Бизнесът иска отпадане на зелените сертификати за големите търговски обекти

Представители на българския бизнес искат преразглеждането на част от ограничителните мерки срещу COVID-19. По-конкретно искат отпадане на изискването до големите търговски обекти да бъдат допускани само лица, притежаващи т.нар. зелен сертификат. Това се казва едновременно в две позиции, разпространени днес – едната от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), другата – от Сдружението за модерна търговия (СМТ). И според двете бизнес организации забраната за достъп до обекти с площ над 300 кв. метра без наличието на зелен сертификат не постига желания ефект за ограничаване разпространението на коронавируса, а паралелно с това води и до поставянето на различни бизнеси и търговци в неравностойно положение. Също така се наблюдава и спад на оборотите, от което страдат не само бизнесите, но и държавата, тъй като в хазната постъпват по-малко приходи. Не на последно място засилва и риска в по-малките магазини и търговски обекти, където е много трудно и почти невъзможно да бъдат спазвани останалите мерки, най-вече за спазването на дистанция между отделните посетители.

Поради тези и други причини от БТПП и СМТ предлагат отпадане на зелените сертификати за обектите над 300 кв. метра за сметка на по-строгия контрол върху въвеждането и спазването на други антиепидемични мерки.

Ето и какви са позициите и конкретните предложения на двете бизнес организации:

БТПП

БТПП, като национално призната работодателска организация, през последните две години многократно изпрати свои становища и писма до компетентните институции, във връзка със сигнали от българските фирми, че наложените със заповедите на Министъра на здравеопазването ограничения и мерки са дискриминационни и водят до неравно третиране на търговците в България.

Палатата подкрепя усилията за запазване на човешкото здраве и живот от COVID-19 и осъзнаваме трудната задача, пред която е изправено Министерството на здравеопазването. Счита обаче, че е необходимо да се въведе по-рационален подход и мерките да бъдат налагани равноправно, без да има привилегироване на едни сектори пред други.

Наложеното правило за ограничаване на потребителите чрез въвеждането на „зелен сертификат“ в големите магазини не води до ограничаване на заболеваемостта, а до ощетяване както на производителите и търговците, така и на самите потребители. За да се гарантира опазването на здравето на лицата, е необходимо действителното спазване и контрола на наложените мерки в търговските обекти, като носенето на маски и спазването на дистанция. Въведените ограничителни мерки на база критерия „площ на обекта“ като граница, до достигането на която не важат поставените ограничения за допускане на клиенти, които не разполагат със „зелен сертификат“, не водят до намаляване на заболеваемостта, а по-скоро до ощетяване на определен брой икономически обекти. Във връзка с изложеното БТПП счита изискването за представянето за зелен сертификат за обекти с площ под 300 кв. м., в които в повечето случаи отсъства възможност за прилагане на противоепидемични мерки (осигуряване на дистанция, контролиран режим на достъп и движение и т.н.)  за нерационално при условие, че по-големите обекти, разполагащи с площ от няколко хиляди квадратни метра, разполагат с условията да организират пространството и процеса на безопасно пазаруване за посетителите.

БТПП счита, че неравното третиране на търговците в България и ограничаването на икономическите субекти в страната на практика ще доведе до още по-сериозно задълбочаване на икономическата криза и ще увеличи сивата икономика. Наложеният дискриминационен подход освен, че ощетява търговците на стоки за дома, бита и офиса, мебели, електроника, строителни материали и др.  води до ограничаване на пазара и за потребителите, без същевременно мерките да гарантират опазването на тяхното здраве. Настоящите заповеди не дават и ясно разграничение между хранителни магазини и обекти, които предлагат предимно хранителни стоки. Несъмнено е, че хранителните стоки са стоки от първа необходимост, което обяснява улеснените възможности за пазаруване на такива стоки. В същото време, на българския пазар оперират няколко вериги, в които освен хранителни стоки, се продават и нехранителни (мебели, строителни материали, продукти за дома и офиса, техника), но за тези вериги изискванията за „зелен сертификат“ не важат. Липсата на ясен критерий за вида на обекта в Заповедта поощрява вече ясно открояващата се тенденция за увеличаване на нехранителния асортимент в посочените магазини, като на практика позволява той да достигне до 40-50 %. По този начин, със Заповедта се създава конкурентно предимство за участници, действащи на един и същи пазар, а именно - липса на регулаторно ограничение. Това е пряко нарушение на някои от основните пазарни принципи като защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, заложени в Конституцията и Договора за присъединяване на България към ЕС.

