На първо четене: Депутатите одобриха бюджета за общественото осигуряване за 2022 г.

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. със 129 гласа "за", 92 "против" и без въздържали се. Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". Дебатите по първо четене продължиха няколко часа, а те първа започват тежките преговори в бюжетната комисия в парламента.

Във фокуса на дискусията беше планираното от 1 април т.г. увеличение на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лева и на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 650 на 710 лева. Поставен беше и въпросът за недостига на средства в бюджета на ДОО, увеличаващите се трансфери от държавния бюджет и необходимостта от реформа на пенсионната система заради демографската криза в страната.

От "Демократична България" обявиха, че ще подкрепят бюджета и ще предложат между първо и второ четене максималният осигурителен доход да остане 3000 лева, както са обещали на IT бизнеса. От ГЕРБ-СДС са против вдигането на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и посочиха, че също ще направят предложение между двете четения. Бившите управляващи заявиха, че ще предложат и отпадане на тавана на пенсиите.

Депутатите решиха срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на пет дни.

Управляващите определят този бюджет като социален и справедлив, бюджет който залага повече средства за социални мерки и дава заявка за пенсионна реформа. Опозицията от ГЕРБ-СДС и ДПС обаче смятат, че няма дългосрочни мерки и заявиха позицията си, че не одобряват бюджета за ДОО.

Социалният министър брани бюджета: реален ръст на пенсиите 7,3%

Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков определи законопроекта като "бюджет на значителното увеличение на осигурителните плащания".

"Трябва високо да се оценят финансовите усилия за сериозно подобряване на адекватността на осигурителните плащания, отбеляза пред депутатите той. За първи път след реформата разходите за пенсии през 2022 г. ще нараснат почти с 2,4 млрд. лева, след като се изключат допълнителните суми за т.нар. ковид добавки, които нямат осигурителен характер", подчерта Гьоков, цитиран от БТА.

Той посочи, че през първите шест месеца на годината е предвидено да продължи изплащането на допълнителни суми към пенсиите от 60 лева. Отбеляза, че от 1 април се увеличава обезщетението за отглеждане на малко дете до две години от 650 на 710 лв., както и минималният и максималният размер на обезщетението за безработица, а от 1 юли пенсиите за трудова дейност се осъвременяват с 6,1 процента по т. нар. швейцарско правило.

Средният размер на пенсията през 2022 г. се предвижда да достигне 573,76 лв., без да се вземе предвид ковид добавката за месеците от януари до юни, и 608,38 лв. с включени еднократни допълнителни суми, допълни той. Номиналното нарастване ще е с 13,4 на сто, при среден размер по предварителен отчет за 2021 г. от 536,71 лв. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7,3 на сто през 2022 г., заяви министърът на труда и социалната политика.

Гьоков каза още, че в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2022 г. са заложени 300 млн. лева за разходи за запазване на заетостта на работници и служители в засегнати от пандемията от коронавирус сектори. За 2022 г. се дава възможност на НОИ да изплаща за април, май и юни допълнителна сума, представляваща разликата между получения през януари 2022 г. доход от пенсии, с включената ковид добавка от 60 лева, и дохода от пенсиите за декември 2021 г. с включената ковид добавка от 120 лева.

"Необходимата сума месечно възлиза на 17 млн. лева, които ще бъдат осигурени като допълнителен трансфер по бюджета на ДОО", посочи Гьоков.

Той отбеляза, че в законопроекта има и предложение неплатеният отпуск, ползван през т.г., да се счита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране в размер на 90 дни, във връзка с продължаващата епидемична обстановка.

Социалният министър призова мнозинството да подкрепи бюджета на ДОО, защото е направен с мисъл за хората и е съобразен с финансовите възможности на държавата. По адрес на колегите си от опозицията, той коментира, че те знаят, че бюджетът е добър и експертно изготвен, и единствено политическите им пристрастия няма да им позволят да го подкрепят.

"Истината е, че в основата му, ние залагаме една социална справедливост за всички граждани в България. Бюджетът е разумен, базиран на икономически растеж и повишена събираемост в приходната част", заяви Искрен Арабаджиев от "Продължаваме Промяната". Той се обърна към депутатите от ГЕРБ-СДС, като ги призова да не си играят със страховете на пенсионерите, че "ще ги залее един студен душ с предстоящото осъвременяване на пенсиите юли месец или че инфлацията вече е изяла увеличението".

