България трябва да защити в Брюксел 800 млн. лева за електромобили и отопление, планират се пари за панели по покривите
Междувременно над 500 млн. лева по настоящата оперативна програма до 2020 г. са под риск
Страната ни трябва да защити в Брюксел 800 млн. лева по новата програма за периода 2021-2027 година. Това каза вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов в с. Кладница на журналистически пленер „Възможни решения на енергийните проблеми и преодоляване на климатичните предизвикателства“. В понеделник той заминава за Брюксел със заместник-министъра Мария Ачкова, за да се аргументират по част от мерките, предвидени за периода след 2021 година по програма "Околна среда". Те са свързани с подмяната на отоплителни уреди и електромобилите. Според ЕК тези мерки трябва да имат допълнителен ефект с полза за околната среда, каза Сандов. Затова се обмислят различни варианти за допълнителни предложения, които да имат допълнителен положителен ефект върху околната среда като най-възможният е свързан с разширяване на мярката с възможност за поставяне на слънчеви и фотоволтаични панели на домовете на хората или на цели квартали, обясни Сандов.
Друга възможност е средствата да отидат за отчуждаване на имоти. Но проблемите за това са няколко, първо областните управители, които отговарят за тези процедури, трябва да станат бенефициенти по програмата и второ е по-възможно да се случи за паркове в Натура 2000. В София това е малко възможно да се случи, защото няма такива територии, но в други градове, където парковете са частни, но са в Натура 2000 е напълно възможно, каза Сандов. Това са възможности, които тепърва ще се обсъждат с ЕК.
Общо 500 млн. лева са под риск, защото няма да могат да бъдат използвани по оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., съобщи още екоминистърът. Проектите по настоящата оперативна програма трябва да бъдат завършени до 2023 година.
Половината от средствата или около 265 млн. лева са заради пет водни проекта. Те ще бъдат преместени за финансиране по новата оперативна програма. Забавянето в процедурите на проектите и обществените поръчки са причина за забавянето и такъв пример е проекта на Добрич, където съвсем скоро ВиК Добрич придоби пречиствателното съоръжение от комплекс Албена. Другият голям проект, който няма да бъде изпълнен в рамките на този програмен период е завода за изгаряне на отпадъци за 180 млн. лева. Още повече след последните две решения на Върховния административен съд (ВАС)- за надзора и избора на изпълнител, процедурата се връща от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Проектът напрактика няма как да се реализира до 2023 година. Ако проектът не се изпълни ще търсим вариант средствата да се насочат към други проекти на София, за да не изгубим средствата. Ако Столична община сама не се откаже, ще трябва да предприемем други действия, коментира Сандов. Но трябва да се реши и въпроса какво ще се случва с отпадъците на София, фракцията RDF гориво, която не може да бъде рециклирана. Възможно е временно RDF горивото да се извозва към циментовите заводи както е до момента и това решение от временно да стане постоянно. Също е възможно да се търси друг оператор, който да използва този ресурс или пък да се търсят варианти за износ, каза Сандов. Второто решение за завода е инсталацията да се премести на друго място, но това няма как да стане този програмен период. По новата програма такива предложения няма да се финансират. Проектът на София беше последният проект, който ЕК се съгласи да финансира, тъй като от новия програмен период проекти за изгаряне на отпадъци няма да получават средства. В ЕС вече се наблюдава обратната тенденция, поетапното им извеждане от експлоатация.
Част от средствата, за да не бъдат изгубени, ще се насочат в мерки за залесяване, към укрепване на язовири и справяне със свлачища.