Индустрията и бизнесът протягат ръка към държавата, за да преборят несигурността на енергийния пазар
Едрият бизнес и търговците на електроенергия остават притеснени от несигурността на енергийните пазари в последната половин година. Това стана ясно по време на семинар за енергетиката в България, организиран от Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Няколко представители на едрия бизнес представиха своите предложения към правителството, чрез които може да се стабилизират цените на енергоносителите и да се запази конкурентоспособността на родните фирми.
В момента цените на свободния пазар се движат от паника и от геополитическата обстановка. А това всява доста сериозно притеснение сред търговците и потребителите, обясни Атанас Димов, главен оперативен директор в ЧЕЗ Трейд България. Той бе категоричен, че основните движещи сили на енергийния пазар в момента са паниката и страха, а това всява доста сериозни сътресения сред участниците в търговията. Той обясни, че за миналата година компанията му има рекордните 830 млн. лв. приходи от продажби. Но тези приходи са заради по-високите цени в региона, които водят до по-голям риск от неплащане и трудната ситуация, в която се поставят търговците и клиентите. За миналата година „ЧЕЗ Трейд“ е доставила 4,5 твтч електроенергия за клиентите си.
Като търговец, бихме приветствали всяко действие на законодателя в посока да се създават предпоставки за стабилизиране на пазара. Трябва обаче да се действа бързо, защото „къщата гори, а цените вървят нагоре“, категоричен бе Димов. По думите му ако в момента не се насърчат всички схеми за компенсации, може да се стигне до ситуация на ликвидна криза – клиентите да не плащат на доставчиците, а те от своя страна - на централите производители.
Именно заради липсата на сигурност цялото очакване на търговци и клиенти е насочено към цените на спотовите пазари. Това обаче ужасно много пречи на дългосрочните договори и сигурността и предвидимостта на цените. При сегашната геополитическа обстановка всяко едно предположение за дългосрочни цени е на принципа “wild cat” – или ще познаете цените, или не.
От енергийният търговец коментираха още, че в момента вече се наблюдава спад в консумацията на електроенергия. А това е сигурен знак за свиване на икономическата активност. Това е и един от ефектите на високите цени на електроенергията, припомни Димов.
В момента се наблюдава голям фокус върху войната в Украйна, но високите цени бяха и преди войната. А това просто показва, че се добавят още проблеми към цените, обясни и Калоян Стайков, икономист от Института за енергиен мениджмънт. Според него последните три години на криза показват, че трябва да бъдат преосмислени основни икономически виждания в Европа като ниските лихви и евтината електроенергия. „Пандемията показа, че бизнес модели основани на аутсорсинг и изпилване на разходи, имат своята полза. Но това има и своята алтернативна цена“, заяви Стайков по време на дискусията. Друг важен проблем е, че в последните години в икономиката и енергетиката се задават грешните въпроси и съответно се получават грешни отговори.
В последните шест месеца също така се видя, че западните общества имат известна поносимост към високите цени и са склонни да ограничат потреблението си. Тази търпимост и мерки в подкрепа на декарбонизация, обаче също имат своите граници. „Трябва да се търси баланс между увеличение на цената и да няма убиване на икономическата активност“, смята Стайков. Икономистът бе категоричен, че помощите за бизнеса по време на криза не може да продължават постоянно. Същото е и с компенсациите – не бива да се изземва печалба от компаниите и не е рационално компенсации за скъпата електроенергия да получават всички. Стайков дори даде пример с известна компания от акумулаторната индустрия, която има право на помощи съгласно закона и в същото време е постигнала рекордна печалба през кризисната 2021 г. „Тази политика би трябвало да се преосмисли по някакъв начин“, смята Стайков.
Позицията на едрия бизнес
Българската индустрия има нужда от дългосрочни продукти на енергийния пазар, както и да се въведат компенсации за непреките разходите за въглеродни емисии. Това мнение изрази инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на БФИЕК по време на дискусията. Според него подобна мярка ще има допълнителен ефект за разходите за енергия и гарантира дългосрочност на базовата индустрия и устойчивост. Найденов бе категоричен, че индустрията у нас е енергоинтензивна, а не енергоемка. Доказателство за това е, че бизнесът е успял да постигне значителни енергийни спестявания в последните десет години. Според данните на бизнеса в момента има много неудостоверени енергийни спестявания, които достигат над 1200 GWh.
Според Найденов в момента на бизнесът е необходимо да се предложат дългосрочни енергийни продукти, на базата на които да има сигурност в цените на електроенергията, а и да се запази конкурентоспособността на предприятията. Трябва да бъде намален относителния дял на сегмента „Ден напред“ при договорите за доставки. Представителят на КЕВР Пламен Младеновски обясни, че в момента регулаторът обмисля различни варианти за стимулриане на дългосрочните енергийни продукти, които се предлагат на борсата.
Директорът на БФИЕК бе категоричен, че целите за декарбонизация, децентрализация и диверсификация трябва да се постигат в балансиран интерес на индустрията и енергетиката. Според Найденов при развитието на газовия пазар у нас е добре да се избегнат грешките, които се видяха при електроенергийния сектор. За целта е нужно да има гарантиран достъп до дългосрочни газови продукти на борсата и сигурност на доставките.