Производството на авточасти у нас дава работа на по-голям дял от населението спрямо държави, произвеждащи автомобили

В последните 10-15 години България се наложи като един от факторите в автомобилната индустрия и то доста добре развиващ се. Да, вярно е, че все още нямаме цялостно производство на коли, камиони или автобуси. Но у нас работят десетки предприятия, които са неразделна част от автомобилната индустрия по света, за която произвеждат и доставят всевъзможни части, компоненти. Като започнем от кабели и електрическо оборудване, минем през арматурни табла, дисплеи, климатици, седалки, фарове, стъкла, блокове за двигатели, алуминиеви профили и елементи и стигнем дори така дефицитните в последните близо две години микрочипове. Също така фирми, базирани у нас, разработват и софтуер за всевъзможни марки. Заводи в България отвориха, а с времето и разшириха, световни компании като Yazaki, Behr-Hella Thermocontrol, Montupet (които вече се казват Linamar), Bosch, ABB, VOOS, Festo, Kostal, Witte, Teklas, Sensata, Magna, Siemens, Visteon, ETEM-Gestamp и много други.

Клиенти на всички, изброено дотук, са имена от световната автомобилна индустрия като Mercedes, BMW, General Motors, Volvo, FIAT, Renault, Ford, Nissan, Peugeot и много други. И въпреки всичко това България вся още е една от много малкото държави в Европа (континентална, не ЕС), в която няма нито един завод, от който да излизат сглобени автомобили, които да тръгват по пътищата. Макар надеждата да е налице с проекта на Next.e.GO в Ловеч.

И въпреки липсата на цялостно асемблиране на автомобили в България, тази индустрия осигурява работа на няколко десетки хиляди души. Според данни на Българската агенция за инвестиции (БАИ) от края на миналата година, у нас 270 предприятия работят частично или изцяло в сферата на автомобилостроенето. Те осигуряват работа на близо 68 000 души. Годишният оборот на компаниите от сектора у нас възлиза на около 4.3 млрд евро, а в около 80-90% от произведените в Европа автомобили има части и компоненти с български произход.

Предвид всичко това родната автомобилна индустрия се оказва доста сериозен фактор на европейския и световен пазар, а като такъв осигурява работа и на немалка част от трудоспособните хора у нас. Това се потвърждава и от данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). Според тях автоиндустрията на ЕС осигурява пряко 2.6 млн. работни места, което представлява 8.6% от общата заетост в производството в 27-те държави-членки. А косвено заетите са 3.5 млн., което се равнява на 11.6 на сто от заетите в индустрията на Евросъюза. Естествено в отделните страни делът е различен, като логично при тези с цялостно производство на автомобили, камиони и автобуси тази индустрия дава работа на по-голяма част от хората в трудоспособна възраст, а в тези без – на по-малка. Но от данните излиза, че това не е правило, а има редица изключения и в двете посоки. Едно от тях е именно нашата държава.

България и конкурентите

Както стана ясно, средният процент заети в автомобилната индустрия на ЕС е 8.6. В България тя дава работа на 4.2 на сто от хората в трудоспособна възраст. И въпреки това по този показател ние изпреварваме няколко държави, в които има не само производство на автомобилни компоненти и части, но и на цели превозни средства. Така например точно зад нас в тази класация попада Нидерландия. И въпреки че в Страната на лалетата има няколко автомобилни завода, които произвеждат леки и лекотоварни коли, камиони, автобуси, специализирана техника и дори суперавтомобили, тази индустрия дава работа на 3.5 на сто от трудоспособното население.

Още по-назад в подреждането е Финландия. В Скандинавската страна има заводи, от чиито поточни линии излизат леки автомобили, тежкотоварни камиони и специализирана техника. И макар страната да може да се похвали с такива производства, автоиндустрията там осигурява работни места за 3% от трудоспособните. Хърватия също е държава, в която се произвеждат автомобили, но е доста по-назад в класацията за дял от работните места, осигурявани от автоиндустрията – 1.1%. Причината се крие във факта, че страната може да се похвали само с една такава фабрика – Rimac. Която обаче произвежда не какви да е, а едноименните електрически суперколи, които също така са и местна марка, създадена от хърватин.

Зад България по дял осигурени от автомобилната индустрия работни места се нареждат и страни, в които както и у нас се произвеждат само части и компоненти. Такива са Естония, Литва, Дания, съседна Гърция и Кипър, който е в дъното на таблицата. И въпреки факта, че някои от тях са доста по-силни икономики от България, автомобилната им индустрия осигурява работа на между 2.8 и 0.2% от трудоспособното население.

Лидерите

От друга гледна точка по-напред в тази класация от България няма нито една държава от ЕС, в която да няма цялостно производство на превозни средства. Впечатление правят и други факти, като например водещи в автомобилната индустрия страни, които обаче отчитат много близки показатели до този у нас. Или пък, че водещите по него далеч не са сред държавите с най-сериозно застъпено автомобилно производство на Стария континент.

Така например Италия, която е третият по големина пазар на автомобили в Европа и сред водещите производители се намира на само едно място пред България. Ние заемаме 15-ата позиция, а италианците са 14-и с 4.7% осигурена заетост от автоиндустрията. И това въпреки над 20-те си завода за автомобили, камиони, автобуси, суперколи, специализирана техника, двигатели и т.н.

Подобно е положението и при Франция. Страната също е сред водещите автомобилни производители в континентална Европа и на нейна територия също работят над 20 завода за цялостно асемблиране на автомобили от различни типове. Но дори заедно с производителите на части и компоненти, тази индустрия осигурява 7.7% от работните места в страната, което дори е под средния резултат за ЕС.

Над него е Германия, която е водещият автомобилен производител на Стария континент. Там автоиндустрията дава работа на 11.3 на сто от трудоспособното население. Но в същото време тази държава се намира едва на шесто място по този показател сред 27-те държави членки въпреки лидерския си статут в автомобилната индустрия. От което следва и друг интересен факт - всички държави, изпреварващи я по този показател, са с доста по-скромно автомобилно производство от нея.

Като доста по-малката откъм производствен капацитет в тази сфера Унгария, където автоиндустрията осигурява 12.8% от работните места. Пред нея е Чехия с 13.7 на сто. В Швеция автопроизводството дава работа на 14.4% от трудоспособното население.

Следващата изненада са лидерите в класацията. Вече стана ясно, че ако човек си представя това да са Германия, Франция и Италия, има грешни представи. Но дори и да е учудващо, че не те са водещите държави в Европа по заети в автомобилните им индустрии, то още по-голяма изненада са реалните лидери. А това са Словакия и съседна Румъния. И в двете страни автомобилната индустрия осигурява работа на 15.7% от хората в трудоспособна възраст. В първата от двете държави работят 4 завода, които произвеждат леки автомобили от марките Volkswagen, Audi, Skoda, Seat, Porsche, Peugeot, Citroen, Jaguar, Range Rover и Kia. В северната ни съседка заводите са 3, от които два правят леки коли – Dacia и Ford, а третият камионите и автобусите ROMAN, както и двигатели. Присъствието на цялостно асемблиране на автомобили в Словакия и Румъния естествено е привлякло и редица компании, специализирани в производството на части и компоненти за автомобилната индустрия. Много такива дружества предпочитат заводите им да бъдат по-близо до клиентите от гледна точна на съкращаването на разходите за транспорт, времето за доставки, респективно подобряването на печалбите. Но въпреки това, както и по-евтината работна ръка в сравнение със западните държави, все пак е леко изненадващо, че именно държави от Източна Европа и то с по-скромни традиции в сектора, са на челните места по дял на работните места в автомобилната индустрия.

Потенциалът на нашата страна

Доброто развитие на автомобилната индустрия в България продължава и в момента. Редица от стъпилите вече у нас производители на части и компоненти вече разшириха производствените си бази, някои отвориха и допълнителни, инвестициите с времето не спират, даже се увеличават. Дори само в рамките на последните три седмици две от тези компании стартираха нови инвестиции за разширяване на производството си в България. На 28 февруари ETEM-Gestamp обяви проект за 120 млн. лв., чрез който ще бъде модернизирано и разширено производството на алуминиеви профили и кутии за батерии за електромобили. Според изнесената информация в рамките на 2 години ще бъдат разкрити и нови 130 работни места за квалифицирани специалисти. На 14 март пък Festo обяви нова инвестиция от 20 млн. лв., която ще бъде реализирана само в рамките на тази година. От една страна парите ще бъдат насочени към разширяване и модернизация на производството, включващо сензори, принадлежности към тях, както и присъединителни кабели. От друга обаче ще се увеличи и капацитетът на развойния център у нас. В момента в него работят 100 души, но броят им ще бъде увеличен до около 130. Така той ще стане вторият по големина след този в Германия, с когото българският работи в тясно сътрудничество във всички направления на бизнеса на Festo - софтуер, хардуер, механика и лабораторни тестове.

Разбира се разрастването на тези дейности и бизнес в България изисква и нови и висококвалифицирани специалисти. За каквито индустрията у нас и то не само автомобилната, от много години изпитва сериозен глад. Поради което компании, браншови организации и др. отдавна настояват държавата да облекчи привличането на кадри с необходимата специализация от чужбина и най-вече от държави извън ЕС. При така стеклата се в момента ситуация, хора от автомобилния бранш смятат, че за разрастването на автоиндустрията у нас може да се разчита и на кадри сред украинските бежанци. В държавата, в която в момента се води война, също има редица предприятия, развиващи дейност в сферата на производството на автомобилни части и компоненти. Нещо повече, там още от времената на СССР има и цялостно производство, което до голяма степен се е запазило и днес (преди началото на войната), като в Украйна се правят леки коли, автобуси и камиони. Съответно сред пристигащите у нас украинци по всяка вероятност ще има и такива специалисти, които лесно биха могли да си намерят работа в заводите, развиващи такава дейност в България. А дори биха били способни да допринесат и за развитието на бранша, включително след старта на производството на електромобилите e.GO в Ловеч. Или пък за привличането на нови инвеститори и разкриването на нови производства.