната като образование и енергетика. „Взаимодействието ни е показало, че създава добавена стойност. И аз съм убедена, че постигнатото до момента е само една малка част от реалните възможности на нашето сътрудничество“, допълни още Марияна Николова. Тя отбеляза постигнати добри резултати като съобразяването на държавния план-прием за средно професионално образование с нуждите на бизнеса и одобряването на първия списък със защитени специалности от професии. Николова посочи още отпадането на задълженията за акционерните дружества микропредприятия да извършват задължителен одит и други решения, целящи подобряване на условията за правене на бизнес в България. „Всичко това показва, че нашето сътрудничество създава „добавена стойност“. Аз съм убедена обаче, че съществува още потенциал, който трябва да използваме“, заяви заместник министър-председателят Николова.
Тя подчерта, че не бива да спират общите усилия за развитие на реформите в образователната система – за поставяне на акцент върху професионалното образование и за пренасочване на финансови ресурси към инженерните и към природо-математическите специалности във висшите учебни заведения.
„През изминалата година АИКБ бе сред основните двигатели на редица мерки, които целят съществено да подобрят икономическата среда в страната ни. Визирам и реформите в професионалното и висше образование и мерките, които стартирахме за преодоляване на недостига на човешки ресурси и още много други инициативи, по които ще продължаваме да работим до тяхното реализиране“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев.
За подобряването на бизнес климата работодателската организация ще продължи да работи за ускорено изграждане на електронното управление, ограничаване на държавната намеса в икономиката, по-добрата работа на регулаторите и намаляване на административната тежест за бизнеса. Облекчаването на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури като ВиК, електропреносна мрежа и газ също ще бъде сред целите на организацията за подобряване на бизнес климата. АИКБ счита още, че България трябва да предприеме всички мерки за присъединяване към ERMII, Шенген и ОИСР.
По време на срещата министър Емил Караниколов представи възможностите за подкрепа на Регионални иновационни центрове. По думите му чрез възможностите за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура ще се способства ускорено икономическо и социално развитие на българските региони.
“Процедурата за създаване на регионални иновационни центрове ще даде възможност да създадем нужната синергия между бизнеса и науката. Целта е да бъдат създадени сдружения от минимум три предприятия и поне една научна организация. Призовавам ви да бъдете по-активни при кандидатстването, тъй като без наука няма как да има бизнес. За да насърчим тази синергия в Министерство на икономиката планираме мерки, чрез които научната и развойната дейност да бъдат освободени от данъци”, добави още Емил Караниколов.
Сериозно внимание беше обърнато на механизма за план-прием в професионални гимназии и паралелки за професионална подготовка, както и на предложенията за промени в Закона за висшето образование. Според Асоциацията са необходими съвместни действия между всички заинтересовани страни за повишаване на привлекателността на ключови за икономиката специалности, по които се очаква сериозен недостиг на квалифицирани кадри в следващите години. Сред предложенията са увеличаване на ролята на бизнеса при определяне на част от изучаваното съдържание, възможностите за дуално обучение и отпускането на стипендии на учениците от съответните специалности. На студентите от тези ключови специалности, които учат „държавна поръчка“, да бъдат отпускани стипендии за финансиране на образованието им и за месечна издръжка, но при условия, че за определен период от време работят в България или за българска компания.
Сред другите мерки за справяне с един от най-наболелите от икономическа и социална гледна точка проблеми у нас ще са ускоряването на реформите в здравеопазването и интегрирането на пазара на труда на обезкуражени, хора с увреждания и временно лишени от свобода.