"До юни ще излезем с конкретни предложения за реформа в пенсионната система, която да гарантира сигурност", увери Арабаджиев. Той посочи, че не се предвижда промяна на данъците.

При дебата опозицията критикува бюджета на ДОО заради вдигането на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС предупреди управляващите, че ще "ударят" основния си "електорален крепител - т.нар. свободни професии". Красимир Вълчев заяви, че ще се навреди на IT сектора.

Несъгласие имаше и за предложеното увеличаване на минималния осигурителен праг за фермерите - от 450 лв. на 710 лв. От ДПС предупредиха, че това ще вкара повече земеделски стопани в сивия сектор. "Вие посягате на около 30 000 земеделски производители, предупреди Севим Али от ДПС. 0 Това означава тези хора да не се осигуряват и да не получават субсидиране от държавата."

Хасан Адемов от ДПС пък изрази мнение, че с бюджета на ДОО се посяга на средната класа. Депутатът критикува управляващите и за объркването при пенсиите и ковид добавката.

"С най-големия бюджет успяхте да разделите най-голям брой български пенсионери", каза Адемов. И беше категоричен - Националният осигурителен институт (НОИ) няма вина.

"Долу ръцете от НОИ! Тези хора управляват 16 милиарда лева! Единствено и само нашите решения са в основата на недоразуменията в пенсионната система", настоя Адемов. Според него може да се подложи на съмнение дали това е най-социалният бюджет, както заявиха управляващите. Адемов настоя, че липсват финансови инструменти за преизчисляването на пенсиите. По думите му този бюджет "гали ухото на избирателя". Той подчерта, че няма пенсионна реформа в световната практика, която да бъде направена за три или шест месеца.

Ще помогне ли предвиденото увеличение на майчинските

Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС коментира, че по-дългото майчинство, което има в България, така и не води до увеличение на раждаемостта. Тя смята, че трябва да се анализира дали заложеното увеличение на парите за майчинство през втората година - от 650 лв. на 710 лв. - ще доведат до това родителите да отглеждат по-добре децата си, но същевременно и да се стимулират майките да се върнат на работа. Жекова съобщи, че ГЕРБ-СДС ще настояват обезщетението при неизползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до две години да бъде в размер на 100 процента от размера на обезщетението, което получава майката през втората година на детето.

"Ще дадем възможност на майките сами да преценят дали да отглеждат или да се върнат на работа", каза Мая Димитрова от БСП за България.

Елисавета Белобрадова от ДБ каза, че нейната парламентарна група смята запазването на работния ресурс за приоритет. От друга страна държавата е длъжна да осигури по-добра възможност на родителите да отглеждат децата си, каза тя. В своето изказване Белобрадова съобщи, че ДБ ще настоява да не се вдига максималният осигурителен доход, както се предвижда с бюджета.

На какво залага проектобюджетът на ДОО: какви са показателите

Предвижда се от 1 април т.г. минималната работна заплата да се увеличи от 650 лв. на 710 лв. От същата дата се увеличава размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 лв. на 710 лв., както и максималният осигурителен доход от 3000 на 3400 лв.

От 1 април 2022 г. минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица се увеличава от 12 на 18 лв., а максималният дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.

Също от 1 април се повишава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 650 лв. на 710 лв.

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват от 1 юли т.г. с 6,1 на сто - процентът, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.

За периода от 1 януари до 30 юни 2022 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е 370 лв., а от 1 юли 2022 г. размерът й се увеличава с 6,1 на сто, като достига до 392,57 лв. За същия период размерът на социалната пенсия за старост е 170 лв., а от 1 юли става 180,37 лв.

Запазват се размерите на пенсионните осигурителни вноски, както и максималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1500 лв.

Общата сума на приходите и трансферите за 2022 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 16 861,2 млн. лв. или с 1 294,8 млн. лв. повече в сравнение с 2021 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски, които са предвидени в размер на 9 534,3 млн. лв. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. в размер на 6 961,4 млн. лв. или повече с 636,4 млн. лв.

Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване, за мерки за запазване на заетостта и предоставените трансфери за 2022 г. е 16 861,2 млн. лв., в т.ч. предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв. Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка за 2022 г. са 14 119,2 млн. лв. Предвидените разходи са с 1 072,5 млн. лв. или с 8,2 повече повече спрямо актуализирания бюджет на ДОО за 2021 г.