Експерти: Светът и България се отдалечават плавно от задържане на температурaта под 1,5 градуса по Целзий

 Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение. Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение „За Земята“ и научнопопулярната платформа „Климатека“ във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейска зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.
 
Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели. Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ. Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.
 
Какви мерки трябва да се предприемат?
 
За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г. Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века. Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Нужни са ключови мерки по сектори например използване на слънчева и вятърна енергия в енергетиката, намаляване на метановите емисии при производство и транспорт на нефт и изкопаем (природен) газ, електрификация, посочи екологът Николай Петков, автор в платформата за наука и климат Климатека (climateka.bg). Важно е правилно използване на земята и горското стопанство и спиране на унищожаването на горите и други екосистеми и тяхната реставрация, улавяне на въглерод в почвите. Нови сгради с високи нива на енергийна ефективност, а в индустрията подмяна на използваните горива-електрификация, използване на биогорива и водород, газификация.

Това е необходимо да се постигне и в България с цялостно ревизиране на визията за енергетиката от Националната програма за развитие 2030 г., Интегриран план за енергетика и климат (ИНПЕК), дългосрочна стратегия на база на нови модели проучвания и секторно моделиране

България трябва да даде ясна посока и ангажимент за декарбонизация като зададе национална цел за нетни нулеви емисии преди 2050 година включително в Закона за ограничаване на изменението на климата, каза Апостол Дянков.

На глобално ниво за 10 години до 2019 г. се наблюдава спад в цените за производство на слънчева енергия с 85 на сто, на вятърна енергия с 55 на сто, на литиево-йонни батерии с 85 на сто. Употребата им е нараснала многократно или около 10 пъти за слънчева енергия и над 100 пъти за електрическите превозни средства у нас. Климатичните промени ще имат ефект върху енергията от ВЕЦ, в зависимост от очакваните промени при валежите.

Технологиите за улавяне на въглерод все още не са се доказали, че могат да бъдат приложени в широк мащаб. Но улавянето на въглерод за балансиране на сектори с трудни за намаляване емисии е неизбежно за постигане на нетно нулеви равнища. Може да се увеличи естественото улавяне на въглерод чрез намаляване на обезлесяването и засаждането на гори. Опасенията са свързани, че може да бъдат заети обширни площи, които в момента се използват за земеделие и производство, което създава рискове за екосистемите.

В много страни като Великобритания и скандинавските страни намаляването на емисиите е свързано с икономически растеж, каза Петков. На въпрос на 3eNews как ще се справи светът с новите предизвикателства като рециклирането на батериите експертите подчертаха, че от 100 млрд. тона природни ресурси ¼ са биомаса. за съжаление, нивото на рециклиране е изключително ниско и само 8% се връща в индустриалния метаболизъм. 8.6% от първичните ресурси вложени в световната икономика по последния доклад на Circle Economy се връщат в кръгови процеси. Има много какво да се желае в тази посока.

Те се съгласиха, че в момента сериозен проблем е добиването на суровини като кобалт и литий за ВЕИ системите от нестабилни региони като Конго. Но в ЕС определено производителите предлагат варианти за рециклиране на излезли от употреба коли и е напълно възможно да бъдат изцяло рециклирани. Но по-голям е проблемът в какво ще се случи с периода, който ще ни е необходим да заменим бензиновите автомобили с електромобилите.

След като преминем на електромобили ще намалим въглеродния си отпечатък, но дотогава всеки българин ще продължи да отделя 8 тона въглероден диоксид, които са пет години от живота му.

Според Радостина Славкова от "За Земята" всъщност рециклирането няма да е индивидуален ангажимент на всяка страна, а на европейско ниво ще се приеме законодателство, няма да са нужни индивидуални решения. Докато стигнем до тотален отказ от изкопаеми горива вече ще сме готови с технологии за рециклиране и за съхранение на енергия, по които се работи на високи обороти от науката и бизнеса.