Бизнесът иска от правителството рестарт нa преговорите с „Газпром“, за да се възобновят доставките на газ
Междувременно да се замразят цените на синьото гориво, оскъпяването при алтернативните източници да се поеме от държавата, предлага Нинова
Правителството да направи възможното да възстанови разговорите с "Газпром" и доставките по съществуващия договор. За това предложение на бизнеса съобщи вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова след среща с работодателите. Членовете на тези работодателски организации осигуряват 86 на сто от БВП и при тях работят 82% от наетите работници в България, каза Нинова.
Предлагаме дотогава да се сложи таван или да се замразят цените на природния газ, каквито са сега по договора с "Газпром" и по доставките, които трябваше да получаваме по този договор. Разликата, оскъпяването, което е по алтернативни доставки, да се поеме от държавата, допълни Нинова. Друго предложение е спешно да се приеме закон, с който се налага допълнително облагане върху свърхпечалбите на енергийните дружества, както и да се продължат компенсациите за ток за бизнеса, докато се решат дългосрочно проблемите с нови договори – двустранни, дългосрочни, каза още Нинова, цитирана от БТА.
Тя посочи, че на извънредното заседание в петък на парламента, поискано от ГЕРБ, за да се приеме решение за износ на оръжие за Украйна, трябва да се приеме решението за замразяване или таван на цената на природния газ, каквато тя е сега, а разликата да се поеме от държавата. Ако за ГЕРБ е най-важно в момента да изнасяме оръжие за Украйна, то за нас най-важно е българската икономика, индустрия, спасяване на работни места и доходи и овладяване на инфлацията, заяви Нинова.
Основните потребители на природен газ са дружествата от секторите "Химия" и "Енергетика", чието общо потребление възлиза на 1.633 млрд. кубически метра, показват данни на Министерството на икономиката и индустрията, разпространени сред медиите. Структурата на потребление на природен газ по отрасли е: енергетика – 39,27 на сто, химия – 37,9 на сто, металургия – 5,04 на сто, строителство – 1,64 на сто, стъкло и порцелан – 8,11 на сто и други – 8,04 на сто. В засегнатите сектори от спирането на природен газ оперират 25 241 предприятия. По данни за 2018 г. делът на добавената стойност, създадена от засегнатите предприятия, е 17 на сто от общия за страната и е на стойност 11 195 701 лева. Те са произвели продукция на стойност 41 447 967 лева, което е 23 на сто от общо произведената продукция в страната. В засегнатите сектори работят 246 909 души или 11 на сто от заетите в България.
Работодателите изтъкнаха, че на 14 март са изпратили писмо до Министерски съвет и до ресорни министри, с което им напомнят за поетия от правителството ангажимент да се създаде работна група с представители на работодателите, КЕВР, енергийното ведомство и да се търси устойчив механизъм за дългосрочни договори, поносима и прогнозируема цена на тока. Те съобщиха също, че бизнесът не е поканен за участие и не е известно дали има такава работна група. Същевременно цялата индустрия, болници, училища, детски градини, общини, социални домове не знаят каква ще бъде цената на тока, като прогнозите са, че следващите месеци цените ще растат, посочиха от бизнеса и допълниха, че по тази причина днес са потърсили среща с вицепремиера Нинова, за да се намерят решения за спасяване на индустрията и на доходите на хората.
Бизнесът настоява още на следващото заседание на МС да се вземе решение за удължаване на срока за компенсации на всички небитови потребители на ток, като това да стане от свръхпечалбите, натрупани от всички производители на електрическа енергия. Това според бизнеса е единственият разумен вариант за задържане на цените на всички стоки и услуги.
Според бизнеса България и Европа нямат друга алтернатива освен доставки на природен газ, който получаваме предимно от Русия. По тази причина деловите среди настояват българската държава по примера на други страни от ЕС да изпълни ангажиментите, които имаме по дългосрочния договор с "Газпром". Според работодателите заплахите, изтъкнати от енергийното ведомство, не са релевантни. В противен случай, работодателите твърдят, че страната ни ще продължи да потребява руски природен газ, но доставен през търговци и посредници. Те категорично заявиха, че няма да платят разликата на комисионерите.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че свърхвисоките цени на тока и на природния газ генерират инфлацията. Той изтъкна, че нашата енергетика генерира такива свръхпечалби, че само с част от тях могат да бъдат компенсирани всички потребители на свободния пазар. Затова говорим за компенсации, които да започват от база – цената на микса на електроенергията, КЕВР лесно може да я сметне и по наши изчисления това е от порядъка на 150 – 160 лева за мегаватчас, а не както досега 185 лева и 59 стотинки, каза Велев. Предлага се разликата над тази цена да бъде компенсирана на три четвърти – 25% да остават като свърхпечалби в енергетиката, а 75 процента да отиват за компенсиране, в това число и за църквите, каза Велев. В тази цена се включва и поевтиняването за сметка на СО2 квотите, които България получава като приход във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". По думите му предложената схема е самофинансираща се и не се нуждае от пари от бюджета.
По темата за цената на природния газ Велев посочи, че Европа още дълго ще потребява руски газ. Ако това е така, по-добре да се купува от производителя, отколкото през посредници с 30–40% по-скъпо, изтъкна той. Велев каза, че е постигнато общо съгласие разликата между пазарната цена при продължаващ договор и цената, която би се образувала чрез посредниците, да се поеме като компенсация от бюджета.
Дори и правителството да намери алтернативни доставки, дори и трасе да се осигури и количества, то е ще е по-скъпо, всички прогнози са за между 30 и 40 на сто ръст на цената. Нито индустрията, нито домакинствата вече могат да поемат такъв удар, без да има компенсаторни механизми, каза Нинова.
Работодателите изтъкнаха, че не 4 млрд. лева са дадени за компенсации за електроенергията, каквито са били изказванията на представители на правителството, а 1,2 млрд. лева от октомври, когато са стартирали схеми за компенсациите, каквито са и данните на енергийното министерство. В този смисъл, предложението на бизнеса да бъде продължена схемата за компенсации, е разчетено за около 200 млн. лева на месец. Според деловите среди тези суми са налични и са генерирани като приходи в държавните енергийни дружества и това няма да е тежест за бюджета и за гражданите. Те изразиха надежда за бърза реакция на правителството.
В отговор на въпрос вицепремиерът Нинова каза, че очаква да се намери общо решение в коалицията по предложенията за компенсация, както и по другите предложения в полза на икономиката.
Най-честни трябва да бъдем към българските граждани и да им кажем, че националният интерес е да има мир, да не се включваме във война по начина, по който някои разбират това - чрез доставка на оръжие, ние искаме мирно решаване на проблема и възстановяване на отношение в Европа и в света, каза Нинова в отговор на друг въпрос.