Измененията на закона за изграждане на ВЕИ за собствена консумация минаха на първо четене в енергийната комисия, но с много препоръки

Депутатите от енергийната комисия към Народното събрание с 9 гласа „за“ и 2 „въздържал се“ приеха с редица забележки и препоръки на първо четене проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от управляващото мнозинство. Междувременно председателят на енергийната комисия Радосав Рибарски още в самото начало информира, че ще бъде създадена и работна група, която да прецизира текстовете по този законопроект.

Поправките визират основно въвеждане на уведомителен режим за изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствена употреба с мощност до 5 МВт като това е свързано определено с преференции по отношение на Закона за устройство на територията.

Целта е този закон да даде възможност за обхващане на собствени производства, обясни при представянето на измененията депутатът от „Продължаваме промяната“ Владимир Табутов.

Народните представители от всички партии си запазиха правото за внасяне на предложения и корекции между първо и второ четене, въпреки че оцениха законопроекта като стъпка в правилната посока.

Депутатът и бивш енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова постави въпрос дали този законопроект е съгласуван с Министерство на енергетиката, ЕСО и електроразпределителните предприятия, както и как се е стигнало до предложението за мощност от 5 МВт. Тя попита и какво ще рече и предложението за изграждане върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, включително и без допълнително застрояване. В частност Петкова обърна внимание, че 5 МВт са сериозен обем, който отговаря на потреблението на един град от 10 хил. души.

В обяснението си депутатът Табутов посочи, че с тези поправки се дава възможност на 99 % от потребителите (основно бизнес консуматорите)  ще могат да си покриват нуждите.

Петкова от своя страна бе категорична, че трябва да бъдат уточнени всички хипотези за изграждане на такива ВЕИ-мощности и текстовете трябва да се прецизират.

Росица Кирова също от ГЕРБ изрази съгласие за облекчаване на административните процедури, но обърна внимание на същността на Закона за устройство на територията. В  тази връзка постави под въпрос възможността за уведомителен режим, особено що се касае до изграждане на мощности на неизползвани терени, дори и само за собствено потребление.

Емил Георгиев от БСП бе категоричен, че е необходим сериозен анализ преди предложенията по този законопроект да влязат на второ четене от енергийната комисия.

Иван Манев от „Продължаваме промяната“, който е и сред вносителите обърна внимание, че става въпрос за изграждане на ВЕИ за инсталации, в частност фотоволтаични мощности за  собствено потребление, а целта е 99,9% от предприятията да могат да покрият нуждите си от електроенергия.

Петкова от своя страна обаче предупреди, че при така подготвените текстове се отваря възможност всеки инвеститор да прави каквото си иска и настоя за подробен анализ. Напомнено бе и, че става въпрос за земеделски участъци, които са ценен ресурс.

Представителите на фотоволтаичния сектор в лицето на Никола Николов и Никола Газдов също заявиха принципна подкрепа за този законопроект, но се съгласиха с необходимостта от анализ. В частност Никола Газдов напомни, че логиката на едни промени в тази част от законодателството трябва да е насочена към енергийната сигурност и намаляване на зависимостта на икономиката от изкопаемите горива. Той напомни, че има административни пречки и за другите източници на ВЕИ.

Зорница Генова от ЧЕЗ от своя страна обясни пречките, които би създал евентуален уведомителен режим, без такъв тип проекти да са съобразени с техническите и конструктивни особености на дадено съоръжение, било то и фотоволтаично. В частност тя се спря и на посоченото уточнение в законопроекта, предвиждащо произведената електроенергия да не се връща в мрежата. Дори, когато тези системи работят извън мрежата, те работят в паралел и създават опасност за работата на хората, които работят по нея, каза тя и постави въпрос за необходимостта от технически и конструктивни изисквания.

Заместник-министъра на енергетиката Пламен Данаилов също подкрепи принципно измененията в законопроекта и се съгласи с необходимостта от анализ и прецизиране на текстовете. "Хубаво е да бъдат изслушани мненията на всички заинтересувани страни", посочи Данаилов. Той уточни и какво има предвид - в годината има 8760 часа, а фотоволтаиците работят максимално около 1200 часа, така че консумацията трябва да бъде балансирана.