БТПП счита, че дискриминация е налице и за специализираните малки хранителни магазини, чиито клиенти се пренасочват към смесени магазини, продаващи едновременно хранителни и нехранителни стоки, тъй като за тях не се изисква зелен сертификат. Съгласно предоставената информация и данни от наши фирми и наши членове може да се направи безспорен извод, че броят на клиентите, пазарували във физическите магазини на търговците на нехранителни стоки, драстично е намалял след въвеждането на изискването за „зелен сертификат“. Този спад на места надвишава 50%. Значителен е спадът и в реализираните приходи от продажби на стоки, като същият в някои обекти надхвърля 30%.

Тези свои виждания за необходимост от промяна БТПП изпрати на вниманието на министъра на здравеопазването, така че  уредбата на „зеления сертификат“ да постига своите здравни цели, без да води до антиконкурентно и във вреда на потребителите изкривяване на пазара.

БТПП предлага предвидените мерки да бъдат коригирани при съобразяване на следното:

1)    Да са съобразени с правилото за еднакво третиране на търговците продаващи стоки от един и същи сегмент, а именно сходни стоки при сходни условия.

2)    Критерият „площ на обекта“ да отпадне при условие, че бъде направена организация в обекта, която да отговаря на здравните изисквания;

3)    Мерките да бъдат съобразени с реални експертни анализи на последиците от здравно, пазарно и социално естество, както и на добри практики от страна на други държави - членки на ЕС.

СМТ

До края на месец февруари ограниченията, касаещи магазините с нетна търговска площ над 300 кв. м. по т. 13 от Заповед № РД-01-973 от 26.11.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки, изм. и доп. със Заповед № РД-01-991 от 02.12.2021 г., да отпаднат, като останат мерките за контрол на броя на посетителите (един човек на 8 кв. м.) и носене маски на закрито в търговските обекти. Това предложи на среща в Министерство на здравеопазването Сдружението за модерна търговия. В противен случай ще бъде застрашена цялата екосистема на стационарната търговия на дребно в страната – с всички рискове за икономиката и благосъстоянието на населението. Предлаганите от СМТ мерки са изпитани и достатъчно ефективни за опазване здравето на служителите и клиентите.   

Актуалната епидемична ситуация в страната, обусловена от разпространението на варианта Омикрон показва, че вече липсва връзка между търсените здравни ефекти и действащите към момента противоепидемични мерки, което води до непропорционално висока социално-икономическа цена за спазването им.

Въведените през октомври миналата година ограничения върху търговията със стоки от неежедневна необходимост доведоха до траен спад на клиентите от 20 до 40% в различните категории. Това води до процентен спад в оборота, който на места достига двуцифрени измерения. Продължаващите ограничения върху дейността, отсъствието на персонал, поскъпването на енергията, недостига на работна ръка и прекъсванията на веригата на доставки създават огромни предизвикателства пред компаниите в условията на растяща инфлация. Успоредно с това на сектора се налага да извърши бърза трансформация – от развиването на нови канали за търговия до увеличаване енергийната независимост – всичко това с ограничените от пандемията ресурси и без необходимата подкрепа от страна на държавата.

Отделните направления в сектор търговия – хранителни и нехранителни стоки, са свързани в единна тъкан чрез инвестиции, съвместно ползване на търговски площи, логистика и други обслужващи услуги. Продължителното отслабване на една част от него неминуемо ще се отрази и на другата. Затова настояваме за реалистичен хоризонт за облекчаване мерките, ограничаващи търговията със стоки от неежедневна необходимост – до 28 февруари.