Бизнесът иска удължаване на енергийните компенсации, повече пари по Плана за възстановяване и програма за наемане украинци

За уведомителен режим за изграждане на ВЕИ за собствени нужди и спиране на продажбите на газ от Чирен настояват от АОБР

България
3E news
929
article picture alt description

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до премиера Кирил Петков, заместниците му и министри на финансите и на икономиката Асен Василев и Корнелия Нинова, министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков и министъра на енергетиката Александър Николов. В него те настояват, паралелно с мерките за справяне със създалата се заради военния конфликт в Украйна хуманитарна криза, държавата да се заеме спешно и с антикризисни мерки в две основни направление.

Първото касае ситуацията в енергетиката, като исканията на работодателите са за удължаване на изплащането на компенсации заради високите цени на електроенергията през април и май. Също така настояват за синхронизирана работа между КЕВР, енергийното министерство и парламентарната Комисия по енергетика, което да създаде условия след отпадането на меморандума върху цените на ток, газ и вода за битовите потребители да има поскъпване в рамките на до 5%, което ще е поносимо за гражданите, според бизнес организациите. В същото време АОБР иска държавните енергийни дружества плюс американските ТЕЦ-ове в комплекса „Марица Изток“ да работят на пълни обороти. Паралелно с това да не се ограничава износа на ток от България, благодарение на което ще се генерира необходимите средства за компенсациите за бизнеса заради скъпите електроенергия и газ. Работодателите искат също облекчаване на процедурите за изграждане на ВЕИ за собствени нужди, които да бъдат сведени до уведомителен режим. Паралелно с това те настояват продажбите на газ от хранилището в Чирен да бъдат прекратени, едновременно с което да се пристъпи към запасяване с горива. Последното предложение на АОБР в сферата на енергетиката е държавата да настоява пред ЕК за временно регулиране на пазара на СО2-квоти чрез нови емисии, фиксиране на цени и отстраняване на финансови институции като купувачи ма такива квоти. 

Паралелно с това работодателите искат от държавата да предприеме и мерки за подпомагане на българските фирми заради загубата на международни пазари и затруднени транспорти връзки. В тази връзка те предлагат увеличаване на дела на пряката подкрепа на фирмите по проектите, включени в Плана за възстановяване и устойчивост . Заедно с това да бъдат финализирани преговорите с Брюксел за новите оперативни програми за периода 2021-2027, като в тях също се ревизира и значително се намали делът на финансовите инструменти за сметка на пряката подкрепа. Бизнесът иска още да се използва повече и по-добре капацитетът и инструментите на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за подпомагане на браншовете, които търпят най-големи загуби от затварянето на международни пазари, чрез инициативи за диверсифициране на износа и навлизане на нови пазари. Не на последно място от АОБР настояват и държавата да съдействие на фирмите у нас за осигуряване на алтернативни транспортни връзки към зони, близки до военния конфликт в Украйна.

В писмото на АОБР се отбелязва още, че българският бизнес e готов да наеме на работа украински граждани, които потърсят и получат закрила от Република България. На база на предишни проучвания, анализи на нивото на безработица и тенденциите на пазара на труда, като се вземе предвид нивото на образование и квалификация, у нас биха могли да се наемат около 200 хиляди украински граждани, изчисляват от бизнес организациите. За целта обаче ще има нужда от определени промени в законодателството.

Съобразно действащите нормативни изисквания, лицата в процедура по предоставяне на международна закрила имат правото да работят 3 месеца след подаване на молбата им, според Закона за убежището и бежанците. В тази връзка АОБР предлага правителството да разработи целева програма, насочена към намаляване на сроковете за получаване на бежански/хуманитарен статут за украински граждани, която да действа за ограничен период от време, като позволи нормални за тях условия на живот и труд. Подобна програма може да подкрепи и работодателите, осигуряващи заетост на тези лица, като поема част от средствата за издръжката за определен период от време. Изграждането на база данни по професии и умения на тези лица ще позволи по-лесното им интегриране на пазара на труда, пишат още от АОБР в писмото си до властта.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща