Създаване на нови регулаторни режими и правилата на БНЕБ ще бъдат във фокуса на КЕВР

Създаване на регулаторни режими в сектора на ВЕИ, съхранението на енергия и геотермалната енергия ще са във фокуса на КЕВР. Това обясни председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров в по време на изслушването в комисията по енергетика към Народното събрание. В отговор на въпрос дали КЕВР работи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Нови регулаторни режими

„Комисията за енергийно и водно регулиране вече работи по  плановете за декрабонизация, в това число и по плана за устойчивост (План за възстановяване и устойчивост)“, каза той и очерта върху какво ще е насочена работата на регулаторната комисия.

„Първо премахване на всякакви бариери, невключващи ВЕИ в енергийната система. Второ създаване на регулаторен режим за съхранение на електричество. Третия регулаторен режим е създаване, премахване на всички бариери за ВЕИ-та от домакинствата, които да ползват в жилищата си и да намалят високите цени респективно“, посочи Тодоров. На следващо място той постави  „създаване на регулаторна рамка за геотермалната енергия“.

 „Всички тези неща изискват развитие и ще се позовем на практики в Германия и Турция по отношение на развитието на геотермалната енергия. Вероятно на САЩ и Австралия по отношение на съхранението на енергия. Ще излезем със своето предложение“, каза Тодоров.

Пазар на електроенергия на едро

Председателят на КЕВР посочи къде вижда недостатъците в настоящия пазар на електроенергия на едро в България и как смята да ги отстрани. В частност става въпрос за дългосрочни договори, базирани на принцип, различен от сега съществуващия.

„Българският електроенергиен пазар на едро страда от един дефект и това е, че цялата енергия се търгува на краткосрочен пазар „ден напред“. Истината е, че пазарът не отговаря на продукта. Продуктът, който се търгува, електроенергията, е доста по-различен от всички други продукти, които се търгуват на организирани борсови пазари.

Електроенергията няма къде да се съхранява от една страна. Второ, когато я произведеш не може да я задържиш в склада си и да изчакаш по-изгодни търговски условия. Тя трябва да се реализира веднага, след като е произведена, или да не се произвежда веднага“, посочи Тодоров и разви теорията си.

„В този аспект имаме различни технологии в България – АЕЦ произвежда една шеста от количеството постоянно. Та не може да намали своето производство. Ако утре консумацията и нуждите на пазара „ден напред“ са два пъти по-малко, говоря чисто теоретично, ако атомната централа продава само на „ден напред“ тя няма да може да се оправи, няма да може да реагира на този пазар и ще трябва да е в дисбаанс. Ще произвежда много повече отколкото е необходимо. В този смисъл, целта на комисията е да създаде едни продукти, които да позволяват на базови централи като ТЕЦ, в някаква степен топлофикациите и най-вече АЕЦ да участват на пазара с дългосрочни продукти, които от една страна ще им позволят да имат сигурност по отношение на тяхното производство и неговата реализация, но от друга страна ще им позволят да имат сигурност по отношение на разходната им структура“, каза председателят на КЕВР.  Той даде пример с ТЕЦ Марица Изток 2“, които, ако в момента може да продадат за следващите шест месеца електроенергия на някакъв пазар, ще могат още в този момент да си закупят необходимите квоти за въглеродни емисии, да си поръчат и купят необходимото гориво, така че в следващите 6 месеца да имат сигурност, както по отношение на своите разходи, така и по отношение на печалбите.

Станислав Тодоров уточни, че вече са изпратени сме писма с покани за идеи до всички участници на пазара – производители, търговци, консуматори. „Очакваме техните предложения, които ще разгледаме, ще вземем най-добрите предложения за пазара на България и ще излезем със свои предложения за промени. Ще се наложат може би малки промени в Закона за енергетиката и по-големи помени в Правилата за търговия с електрическа енергия“, заключи Тодоров.